открито, че съперникът е Третият свят“ [29]. „След почти пълното изчезване на заплахата от Изток планирането в НАТО е ориентирано все повече към потенциалните заплахи от Юга“ (Третия свят — б.а.). „Южният вал заменя Централния фронт и бързо се превръща в новата фронтова линия на НАТО“ [27]. Това е открито признаване на агресивната същност на пакта и на Западна Европа и САЩ, тъй като в момента никой не ги застрашава. Всъщност, НАТО е американската военна и политическа полиция в Европа, за да не се създаде европейска сигурност извън контрола на САЩ.
Тъй като „показването на мускули“ пред неравностойни противници като Куба, Либия или Сирия не оправдава непрекъснатото превъоръжаване и скъпите програми за „Звездни войни“, бе измислен нов враг —
В края на 70-те години американският президент Джеймс Картер изведнъж се загрижи за правата на човека извън САЩ и формулира своя доктрина. През целия следвоенен период Западът селективно се е грижил за правата на човека на „поробените народи в Източна Европа и СССР“, в Китай или Куба, а в по- ново време за правата на мюсюлманите в Босна, на албанците в Сърбия и Македония, на турците и циганите в България… Обаче никога не се е загрижил за правата на латиноамериканците, смазвани от правителствата си и избивани от ескадроните на смъртта или за правата на кюрдите в Турция. Стигна се до издигане на тезата, че човешките права стоят по-високо от националния суверенитет. С което международното право рухва. Това е причина днес да се говори за „империализъм на правата на човека“ [27].
Рухването на реалния социализъм в СССР и Източна Европа дава „глътка въздух“ на капитализма и оттук на западната цивилизация — откриват се възможности за временна експанзия, докато бъдат колонизирани новите територии. След като богатствата им бъдат „опоскани“, а „ненужното“ (за Запада) унищожено и населението хвърлено в първобитна мизерия, упадъкът ще продължи с главоломна скорост до гибелта на „системата“.
„Може да се увеличи броят на полицаите и на суперспециалистите в борбата с «гангстерите» и «тероризма» и с всички, които не приемат правилата на тази «игра», но такъв свят няма да бъде свят на стоковото производство, на «свободната пазарна игра», на финансовия и индустриалния капитал, на «свободно продаващата си работна сила», а още по-малко на… демокрацията“ (Г. Константинов) [11]. А това значи, че няма да бъде и на западната цивилизация.
Ж. Елюл [31 ] и М. Фери [25] предлагат рязко намаляване на работното време (до 2 часа дневно). Което би решило проблема с безработицата и би поставило техническия прогрес в служба на цялото човечество, а не само на „елита“. Стремящите се към бързи печалби капиталисти няма да се съгласят. Но дори и тогава необходимостта от експанзия (т.е. агресия) остава. А това вече е невъзможно — земята не е безкрайна. Тъкмо поради това западната цивилизация, отдавна преминала своя апогей, трябва да загине. Какво ще дойде на нейно място? Някоя от съществуващите или съвсем нова? Това е непредсказуемо. Но неминуемо ще има нещо ново.
IV. А сега накъде?
1. Какво би станало…
Ж. М. Гуно [7] и П. Кенон [10] наричат имперска епохата, която ще последва след демокрацията, приемайки, че демокрацията, а не капитализмът характеризира обществената система. „Хората ще имат само частни интереси“ и ще се борят „всеки срещу всеки“ за власт, която ще принадлежи на транснационалните корпорации; те няма да изпитват нужда от свобода, но ще се чувствуват свободни; обществото ще се състои от „взаимнозаменяеми елементи“, хора-конформисти, с процедурен морал и силно корумпирани и винаги манипулирани от политиците и пропагандата; ще има световно правителство и „париите“ от Третия свят ще живеят в непозната досега мизерия. Всичко това в условията на един вечен капитализъм. Това е едно свръхтоталитарно общество, населено с кретени. Деградацията на човека би била толкова драстична, че той не би могъл да се нарича homo sapiens.
Още през 20-те години на XX век П. Бицили [6] пише, че „банкокрацията“ е един от най-съществените елементи на онова, което се нарича „капиталистически феодализъм“. Н. Чомски цитира Джон Дюи [30]: „Демократичните форми имат малко значение, когато животът на страната — производство, търговия, медии — се управлява от частни тирании, които се наричат «индустриален феодализъм» и в които работещите са във властта на ръководството, а политиката се превръща в сянка, хвърляна от едрия бизнес върху обществото“. Движението по посока на някакъв нов феодализъм се извършва пред очите на всички: основните икономически решения се налагат (от свръхбогатите, от техните транснационални корпорации, представяни от назначените от тях правителства) чрез непазарна икономическа (политическа, военна, терористична) принуда. Това е опит за спасяване на властта и богатствата на богаташите, който може би би успял, ако не срещне отпор.
Новият феодализъм може да допълзи тихо и незабелязано с постепенна замяна на икономическите, правните и моралните норми, при пълна пасивност на обработваното от пропагандата население. Но може да дойде и чрез „трета световна война, с образуване на нови империи и разрушаване на старите, със стотици милиони трупове, с разрушаване на собствената им (на Запада — б.а.) цивилизация и някакъв нов световен план «Маршал» за възстановяването й (ако се възстанови! — б.а.) със същите социални и международни отношения, които с неумолимостта на смяната на сезоните водят до… повторение на познатата ни история“ (Г. Константинов) [11]. Историята не се повтаря, въпреки че има аналогии. А новият феодализъм е възможен, но не е задължителен път на развитие.
Зб. Бжезински прогнозира [4]: „Американското общество не може да бъде модел за света — в морално отношение и като икономическа практика — ако на преден план излезе една по същество корнукопична (консумативна — б.а.) етика, а огромното, но обедняващо мнозинство бъде изключено от значимо социално участие. Обсебването от удовлетворяване на материалните желания, които все повече и повече излизат от контрол, може само да укрепи и да задълбочи обективната и субективната пропаст, вече разделяща човечеството“. Може и това става. Обществото на американската държава-грабител наистина не може да бъде модел за ограбваните колонии. А консумативната „етика“ се насажда принудително от цялата пропаганда на късния капитализъм.
И така, има морална криза. „Светлото комунистическо бъдеще“ изисква един морал. „Спасяването на душата в отвъдното“ — друг. А пък „печалба на всяка цена“ — трети. Въпреки че номинално десетте божи заповеди остават в сила. Но на Запад „човек се чувствува в правото си да има онова, което пожелае, независимо дали го заслужава. Така моралните преценки стават излишни, … законовата процедура и особено съдебната система заместват морала и църквата… Всичко това може да бъде наречено «процедурен морал», основан на външни правила, ръководещи поведението и социалното взаимодействие“ [4]. В рамките на късния глобализиращ се капитализъм моралната криза не може да бъде преодоляна.
Във времена на криза, когато обществото е стигнало до задънена улица и не вижда изход от нея, често възникват нови религии, появяват се ереси или съществуващите религии се разцепват на няколко конфесии. Това помага на хората да излязат от стреса и да не полудеят. Една нова религия събужда надежда, „снема“ част от общественото напрежение и отстранява от обществените (обикновено класови) борби част от населението, насочвайки го към извънземно спасение. В момента има условия за появата на нова религия на базата на някоя от многобройните секти. Това е възможно, но не е задължително.
Още Маркс изтъква, че съществува неразрешимо противоречие между производството, което е обществено и присвояването, което е частно [14]. Това води до диспропорции, разхищения и кризи и в икономиката, и в обществото.
Д. Бел продължава в друга плоскост: „Постиндустриалното (и индустриалното — б.а.) общество е… комунално общество, където социалната единица е груповата организация, а не индивидът, където решенията трябва да бъдат постигани посредством определена политическа организация…, а не посредством пазара. Но сътрудничеството между хора е нещо по-трудно, отколкото управляването на вещи“. Това би означавало да изчезне капитализмът, а заедно с това и западната цивилизация. Опитите за
