Краят на западната цивилизация

и ги коментира на разбираем език. Липсва само обяснението защо става всичко това. Дали свръхбогатите не са патологични типове, унищожаващи човечеството за развлечение? Може и да има такива мизантропи, но подобен отговор не звучи сериозно.

3. Още за икономическия ужас

Още преди Втората световна война капитализмът започва да става анонимен, фабриките, търговските кантори и други видове фирми постепенно престават да бъдат еднолична (семейна) собственост, а стават притежание на анонимни акционери, управлявани от назначени мениджери. Днес този процес е доведен докрай. Лицето Х притежава акции (контролен пакет) в банката А. Банката А контролира чрез притежавани акции (не само) медодобивния завод В. Заводът В — енергийната компания С. Енергийната компания С… О… Р… (3… контролира миннния комбинат Н. Работещите в мините на Н се срещат само с назначените от акционерите администратори (мениджери) и нямат никаква представа кои са собствениците на фирмата Н. И дори не подозират за съществуването на свръхбогаташа Х, който, когато пожелае, може еднолично да реши съдбата на фирмата Н, а следователно, и на работещите в нея. Последните просто не знаят кого да винят за лошата си участ.

Корпорациите възникват в САЩ в края на XIX век като обществени (комунални) структури за изпълняване на конкретни задачи (проекти). Международни или транснационални корпорации се създават още преди Втората световна война, но истинският им разцвет настъпва след 70-те години с появата на компютрите и мощните телекомуникационни средства.

Днес световната икономика съществува заради транснационал-ните корпорации. „Концентрацията и централизацията на капитала достигна невероятни пропорции. Двеста транснационални корпорации със своите седалища в 8 страни контролират (през 1985 — б.а.) глобализира-ния свят на капитала, чиито противоречия са по-остри от всякога“ (А. Коен) [36].

„Сега има вълна от сливания на корпорации, която няма прецедент. Даже в средата на Рейгановите години нямаше подобно нещо. И се отива към това, което бизнес-пресата нарича «мегакорпорации». Което означава реално нарастване на тиранична тоталитарна структура на световната или вътрешната икономика… Тъй като стават по-могъщи и обединени, дори само поради това представляват заплаха за демокрацията и пазарите, защото доминират взаимодействията между тях — пазарите стават вътрешни структури на тези тоталитарни структури — тези огромни командни икономики отиват отвъд нещо, което хората абсурдно наричат социалистическо“ (Н. Чомски) [34].

„Корпорациите настояват за силни правителства, които да ги бранят от пазарната дисциплина и самото им съществуване е атака срещу пазарите“. „Ако се взрете в цялата история, ще откриете…, че адвокатите на «свободните пазари» искат да ги наложат на бедните и средните класи, но не и на самите тях. Правителството субсидира корпоративните разходи, защитавайки ги от пазарните рискове и им позволява да запазят печалбите“. „Неолиберализмът е само традиционната имперска формула: свободен пазар за тебе, изобилие от протекции за мене“ [35]. Т.е. „нашите“ играят против „техните“, при това некоректно. „Наши“ са транснационалите, а „техни“ са страните от Третия свят и „нисшите“ класи в Първия свят. „Корпорациите не желаят свободен пазар — това, което желаят, е власт“. За да стоят над пазара. Това са „централно управлявани институции, които в действителност са тъждествени на частни командни икономики“ [35].

А пък „неолиберализмът, теорията на модерния хаос и на унищожаване на човечеството, е идеологически наследник на нацизма и теоретична основа на войните за «етническа чистота» и на нетолерантността. Както във всяка война, неговата цел е унищожаването на противника: физическата и моралната човечност“ (sub-commandante Маркос) [38].

„Законът за стойността… предполага интеграция на пазарите във всичките им измерения, т.е. като пазари на продукти, капитали и труд. Напротив, законът за глобализираната стойност се изразява в интегрирането на пазарите в световен мащаб само в първите две измерения…“, като пазарите на труда остават разделени. Това по необходимост води до неравенство в световната икономика. В Третия свят индустриализацията е „забранена“. При това политиката върви ръка за ръка с икономиката, тъй като „няма капитализъм без капиталистическа държава освен във въображението на буржоазната икономика“ (Самир Амин) [42].

Това отново са само констатации. Остава открит въпросът: Защо капитализмът е точно такъв?; защо въпреки техническия прогрес и високите технологии, хората стават излишни, непрекъснато обедняват и животът става непоносим? В първо приближение отговорът е: заради техническия прогрес.

4. Съвременният капитализъм е невъзможен

През 70-те години на XX век автоматизацията, компютеризацията и роботизацията завладяват обширни области от производството и от обществото въобще. Г. Константинов нарича това роботронна революция (РР) [11]. Той привежда т.н. аксиома на Норберт Винер: „Няма никакви теоретични и практически бариери за сключването на тоталния кръг на автоматизацията“. Засега „кръгът не е сключен“ — все още повечето производства не са автоматизирани и роботизирани. Но все пак процесът е доста напреднал. Това е причина голяма част от наемните работници, в т.ч. квалифицираните, да станат излишни. Тази тенденция се проявява особено силно в страните от Първия свят. Вследствие на това се появява безработица, която въпреки вариацията в размера й в зависимост от кризите (спадовете и оживленията) в икономиката, постепенно пълзи „нагоре“. Вивиан Форесте нарича икономически ужас именно това явление.

През 50-те и дори през 60-те години обществените очаквания бяха оптимистични — икономисти, хуманисти и фантасти прогнозираха как „умните“ машини ще отърват хората от тежкия и непривлекателен труд и „ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя“. Оказва се, че в условията на капитализма това е невъзможно. Защо?

По-горе бе казано, че печалбата е равна на принадената стойност, а принадена стойност може да се извлече само от жив труд. Изчезне ли живият труд, изчезва и принадената стойност, а следователно, и печалбата. Това е ключът към обяснението на парадокса, че техническият прогрес (РР) води към безработица и обедняване на „обикновените хора“. При РР изчезва именно живият труд.

Навярно мнозина читатели, под напора на първия порив, биха възразили на това: как да няма печалба! нали има произведен продукт и той е по-евтин от произвеждания по-рано!

Такава позиция заемат А. Тофлер [21, 22], П. Бергер [3] и други: компютеризацията и роботизацията премахват принадената стойност, понеже няма жив труд; следователно ще има печалби без жив труд. Капиталистите вече не са зависими от наемните работници (employees, а не само workers) и ще извличат печалби, без да се страхуват от стачки и профсъюзи.

Подобна логика е в сила само, ако роботронизацията не е повсеместна. Тя „увеличава печалбите, когато е частична — в някои предприятия на един бранш, в един или няколко клона на икономиката или в отделна страна или група страни. Тогава те печелят за сметка на изостаналите“ [11]. Защо?

„Когато в едно общество всичко се произвежда от машини, продуктите не съдържат в себе си нищо от това, което икономистите от трудовата школа наричат [разменна] стойност, доколкото в тях не се въплъщава повече никакъв човешки труд. Вследствие на това тези продукти престават да бъдат стоки, по същия начин, както въздухът, който се «произвежда» в космическата лаборатория от кислород и азот не е стока… Но щом няма стоки, няма да има и пазари, нито купувачи и продавачи, тъй като вече я няма онази категория хора, които с мускулите и мозъците си, в часовете на своя работен ден, създават стойността, от която се образуват заплатите и печалбите, които си разпределят различните категории паразити — от финансовите капиталисти и сутеньорите до министрите и надзирателите във фабриките и затворите“ [11].

„Ако капиталът е постоянно нарастваща стойност, вследствие на прибавянето към него на принадената стойност (Маркс)…, тогава откъде ще се вземе тая принадена стойност и къде ще се реализира, след като броят на тия работници, а заедно с тях и на масовите консуматори или по-скоро на техните покупателни способности намалява (при завършена РР напълно изчезва — б.а.)? Какво могат да направят собствениците на «брутната световна продукция» — на кого ще я продават и срещу какво?“ [11].