западните ценности на демокрацията, свободния пазар, ограничената власт на държавата, човешките права, индивидуализма и принципа на правото и да вградят тези ценности в своите институции. Малцинствата в другите цивилизации възприемат тези ценности и се опитват да ги наложат, но доминиращите нагласи в незападните култури варират от масов скептицизъм до яростно противопоставяне. Това, което за Запада е универсализъм, означава империализъм за останалите цивилизации [27]. Приемането на чужди ценности („позападняването“) означава загубването на собствената физиономия и идентичност. А мисионерската (цивилизаторската) нагласа е така дълбоко индоктринирана у повечето американци, че те са убедени, че носят свобода и демокрация на народите, които поробват.
„Когато дадена цивилизация достигне универсално състояние, нейните народи биват заслепени от… «мираж на безсмъртието» и са убедени, че пребивават във финалната форма на човешкото общество“ (край на историята — б.а.). „Но общества, които приемат, че тяхната история е приключила, обикновено са общества, чиято история навлиза в упадък“ [27]. Днес това се случва със западната цивилизация.
Нейният свят става неуправляем. „90-те години предоставят множество доказателства, подкрепящи парадигмата на «абсолютния хаос» в световното развитие: глобален срив на законността и реда, упадък на държави и нарастваща анархия в много части на света, глобална вълна на престъпност, транснационални мафии и наркокартели, увеличаване на наркоманията в много общества, общо отслабване на семейството, упадък на доверието и на социалната солидарност в много държави, етническо, религиозно и културно насилие и налагане на контрол със силата на оръжието в голяма част от света“. „Възходът на транснационалните корпорации, произвеждащи промишлени стоки, все по-успешно се конкурира с разцвет на транснационалнйте престъпни мафии, наркокартели и терористически банди, които ожесточено атакуват цивилизацията“ [27]. Всъщност, има преливане или сливане между политиците, легалните капиталисти и мафиотите, които също са капиталисти. Крайна цел на всички е печалбата и целта оправдава средствата. А хаосът напомня рухването на Римската империя.
Хънтингтон заключава: „Изглежда, че в световен мащаб цивилизацията отстъпва пред варварството, очертавайки контурите на безпрецедентен феномен, глобално средновековие, което връхлита човечеството“ [27].
Прогнозите на Хънтингтон за западната цивилизация са мрачни. Тя е „в процес на упадък и нейният дял в световната политическа, икономическа и военна сила намалява в сравнение с този на другите цивилизации… Западът все повече и повече е съсредоточен върху вътрешните си проблеми и потребности, сблъсквайки се със забавяне на икономическия растеж, с демографска стагнация, с безработица, огромен държавен дефицит, упадък на трудовата етика, ниски равнища на спестяванията, а в много страни, включително и в САЩ, със социална дезинтеграция, причинена от наркоманията и престъпността. Икономическата мощ бързо се измества към Източна Азия, а военната сила и политическото влияние също клонят в тази посока“ [27].
„В много отношения тяхната (на САЩ — б.а.) относителна мощ ще запада с ускорени темпове. … Част от структурната мощ на САЩ ще изтече в други нации; друга част… ще се озове в ръцете на недържавни играчи, каквито са многонационалните корпорации“ [27].
„Най-значителна част от мощта се пада и ще продължава да се пада на азиатските цивилизации, като Китай постепенно ще се изгради като онова общество, което най-вероятно ще се окаже основният конкурент на Запада за глобално влияние“ [27].
„Азиатците смятат, че Западът губи способността си да принуждава азиатските общества да се съобразяват със западните стандарти за човешки права и други ценности“. Те смята, че „икономическият им успех е преди всичко продукт на азиатска култура, превъзхождаща културата на Запада, който залязва в културно и социално отношение“. На Запада „противостоят достойнствата на азиатската, предимно конфуцианска култура, определили този успех — ред, дисциплина, отговорно отношение към семейството, трудолюбие, колективизъм, въздържаност…“. „От гледна точка на източноазиатците, успехът на региона се дължи преди всичко на културния акцент върху колективното начало, а не върху индивида“ [27].
„Отхвърлянето на… западната цивилизация означава край на САЩ като такива, каквито ги знаем. Освен това то означава и края на западната цивилизация. Ако САЩ се разпаднат (а това ще стане! — б.а.), Западът ще се смали до Европа (не цялата! — б.а.) и няколко малки презокеански държави с европейски заселници. Без САЩ Западът се превръща в миниатюрна и западаща част от световното население, разположена на малък и несъществен полуостров на Евразийския масив“ [27].
„Азиатските ценности са универсални ценности. Европейските ценности са си европейски ценности“, заявява министър-председателят на Малайзия Махатир [27].
„Ако трябва незападните общества още веднъж да бъдат формирани от западната култура, това може да стане само в резултат на експанзия, военно разгръщане и налагане на западната сила (тъкмо това се прави сега — б.а.). Империализмът е логично следствие от универсализма.“ „Западният универсализъм е опасен за света, защото може да предизвика голяма междуцивилизационна война…, а е опасен за Запада, защото може да доведе до неговото поражение“ [27].
Въпреки опасността от поражение, Западът под ръководството на САЩ се ориентира към „налагане на западната сила“ и крои планове и стратегии за господство над света — такава е природата на западната цивилизация и тя не може да съществува без империализъм и всякакво насилие. „Който владее Източна Европа, господствува над стратегически значима територия; който владее стратегически значима територия, господствува над световния остров (Евразия — б.а.); който владее световния остров, господствува над света“. Затова „трите големи императива на имперската (на САЩ — б.а.) геостратегия са: да предотврати тайно споразумение между съперниците и да се държат васалите в зависимост по отношение на сигурността; сателитите да бъдат покорни и да се чувствуват защитени (от кого? — б.а.); да се попречи на обединяването на варварите“ (Зб. Бжезински) [5]. Тук „сателити“ и „васали“ са Англия, Франция, Германия…, а „варварите“ са Китай, Индия…
Ключова роля в тази стратегия играе НАТО. „НАТО не само предоставя главния механизъм за упражняване на американско влияние върху европейските проблеми, но е и основата за решаващото в политическо отношение американско военно присъствие в Западна Европа“. Затова „всеобхватната политика на САЩ относно Евразия няма да бъде възможна, ако предприетият от Америка опит за разширяване на НАТО се натъкне на непреодолими препятствия. Провалът ще дискредитира американското лидерство; той ще разколебае идеята за разширяването на Европа (под «Европа» тук се разбира «Западна Европа»; това е имперски абсурд — б.а.), ще деморализира централноевропейците и би могъл отново да разпали затихналите понастоящем или угасващи руски геополитически аспирации към Централна Европа. За Запада това ще означава самонараняване, което може сериозно да навреди на изгледите за истински европейски стълб в една евентуална архитектура на сигурността в Евразия; а за Америка това би било не само регионално, но фактически и глобално поражение“. Особено важно е Украйна да се вкара в НАТО — това би разкъсало връзките й с Москва и би лишило Русия от възможността за възстановяване на империята [5].
И по-нататък: „САЩ се стремят към реорганизация на междудържавното сътрудничество в цяла Евразия…, при което на континента да има не една водеща сила, а множество средни, относително стабилни и умерено силни държави… чийто индивидуален и дори колективен потенциал да отстъпва на мощта на Съединените щати“. „Следователно, от първостепенен интерес за Америка е да си осигури гаранции, че никоя отделна сила няма да контролира това важно геополитическо пространство (Средна Азия — б.а.) и че световната общност (западните държави — б.а.) ще има неограничен финансов и икономически достъп до него“ (колективен колониализъм — б.а.). „Най-непосредствената задача е да се гарантира, че никоя държава или коалиция от държави няма да са в състояние да изтласкат САЩ от Евразия или дори значително да ограничат ролята им на арбитър“ [5]. Тук навсякъде интересите на Вашингтон се представят за интереси на цялото човечество по същия начин, както интересите на господствуващите класи се представят за интереси на всички. По-знаменателно е, че Бжезински без смущение и нагло излага имперските стремежи на САЩ и Запада.
Дълго време управниците на Запада използуват плашилото на комунизма (СССР) за „затягане на гайките“ както у дома си, така и в Третия свят. През 1990 американският конгрес „най-после признава
