тишина зазвуча виолончелто на Мишо. Митето така и забрави да пита за пушката си.
— Гино, какво правиш? — не издържа Васил.
— Спокойно! Утре ще ида в милицията и всичко ще кажа на Гичо. Дойдох да те предупредя да знаеш. Между нас все едно нищо не е имало. Каквото и да стане, ще те помня докрая.
— Какво говориш? Нима…
— Гледай си семейството и не мисли за мене! Хайде, че Милeва идва.
Гергина се обърна и тръгна към тях. Наистина, откъм главната улица се задаваше тъща му. На Васил вече не му пукаше дали го е видяла със съседката. Запали цигара и хвана в обратна посока. Щеше да заобиколи покрай запустелия конак, а оттам да се спусне към бръснарницата на Цачи. Дано Линдро бе вече при него! — помоли се Васил.
Мими се дръпна от прозореца и седна замислена на леглото си. Успя да види и да чуе всичко. Мъжът, в когото бе влюбена, беше в беда. Щеше ли съседката Гина да го издаде въпреки обещанията си? Мими усети същевременно и мъка, и страх. Трябваше непременно да отиде при Мишо, да го гушне и дълго да го държи в обятията си.
Капитан Григоров
В бръснарницата баха само Цачи и Гичо Гаргата. Пушеха и тихо си говореха. За съжаление, Линдро го нямаше. Васил Обретенов влезе, поздрави и седна унил под кръглото прозорче.
— Кво става бе, Васо? Нещо са ти потънали гемиите — подхвана го Цачи.
— Намери ли Фончо? — попита и Гичо.
Васил вече съжали, че е дошъл тук, за да търси утеха. Сега двамата нямаше да го оставят на мира с техните въпроси. Все пак, той приглади коса с ръка, въздъхна и рече:
— Абе, уморен съм нещо… Фончо го нямаше. Не е ли идвал тука?
— Не е! Днеска Гичо дойде пръв.
— Сигурно по служба? — опита се да бъде настъпателен Васил.
— И по служба, Васко, ама ти като не щеш да съдействаш? — смигна на Цачи.
— Не ми е до шеги. Казах ти, че не мога така…
— Е, добре де! — прекъсна го капитанът, сякаш се опасяваше Васил да не каже и пред Цачи какво го бе помолил в милицията.
Васил го погледна и се запита дали точно сега да не му съобщи всичко, което бе научил от Гергина. Едва ли щеше да има по-удобен случай? Днес за втори път съдбата го сблъска с Гичо. Защо не? Щеше да има и свидетел — Цачи. Да, но по такъв начин Васил щеше да си признае, че има тайна връзка с жената на бай Пано. Горкият мъж! Ако бе вярно, че го е насекла на парчета и го е изгорила, това щеше да бъде най- зловещото убийство в историята на Олм, а и не само в неговата. И как се бе сетила само — да не го зарови, а да го хвърли в огъня? Никакви следи, никакви улики. Кремирала го бе като индийците, само дето преди това го бе разчленила. Ужас! Но защо го беше направила?
— Григоров, що не я вкарате тая Гина в ареста и да я попритиснете малко, бе? — предложи бай Цачи. — Няма начин да не си каже всичко.
— Не може така! Ние не сме инквизиция!
„Абе, не сте!“, помисли си бръснаря, но не посмя да го изрече на глас. Вместо това предположи:
— То, да не пък бай Пано да се е върнал при унгарката?
— Изключено е! — само това отговори капитанът, после стана да си върви: — Скоро всичко ще се разбере. — А преди да излезе, той се обърна към Васил: — Ела за малко навън! Айде, Цачи, до утре!
Двамата застанаха пред къщата на мадам Хачуян.
— Василе, имам едно поръчение към тебе — започна тихо и строго капитан Григоров. — Вече знаем кой е убиецът на бай Пано, въпрос на часове е да го арестуваме. Ще трябва и ти да ни съдействаш.
— Ако е като предишната ти молба…
— Слушай сега и не приказвай!
Гичо Гаргата се огледа, за да провери дали някой не ги подслушва, после наведе глава към Васил и почти шепнешко продължи:
— Искам ти, като комшия и приятел на бай Пано, да отидеш още сега у тях и да разговаряш със съпругата му Гергина.
— Ама, как така! За какво да я търся?
— Ще измислиш нещо.
— Тя ли е?
— Не питай! Трябва да я изолираме за час-два, докато проведем нашите оперативни действия.
— Какво да правя с нея толкова време? Тя ще се усети.
— Аз ли да те уча? Що не я заведеш на разходка до „Чайка“, а?
— И как ще стане тая работа?
— Е, вие не сте ли си вече близки? — с друг тон попита Гичо.
Васил бързо прецени, че нещо не е наред. Усети, че Гаргата се опитва да го вкара в някакъв капан. Съдействие? Глупости!
— Гичо, накъде биеш?
Капитан Григоров се усмихна присторено и сложи ръка на рамото му.
— Васо, ти май не ми казваш всичко, а? Криеш нещо, нали?
— Какво да крия?
Стара милиционерска хватка! Убеден бе, че Гичо нищо не знае и само го провокира, та да го накара да се чувства виновен. Не го познаваше, значи! Васил щеше да мълчи и да отрича докрай. Нали Гина му каза, че сама ще се предаде. Зачака, нека Гаргата да каже какво. Капитанът обаче продължаваше да мълчи. Гледаше го с хитрите си черни и изпитателни очи, сякаш му се надсмиваше и заплашваше едновременно.
— Хайде де! Няма ли да ми кажеш!
— Нямам нищо за казване.
— А уж не си могъл да го вдигнеш, като си помислиш за нея!
— Е, и? Какво като е така?
— Да, но са ви видяли да се прегръщате с Гина.
Малката Марион? Мими го предупреди за нея. И тогава Васил си спомни, че мерна момиченцето преди да влезе в къщата на бай Пано. Дали пък тя не ги бе проследила и видяла през прозореца? Дори и да бе така, кой можеше да го докаже, освен тя самата. Ала Гичо едва ли щеше да направи очна ставка с дете. Щеше да бъде смешно.
— Гичо, знаеш, че никой не ме е видял. Нима мислиш, че имам нещо общо с изчезването на бай Пано?
— Кой казва така?
— Ами, тогава? Какво искаше да ти съдействам?
— Ще задържиш ли Гина час-два, все едно къде?
Васил премисли бързо. Ако откажеше, значи беше гузен, ако се съгласеше — влизаше в капана на Гичо. Нямаше голям избор. Е, какво пък! Щеше да каже на Гина за какво е дошъл и тъкмо щеше да се опита да разбере защо е извършила това ужасно престъпление. Ако го беше извършила, разбира се! Имаше вероятност да не е тя, след като милицията искаше да провежда някакви мероприятия без нея. Ами сънят на сина му? Дали да не го разкажеше на капитана, въобще дали, все пак, да не му разкриеше всичко? Не, Гичо го засегна, не подходи по мъжки!
— Сега ли искаш да отида у тях? — попита Васил.
— Да, и… — капитан Григоров млъкна изведнъж, после някак несетествено се провикна: — Айде, обади се за оная работа!
Какво му ставаше? Васил се обърна и видя Линдро. Докато се осъзнае, Гичо му прошепна с извърната глава:
— Бягай у Гина, чу ли! — и пак се провикна: — Линдро, здрасти! Много се бавиш. До утре, Васо!
Тръгна си. Пишман приятелят му капитан Гичо Григоров-Гаргата играеше някаква непонятна, но
