Краят на западната цивилизация

Може би съвременните макроикономисти все още не са убедени в казаното? Е, добре: един продукт е стока само, ако има на кого да се продаде. Ако всички предишни наемни работници са безработни, те нямат пари и не могат да купят нищо. Следователно, натрупаната у капиталиста производител продукция вече не е стока и има само потребителна стойност.

„Когато автоматизацията стане световна и тотална, а този процес не може да бъде спрян от никакви земни и небесни сили, няма да има наемен труд и заплати, но заедно с това няма да има място и за стоките, пазара, печалбата и капитала. Това обаче не означава, че няма да има желаещи да открият концлагери, където, подобно на лудниците, непоправилите се и непоправими мечтатели и бунтовници ще бъдат задължени да «строят» диги или да пълнят каци без дъно, макар и в това да няма никакъв смисъл“ [11 ].

„В условията на роботизацията на икономиката такива лозунги като «Земята — на селяните и фабриките — на работниците!» губят всякакъв смисъл, но с тях тя поставя под въпрос и отношенията между собственици и несобственици и самата юридическа категория «собственост». Предприятия, в които «стоките» се произвеждат автоматично и средствата за съществуване се разпределят даром, не могат да донесат никакви печалби. От гледна точка на капиталистическата рентабилност те са губещи.“ „Производство и услуги, извършвани от роботи…, не могат да бъдат продавани, а само раздавани безплатно… Защото произвежданите автоматично в такова «стопанство» «стоки» не съдържат никакви стойности, както въздухът и водата в океаните“ [11].

А това означава изчезването на капитализма. Капитализмът е осъден на „сублимация от съвременното технологично производство“ [11]. Подобни опасения изразява и П. Бергер [3].

„Доколкото е засегнато натрупването на принадена стойност, технологичните иновации, които увеличават производителността на труда, дават противоречиви резултати. От една страна, отстранявайки живия труд от производствения процес, съществува тенденция към намаляване на общата маса на принадената стойност, извличана от капитала, а от друга страна има тенденция към нарастване на принадената стойност чрез извличане на стойност от всеки отделен работник, който остава в процеса на производството“ (Ч. Маджумбар) [39], т.е. чрез усилване на експлоатацията му. Първата тенденция е по- силна.

„Това е фундаментална преграда пред безкрайната капиталистическа експанзия. Докато в миналото нарастването на производителността на труда поради техническите нововъведения има тенденция да увеличава общата маса на принадената стойност, днес, след известен етап, възниква противоречие. Поради това е необходим постоянно разширяващ се пазар и буржоазията прави неистови усилия за създаване и разполагане на пазарите върху планетата. Обаче обхватът на това разширяване на пазара също е ограничен“ [39].

Затова (не само затова!) кризите се редуват една след друга, а съвременната макроикономика е просто наука за управление на кризите. Затова съвременната икономика е крехка система, податлива и на най- малките случайни и почти винаги неочаквани сътресения. Г. Константинов цитира Иля Пригожин [11]: „Когато една система, вследствие на бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни осцилации на подсистемите си е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръх- чувствителна към действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент да я променят или разрушат. Въздействието на тези сили, подготвяно от цялото предшествуващо развитие и мащабът на техните резултати изглеждат за страничния наблюдател като случайност или «чудо»… В подобни условия една система загубва равновесие и започва да има ирационално поведение. Предишните закони, които са регулирали нейното съществуване и функциониране губят силата си. В подобни революционни моменти не е възможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционно преобразуване?…“

Това състояние на бифуркация е добре описано в математиката и механиката. Пригожин го превръща в принцип, валиден за всякакви системи.

Днешният капитализъм е в такова състояние на бифуркация, т.е. на неустойчиво равновесие. Не само количествените натрупвания (разрастващата се РР), но и малки смущения могат да го сгромолясат. Понеже не се забелязва „по-високо ниво на организация“.

Накратко, днешният капитализъм е невъзможен. Как тогава все пак съществува?

5. Как капитализмът вижда спасяването си?

Р. Хайлбронер и Л. Туроу съвсем между другото, като нещо несъществено, споменават, че „системата има дефекти. При цялата си ефективност и динамичност, на нея й липсват [морални] ценности“. „Да зависим само от пазарната система на разпределение означава да сме склонни да толерираме наличието на гладуващи хора по улиците“ [26]. За „ценностите“ ще стане дума по-долу, да обърнем внимание на „ефективността“ и „динамичностга“.

Едно непрекъснато разрастващо се явление е финансиариза-цията на икономиката. „Политиката на либерализация на финансовите пазари, благата и услугите (свобода на цените) и на капиталите (насищане на икономиката с ценни книжа и потискане на целия контрол върху паричната обмяна) и влошаването на националните системи за труд (гъвкавост на заплатите, уволнения, несигурност) открива перспективи за валоризация и възнаграждаване на финансовия капитал. Краткосрочните възнаграждаващи вложения изпреварват производителните инвестиции, твърде рисковани и несигурни за нашите буржоа, ревниви към своя материален, политически и социален комфорт. Светът се стреми да стане Борса под благосклонното око на държавите. Буржоата-носители на спекулативни капитали, напълно рационални и движени от подражателно поведение, карат техните пари да плодоносят, следвайки и надувайки цената си. А действителната спекулация с парични и непарични активи на световно равнище се оценява (през 1998 — б.а.) на 1200 милиарда долара на ден, т.е. 40 пъти повече от ежедневната световна търговия“ (Д. Узунидис, С Бутилие) [43].

Това е преливане от пусто в празно, понеже не се създават никакви блага. А какво „преливат“? Преливат ограбваното по различен начин (виж по-долу) от цялото общество. В. Форесте, не без сарказъм, описва този процес:

„Кога например ще видите «богатство», което вече не е «създадено» чрез създаване на материални блага, а е изцяло от абстрактни спекулации, свързани с производителни капиталовложения?“. „Производните от това, които сега нахлуват в икономиката, се свеждат до игри в казиното или до букмейкерски хватки“. Налице са „виртуални авоари, изобретени единствено с цел да играят собствените си игри. Тази спекулативна икономика се състои в залагането в различни видове бизнес, които още не съществуват и може би няма да съществуват“ [37].

„Осъществява се пълен трафик, където това, което не съществува, се купува и продава, където няма никакви реални авоари, нито дори символ, основаващ се на тези авоари, но където купуват и продават например риска, понасян от средата, или пък се измислят дълговременни контракти, които предстои да бъдат сключени или пък са въображаеми, където и дълговете се продават и отново ще бъдат търгувани, препредавани, прекупувани безкрайно; където най-често чрез взаимно уговорени контракти се урежда търговия на празни обороти на базата на виртуални стойности, която още не е започнала, но е гарантирана, като се създават други контракти, винаги сключвани с взаимни споразумения, въвличайки в търговията самите контракти! Пазарът на рискове и дългове позволява на дилерите да се отдават на тези малки лудории, изцяло симулирайки сигурност“ [37].

„Такива гаранции за виртуални авоари и стойности се спазаряват безкрайно, а по-нататък търговията се води около тези пазарлъци. Толкова много въображаеми трансакции и спекулации, без обект и субект освен самите те, създават огромен изкуствен и акробатичен пазар, базиран на нищо друго освен на себе си, далече от всякаква действителност освен собствената си, фиктивен и въображаем, безкрайно усложнен от разюздани хипотези, от които се правят екстраполации. Спекулантите безкрайно и ad infinitum спекулират със спекулациите. И със спекулациите върху спекулациите. Това е паянтов, илюзорен пазар, основаващ се на дълбоко вкоренена измама, пазар до такава степен плод на халюцинация, че чак става поетичен“ [37].