споразумение. Работата щеше да се плаща на ден, а и момчетата щяха да получават надници. Това означаваше нови костюми за момчетата, нова рокля, а може би и шапка за Кейт, плащането на наема за къщата през цялата зима, картофи в мазето. С една дума, това означаваше сигурност.
Вечер, понякога Том вадеше инструментите си и ги разглеждаше. Разстилаше на кухненската маса четки и приспособления за фладерно боядисване и Кейт и момчетата се събираха около нея. Фред отговаряше за чистотата на четките и като ги вземаше една по една, Том прокарваше пръсти по тях, а после ги движеше напред-назад по дланта си.
— Тази е от камилски косми — каза той, като избра една мека четка с фини косми и я подаде на Уил. — Платил съм за нея четири долара и осемдесет цента.
Уил я галеше с длан също като баща си, после я взимаше Кейт и правеше същото.
— Мека е като котешки гръб — казваше тя.
Уил си мислеше, че това е доста глупаво сравнение. Той мечтаеше за деня, когато щеше да има собствени четки, стълби и кутии, щеше да може да ги показва на хората, и си припомняше разни думи, които бе запомнил от баща си. Четката имаше „пета“ и „пръсти“. Лакът се „наливаше“ отгоре. Уил вече знаеше много думи от своя занаят и нямаше да говори като онези простаци, които само за пари от време на време се занимаваха с бояджийство.
В онази фатална вечер се подготвяше изненада за господин и госпожа Бардшеър, които живееха на Пайъти Хил, от другата страна на пътя, срещу Апълтънови. Това бе добре дошло за Том Апълтън. Той обичаше да участва в подготовката на подобни работи.
— Хайде, ще я шашнем! Те ще разтребват къщата си след вечеря и Бил Бардшеър ще бъде по чорапи, а старата Бардшеър ще мие съдовете. Нищо не очакват и изведнъж се появяваме ние, облечени в празничните си дрехи. Ще си взема корнета и ще го надуя. „Какво е това, бога ми?“ Виждам как Бил Бардшеър скача и започва да ругае, мислейки, че сме тълпа хлапета, дошли да го безпокоят, както в навечерието на празника на вси светии или нещо подобно. Вие вземете само нещо за ядене, а аз ще направя кафето у дома и ще го донеса топло. Ще взема две големи канчета и ще направя страшно много.
В къщата на Апълтънови беше голяма суетня. Том, Уил и Фред боядисваха една плевня на около три мили от града, но в четири часа прекъснаха работа и Том накара сина на фермера да ги откара до града. Той самият трябваше да измие съдовете, да се изкъпе на чешмата в пристройката, да се избръсне и да направи всичко като в неделя. След като свърши всичко това, видът му стана повече момчешки, отколкото като на мъж.
После семейството седна да вечеря и малко след шест всичко беше готово, но Том не смееше да се появи навън преди да се е стъмнило. Не искаше Бардшеърови да го видят така нагласен. Имаха годишнина от сватбата и можеха да се досетят. Той продължи да се суети из къщата, като от време на време хвърляше по един поглед през прозореца към къщата на Бардшеърови.
— Като децата си — каза му Кейт и се засмя.
Понякога тя му говореше така и след като му каза това, той се качи горе, извади корнета си и го наду толкова тихо, че едва се чуваше на долния етаж. Когато свиреше така, не можеше да се разбере колко лошо свири той, за разлика от случаите, когато оркестърът вървеше по главната улица и той трябваше да изпълнява някакво соло. Седеше замислен горе в стаята. Когато Кейт му се присмя, му се стори, сякаш жена му е отново при него, жива. Очите й блестяха по същия срамежлив, саркастичен начин.
Да, това беше първото му излизане след смъртта на жена му и някои хора щяха може би да си помислят, че е по-добре да си остане вкъщи — и щеше наистина да е по-добре. Докато се бръснеше, се поряза и му потече кръв. Малко след това слезе долу, застана пред огледалото, което висеше над кухненския умивалник, и избърса леко петното с мокрия край на една хавлиена кърпа.
Уил и Фред се въртяха наоколо.
Умът на Уил работеше, а сигурно и на Кейт. „Хм, дали са поканени само възрастни хора? Дали пък няма да има някоя и друга вдовица, за да бъдат повече хора?“
Кейт не искаше в кухнята да й се пречка друга жена. Тя беше на двадесет години.
„И добре ще е да не говорят разни глупости за деца без майки“, каквито Том обичаше да приказва. Дори Фред си помисли това. В къщата витаеше леко негодувание срещу Том. То приличаше на вълна, която не вдига много шум, а просто леко се изкачва по нисък пясъчен бряг.
„Вдовиците обичат да ходят на такива места, а после, разбира се, всички се прибират по двойки.“
И Кейт, и Уил си представяха една и съща картина. Късно вечерта е и двамата си представяха как гледат през прозореца на първия етаж на Апълтъновата къща. Гостите излизат от къщата на Бардшеърови и Бил Бардшеър изпраща гостите. Той е успял да се измъкне за миг и да облече празничните си дрехи.
Всички излизат на двойки. „Ето я сега онази жена, вдовицата госпожа Чилдърс“. Женила се е два пъти, двамата и съпрузи са умрели и сега живее някъде на Моми Пайк. „Кое ли кара една жена на нейната възраст да се държи толкова глупаво? Как може една жена да продължава да изглежда млада и красива, след като е погребала двама мъже? Хората говорят, че дори докато последният й мъж бил жив…“
„Кой знае дали това е вярно, но кое ли я кара да се държи по този начин и да говори такива глупости? Ето я с лице обърнато към светлината да казва на стария Бил Бардшеър: «Лека нощ, да спиш в кош!»“
„Ето, това може да очаква човек, когато на баща му липсва чувство на достойнство. А сега милият глупак Том, подскачайки като хлапе, излиза от къщата на Бардшеърови и изтичва направо към госпожа Чилдърс. «Мога ли да ви изпратя?» — пита той, а всички се усмихват многозначително. Кръвта ти се смръзва, като виждаш такова нещо.“
— Хайде, пълнете канчетата! Кейт, да напълним старите канчета за кафе! Бандата ще се появи всеки момент! — извика Том смутено, подскачайки енергично из стаята, като разкъса веригата от мисли в къщата.
Случи се следното. Веднага щом се стъмни и всички се бяха събрали отпред в двора на Апълтънови. Том излезе, като си науми да носи едновременно и корнета, и двете големи канчета с кафе. Защо ли не остави кафето за после? Хората стояха в тъмното, чуваше се онзи тих шепот и хихикане, които са обичайни за тази част на деня — тогава Том подаде глава от вратата и извика: „Да тръгваме!“
После сигурно беше съвсем откачил, защото изтича обратно в кухнята, грабна двете канчета с кафе, като в същото време държеше и корнета си. Разбира се, в тъмното се спъна, падна и, разбира се, врялото кафе се изля отгоре му.
Беше ужасно. Врялото кафе вдигна па̀ра под дрехите му, той лежеше и виеше от болка. Настана суматоха. Той се извиваше и виеше, а хората се въртяха в тъмното около него като побъркани. Дали пък не беше това някаква шега, която той, шантавият, бе измислил в последната минута? Том го биваше да измисля разни щуротии. „Трябва да го видите някоя съботна вечер долу при Алф Гейджър да имитира как Джо Дъглас се е покатерил на някой клон и как реже клона под себе си и изражението на лицето на Джо, когато клонът започва да пука. Ако го видите как имитира това, ще се пукнете от смях.“
— Господи! Какво да правим? — Това беше Кейт Апълтън, която се опитваше да разкъса дрехите на баща си, плачеше и хълцаше, и младият Уил Апълтън, който блъскаше хората настрана.
— Хей, човекът пострада! Какво стана? Боже мой! Извикайте лекар! Изгорен е, страшна работа!
В началото на октомври Уил Апълтън седеше във вагона за пушачи на дневния влак, който свързваше Кливлънд и Бъфало. Целта му беше Ери в Пенсилвания и той бе взел пътнишкия влак в Ащабула, щата Охайо. Защо отиваше тъкмо в Ери, не можеше да обясни. Във всеки случай отиваше да търси работа в някоя фабрика или по доковете там. Навярно решението да замине за Ери беше моментно хрумване. Ери не беше голям град като Кливлънд или Бъфало, или Толедо, или Чикаго, или който и да е друг от другите големи градове, където можеше да намери работа.
В Ащабула той влезе в купето и се настани до един дребен старец. Дрехите му бяха мокри и измачкани, а косата му, веждите и ушите бяха почернели от въглищен прах.
В този момент той изпитваше някакво горчиво отвращение към родния си Бидуел. „По дяволите! Човек не може да намери там никаква работа — поне за през зимата.“ След нещастието с баща му, което осуети всички семейни планове, през септември той поработи из фермите. Известно време работи с вършачи, после ряза царевица. Всичко беше наред. Изкарваш си по долар и половина плюс храната и тъй като човек работи
