— Не, не е. А какво е — то си е моя работа… Ей сега ще отида да донеса и ще разберете.
Шушик се спря малко по-долу от Глинените кариери и се позабави доста, докато изкопа нещо от земята.
Върна се в пещерата с буца сива твърда материя в ръцете.
— Какво е това?
— Естествен сапун, хума… В нея има растителни мазнини. През войната мама переше с такъв сапун. Ако му прибавим още малко мазнина, ще стане съвсем хубав… Хайде да си направим сапун!… Ще нарежем тлъстина и ще я стопим… Гагик, какво ще кажеш, а?…
Гагик не беше много-много от чистниците и без особено желание взе участие в сапуненото производство, още повече че за това беше нужна и от ценната меча тлъстина…
Работата все пак започна. Децата объркаха разтопената мазнина с хумата, измесиха я хубаво, рзделиха я на парчета и им придадоха форма на сапун. Тогава Шушик каза:
— А сега всеки да вземе по едно парче и да се мие, а аз ще ви поливам… Ах, мърльовци такива, само за яденето мислите!…
Хумата и горещата вода действително измиваха прекрасно мръсотията от лицето и ръцете. Шушик с помощта на Гагик си уми дори и главата и след това изведнъж се освежи, развесели се.
— Стоплете още вода и си измийте краката — разпореди се тя и никой не й възрази: всички разбираха, че в тази област тя е господарка. Обявявам днешния ден за ден на чистотата. Ще напълним всички съдове с вода, ще я стоплим и аз ще изпера долните дрехи — моите и вашите.
— Ехе, то е трудна работа!
— Няма нищо трудно… Хайде да отиваме за вода. Да отиваме. Но защо ти ще переш? Ние и сами можем да си изперем дрехите — каза Ашот.
На Гагик съвсем не се хареса подобна деликатност.
— Ех, не даваш възможност на човека да послужи на колектива! — каза с досада той.
— Представете си само, колко хубаво ще бъде: ще си имаме чисти дрехи, а това е много важно, много. Как се живее в мръсотия… — продължаваше Шушик.
Тя така се вдъхнови от своята малка победа, че предложи дори да направят баня.
— То е съвсем просто! Трябва само да запушим цепнатините на вратата, да нажежим камъни и да ги полеем с вода. Ще се вдигне такава пара, че пещерата ще се превърне в истинска баня. Вода гореща има — къпи се, колкото искаш!
Гагик зина да възрази, но Ашот не го остави да каже и дума:
— Шушик има право. Днес денят е топъл, истински ден за баня. Ще се къпем… Шушик, ти събери камъни около пещерата. Хасо ще нареже клонки и ще направи за всекиго метличка — ще се мием по руски обичай. А ние с Гагик ще отидем за вода.
— Възложи и на мене нещо… — каза Саркис.
— Тогава ти ще правиш метличките, а пък Хасо нека събира камъни заедно с Шушик.
Приготовленията за банята не отнеха много време. След около два часа водата беше стоплена, камъните нажежени, а от силния огън в пещерата беше станало съвсем топло.
— Хайде вие се събличайте, а пък аз ще изтичам да донеса още малко хума — каза Гагик и избяга навън.
Шушик пасеше Чернушка на огряната от слънцето поляна, а агънцето държеше на ръце. Тя щеше да се къпе втора смяна. Но мина много време, а момчетата все не излизаха. „Изглежда, че нещо е станало в пещерата“ — започна да се тревожи момичето.
А ето какво беше станало.
Момчетата отдавна се бяха почти изкъпали и чакаха само Гагик. но той все не идваше. Ашот реши да отиде да го потърси. Намери го задрямал зад един камък във върбалака.
— Не те е срам! Защо се забави?
— Не мога — отвърна кратко Гагик.
— Какво не можеш? Болен ли си, а?
— Не мога… не мога… — повтаряше само Гагик. — У дома ще се мия…
Ашот не знаеше, да се смее ли, или да се сърди, но по навик започна да убеждава Гагик:
— А говореше за недостатъците на Саркис, че било трудно да го оправим! Я погледни себе си! Избяга! И от какво избяга? От къпане!…
— Ще се променя, братко… Както искаш, така ще се променя. Само за баня не ми говори, не мога в такъв студ да се събличам.
— „Не мога, та не мога“… Само това си знаеш — разсърди се Ашот. — А защо не помислиш за колектива! Редът в общежитието не бива да се нарушава!…
— Пак лекция!… Ах, Ашот джан, твоите речи са най-голямото ми удоволствие!… Без тях не мога!
И Гагик, също като осъден на смърт, едва се повлече, а Ашот, от страх да не би другарят му отново да избяга, го придружи чак до пещерата.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В борбата си за съществувание децата направиха случайно редица важни открития, които щяха да донесат голяма полза на страната. А на тях и през ум не им минаваше дори. че опитът от пребиваването им в пещерата може да наведе на много мисли не само хората от тяхното село, но и от цялата страна.
Ашот сам си правеше някои изводи от своите наблюдения и ги смяташе толкова важни, че чакаше подходящ момент, за да посвети другарите си в тях.
И този момент настъпи.
Освежени и развеселени от банята, децата бяха насядали край огъня. Настрана от другите, Шушик обясняваше търпеливо нещо на Хасо — вероятно граматични правила.
— Трябва да обсъдим някои нови събития, станали през последните дни — обяви официално Ашот. — Най-напред — Чернушка.
— Че какво има тук да се обсъжда? Чернушка е овца. Оягнила се и дойде тук заради агънцето си — прозина се Гагик. — Я по-добре да помислим как да запазим мечото месо, та да не се развали до пролетта.
— Няма да се развали, не бой се. Нека си стои там в студения ъгъл и ще изтрае. Ами ти я кажи защо Чернушка се оягни точно сега?
— Е, не е ли все едно?
— Не, не е все едно. Ако Хасо не беше отишъл навреме, мокрото агънце щеше да замръзне в студената пещера — родило се е не когато трябва.
Хасо кимна утвърдително глава.
— Да — каза той, — десет години вече нашата ферма изпраща животните в Муган43. Там няма зима. През декември навсякъде е зелено като през март или април. Хората живеят в шатри… Затова ние пущаме овните в стадата не през октомври, а по средата на лятото. Това го правим, за да се агнят овцете през декември. Те така са навикнали. Горката Чернушка, забравила е, че тук не е Муган, а Барсовата клисура, където агне, родено през зимата, не може да живее.
— Вярно! Разбрахте ли сега какво значи да си овчар? — въодушеви се Ашот. — А как е оживяло второто агне на Чернушка? — попита той.
— То е родено през пролетта… Аз още отдалеко разбрах, че няма повече от осем месеца. Ако помислите, и вие ще се досетите защо се е родило през пролетта, а не през декември.
Въпросът затрудни дори Ашот. Защо наистина?
— Ти знаеш, Ашот — каза кротко Хасо. — Не може овчицата да се е родила през декември, защо го
