Културата на Европа и Средиземноморския ареал е свързана с древна Елада. За разделяне на културите, а оттам и на цивилизациите на Западна и Източна Европа, условно може да се приеме отделянето на православието от католицизма през 1054. Разбира се, това е постепенен процес. Когато се говори за западна цивилизация, обикновено се споменават римското право, хуманизмът, борбите за свобода и права…, а също (днес) демокрацията, свободният пазар, ограничаването на държавата, човешките права, индивидуализмът…
Всъщност, най-съществената черта на западната цивилизация е ограбването (от Западна Европа) на народите от другите континенти. „Западът покорява света не чрез превъзходството на идеи, ценностна система или религия…, а поради превъзходството си в упражняване на организирано насилие“. „В продължение на 400 години отношенията между цивилизациите се свеждат до подчиняването на другите общества на властта на западната цивилизация“ (С. Хънтингтон) [27]. Т.е. става дума за обикновен империализъм. Тази дума се появява в Британия през 1870, а в началото на XX век много политици гордо се наричат империалисти.
Причина за това е, че западното общество е капиталистическо, а капитализмът е невъзможен без постоянна експанзия. Експанзията води до покоряването на други народи и ограбването им. Възможен е империализъм без капитализъм, но не е възможен капитализъм без империализъм. Без ограбването на други народи капитализмът може да съществува само в латиноамерикански вариант — в слабо развити държави, самите те ограбвани от по-силните хищници. Невярна е дефиницията на Ленин, че империализмът е последна фаза на капитализма — още със създаването си капитализмът е империалистически (колонизирането на другите континенти е ярък пример за това; империалистическите войни за преразпределяне на света — също).
„Историците смятат, че от откриването на Америка до 1800 от континента са били изнесени между 145 хил. и 165 хил. тона сребро и между 2739 и 2846 тона злато“ (Дж. Уедерфорд) [24]. Без подобни действия Западна Европа не би могла да „забогатее“. През XIX век вече данъците от Индия „покриват“ 2/5 от бюджетния дефицит на Англия (Н. Чомски) [29]. Това позволява финансирането на нови завоевания и превръщането на Англия в Британска империя. Западна Европа върви по този път.
„Започва епохата на империализма. Никога преди алчността — по-скоро за власт, отколкото за богатство — не е до такава степен на мода и не изглежда толкова морална. Никога преди динозаврите на управлението не са пели своите господарски химни с такава фалшива набожност. Като едно предчувствие за Оруел, войната се превръща в «омиротворяване», анексирането се предприема за «разширяването на свободата», местни владетели се заменят с европейци, които учат населението на «демокрация», милиони хора трябва да търпят европейското иго, за да се улесни «премахването на робството», някога цъфтящи икономики са разрушени в името на «прогреса», невежи грубияни от бедняшките квартали на Европа и Северна Америка заживяват в неочакван лукс в чужди страни и наричат това «саможертва», а оръдията бълват унищожение, за да отворят път на «цивилизацията»“ (П. Кенон) [10]. Звучи съвсем съвременно. Понеже капитализмът е един и същ, макар и да ползува други технически средства.
Христоматиен пример за това е съдбата на Бенгалия — някога най-богатата и най-развитата страна в света (но по-слаба от Англия във военно отношение). Чрез целенасочено унищожаване на промишлеността за 200 години Англия съумява да я превърне в свой суровинен придатък и океан на бедността — днешната Бангладеш [29].
Нови страни като САЩ, тръгнали по пътя на „демокрацията и свободата“, също се движат в тази посока. Понеже са капиталистическа страна и печалбата (за „елита“) оправдава всичко. Въвеждат робството. Изтребват (в името на цивилизацията) повечето индианци, а оцелелите вкарват в резервати. И, естествено, мечтаят за експанзия — „нашата федерация е гнездото, начиная от което трябва да се насели цяла Америка на север и юг“ (Т. Джеферсон). Вкоренено е убеждението, че на юг е по-добре да управляват испанците, докато „нашият народ стане достатъчно напреднал, за да заграби тези територии от испанците парче по парче“ [29]. Половин век по-късно САЩ заграбват половината територия на Мексико (днешните щати Калифорния, Тексас, Колорадо, Невада, Юта, Орегон, Аризона, Ню Мексико).
А президентьт-хуманист Уудроу Уилсон формулира „специалния дълг“ към всеки колонизиран народ: да го научим на ред, самоконтрол и подчиняване на изискванията на законите (нашите закони!). И продължава: „Понеже търговията не признава националните граници и понеже фабрикантът иска да има за пазар целия свят, знамето на неговата родина трябва да го следва и вратите на страните, които се затварят пред него, трябва да бъдат разбивани. Концесиите, които получават финансистите, трябва да бъдат защитавани от министрите, дори ако това струва нарушаването на суверенитета на непокорните нации. Колонии трябва да бъдат създавани или завоювани така, че никой ъгъл на света да не бъде изоставен и пренебрегнат“ [28]. Освен към империализъм, това е призив и към глобализъм. Днес призивът на президента-миротворец се осъществява с пълна сила.
Джордж Кенан, американски политик, дипломат, икономист и бизнесмен, е още по-откровен: Всички суровини в света (спомнете си израза т/(К-d)) са американски по право. Затова трябва да се борим с „широко разпространената идея, че правителството е отговорно за благосъстоянието на народа“ — това е комунизъм. „Крайният отговор може да изглежда неприятен, но… ние не трябва да се колебаем да апелираме за една полицейска репресия, упражнявана от местното правителство. … По-добре е да имаме един силен (т.е. диктаторски — б.а.) режим на власт, отколкото едно либерално правителство, което е мекушаво, толериращо анархията и инфилтрирано от комунистите“ [28]. Тук „комунист“ е наричан всеки, който не се подчинява на Вашингтон.
Кенан не спира дотук: „Ако искаме да задържим разликата между нашето богатство и бедността на другите, трябва да оставим настрана «идеалистическите лозунги» и да се заловим за чистите и прости понятия за властта. … Ако тълпата от негодници (народът — б.а.) се опита да надигне глава, трябва да ги накарате да се върнат на мястото си със сила по един или друг начин; за Третия свят чистото насилие е достатъчно. Ако пазарните сили спъват привилегиите у дома, бързо се хвърля в огъня и свободата на търговията“ [29]. Гениално просто. Прав е Ричард Никсон: „Когато видите, че губите играта, достатъчно е да смените правилата на игра“ [29].
Президентът на САЩ Джон Кенеди обявява своята политика за „нови граници“, с която „да спечели умовете и сърцата на хората“. В резултат на това се появяват т.н. Корпус на мира, Съюза за прогрес и… ескадроните на смъртта в Латинска Америка (днес вече ги има и в някои европейски страни). Тези институции работят в тясно взаимодействие с Държавния департамент и ЦРУ и служат за проникване в Третия свят и насаждане на „американския начин на живот“ и за „събиране на информация“, естествено. Пак тогава в Панама и форт Браг (САЩ) започва обучението на „сили за противовъстаническа дейност“ и оттам се пръкват елитни главорези, използували „борбата срещу комунизма“ за насаждане на демокрацията по света. Пак тогава бива създадена доктрината за „войни с ограничена интензивност“, прерастнали днес в „хуманитарни агресии“.
Малко след края на Втората световна война се извършва унифицирането на латиноамериканските армии. Всички те задължително се въоръжавате американско оръжие, организирани са по американски образец, а офицерите им учат или специализират в САЩ. Фактически те са продължение на американската армия, издържано от туземците (сега този процес, под егидата на НАТО, се извършва в източноевропейските армии). Тъй като латиноамериканските страни не воюват помежду си, предназначението на армиите е да контролират правителствата и в случай на „неправилна политика“, да ги свалят от власт. Така отпада необходимостта от пряка агресия на САЩ, с каквито изобилствува историята на XIX и XX век.
Вижда се, че западната цивилизация се е разпространявала и защитавала не с пазарни и либерални средства, а преди всичко с насилие. Вследствие на това, „ако преди 1960 богатите страни са били 30 пъти по-богати от бедните, през 1990 ножицата се е отворила до такава степен, че разликата е 150 пъти! Този процес е необратим“ (Зб. Бжезински) [4]. И желан.
Посланието на Запада към другите цивилизации е: „За да имате успех, трябва да станете като нас, единствено правилният път е нашият“. „Тъй като подражанието трябва да се отнася не само до формата, но и до съдържанието, за да се извлекат поуки от западната цивилизация, трябва да се признае нейното превъзходство. Няма как да се избегне въвеждането на европейските езици и на западните образователни институции, дори те да насърчават свободомислието и лековатия живот“. Западът — и особено САЩ, които винаги са били мисионерска нация — е убеден, че незападните народи би трябвало да се ангажират със
