предпазливо. Следва и обяснението: „Националната предприемчивост се задушава и често придобива формата «индустриален инфантицид» (детеубийство), т.е. местното индустриално производство се задържа от интереса на чуждите предприятия, доминиращи в националната икономика. Последно, но не по значение, местното население обеднява, с изключение на т.н. компрадорска класа — местни кръгове, които стават агенти на чуждия капитал“ [3]. Нали това е действителната цел на глобализацията!
А. Г. франк има по-радикално обяснение: „…неразвитостта на Третия свят не е състояние, което предшествува идването на международния капитал в тези страни, а по-скоро състояние, причинено от този международен капитализъм и това става неизбежно“ [3].
За „закърпване на положението“ често се използува
Според (не само) Г. Константинов, „това общество е осъдено да се въоръжава!… Въоръжаването е пряко следствие от РР при запазване на старите обществени структури и отношения“ [11]. Всъщност, то е следствие от намаляване на печалбата = принадената стойност. Военните поръчки са „най-тлъстата“ плячка за бизнеса, несвързана с рискове, понеже зад тях стои държавата. Може да възникне въпросът защо обществото харчи пари за оръжия, които не му носят печалба. Отговорът е прост: разходите се заплащат от всички данъкоплатци, а печалбата е само за деловите среди. Милитаризацията на една държава е нужна и за политически и военни цели, но за това ще стане дума в следващата глава.
Неолибералната идеология налага на всички страни в света, където не срещне отпор, приватизация на обществените сектори на икономиката. Това е обяснимо. Виждайки настъпващата (или вече настъпилата) икономическа катастрофа (спомнете си процентите 95:5 по-го-ре), богаташите се стремят в крайна сметка всички богатства по света, закупени на безценица, да се окажат в техни ръце. Пропагандните оправдания са, че частната икономика е по-ефективна. Чомски [34] предпазливо заявява: „Доказателства за това не съществуват“. Дж. К. Голбрайт е категоричен: Това е без значение. Големите предприятия се управляват от наети мениджери, за които е безразлично дали предприятията са държавни или частни; появява се излишно за производството и за обществото звено от акционери, което присвоява печалбата от частните предприятия [9] и това е нетрудов доход. Резултатите от приватизационната вълна по света са на път да опровергаят неолибералното пропагандно клише. Приватизираните наскоро предприятия произвеждат по- нискокачествена и по-скъпа продукция.
Пропагандата непрекъснато вдига шум за средния и дребния бизнес и за средната класа. В същото време този бизнес упорито и целенасочено се унищожава, а средната класа се стопява (в редица страни на Латинска Америка въобще няма средна класа). Всяка година 90% от фирмите в САЩ (малки и средни) фалират и възникват други (това е похабяване на ресурси), а от 1970 до 1985 средната класа е намаляла от 65% на 58% от населението (К. Лаш) [12]. Целта е да се постигне максимална концентрация на богатствата.
Тъй като при роботизацията хората са излишни за производството, целта е работещите все още да се върнат в условията на труд от XIX и дори XVIII век (roll back) [35]. Затова една след друга се отнемат социалните придобивки на „обикновените хора“. Г. Константинов предвижда: „Социалната поляризация ще расте поради желанието на богаташите да компенсират «загубите» си (от изчезването на принадената стойност — б.а.) чрез ограбване на малкото, което капиталът е оставил на пролетариите и лумпенпролетариите. Върху тази плоскост ще се развият невиждани и неподозирани похвати на грабеж. Предстои ни да бъдем свидетели (и жертви) на невероятната изобретателност на гангстерите, спекулантите, политическите мошеници и всички други видове паразити, които ражда «отмиращото» пазарно стопанство. Всичко това ще ни доведе до ужасяващи размери на мизерията и социалното неравенство“ [11].
Според Адам Смит, „човек, чийто живот минава в изпълнението на няколко прости операции… изобщо става толкова глупав и невеж, колкото е възможно за едно човешко същество“ [29]. Тъкмо такива „професионалисти“ са нужни днес. Новооткриващите се „работни места“ в по-голямата си част са за „прислуга, лакеи, келнери, готвачи, пазачи, шофьори, портиери, секретарки, продавачи“ [11], дистрибутори, компаньонки, детегледачки, охранители…
Народите не биха позволили всичко това, ако не бяха подложени на мощна разлагаща пропаганда, разработвана от опитни психолози и осъществявана от различни институции: медиите, образователната система, рекламата, public relations, фондации, секти, партии… „Типичната картина, рисувана от бизнес- пропагандата след Втората световна война във всяко нещо — от телевизионните комедии до школските учебници — е била: Всички ние живеем в хармония. Хамалинът Джо, неговата вярна съпруга, твърдолинейният директор и приятелски настроеният банкер — всички ние сме едно голямо щастливо семейство. Всички ние трябва да работим заедно, за да се защитим срещу лошите момчета отвън — каквито са профсъюзите или голямото правителство — които се опитват да разрушат нашата хармония“ [34]. Елементарна манипулация, но когато се налива в главите на хората в течение на няколко поколения, се приема безкритично.
Здраво забити в съзнанието на мнозина са следните митове, силно отклоняващи се от действителността [1]:
1. Пазарната икономика, чрез търсенето и предлагането, а също и чрез свободната конкуренция, регулира пазара и по този начин решава всички социални проблеми.
2. Политическият либерализъм гарантира личната свобода (равенство пред закона) на всеки индивид.
3. Техническият прогрес може да реши всички социални проблеми.
4. Свободната търговия, като част от неолиберализма, укрепва националните икономики, защото ги прави по-конкурентоспособни.
5. Третата (информационна) вълна ще реши всички социални проблеми на човечеството и ще доведе до изобилие от блага.
6. Протестантската етика е залог за успех.
7. При демокрацията управлява народът.
8. Само чрез приватизация икономиката може да бъде направена рентабилна.
Всяко общество има една или повече идеологии, а всяка идеология има своята утопия. Без това не може да има общество, а само механичен сбор от индивиди. Днешният капитализъм не е създал своя утопия, а ползува стари митове, възкресени под формата на неолиберализъм — това са осемте точки по- горе. Някои от тях са били валидни за минали епохи, а други — никога. Ако пропагандата ги лансира натрапчиво, те се превръщат в днешни истини за мнозина.
Приемането на тези „ценности“ прави хората безпомощни, примирени, невротизирани от неуспехите си и ги превръща в пасивно „объркано стадо“, чиито постъпки и оценки не зависят от фактите. „Броят на създадените от днешното общество кретени, от неговата образователна и възпитателна система, от масмедиите, религиозни, държавни, партийни и прочие институции е огромен и, общо взето, процентите сред богатите не са много по-ниски от тези сред «четвъртото съсловие»“ [11]. „Облъченият“ от пропагандата не може да, бъде убеждаван с логически средства. Докато не се намери противоотрова на корпоративната пропаганда, всеки опит за съпротива е безнадежден.
В борбата за оцеляване на капитализма богатите въвеждат т.н. Нов световен ред, който е като стария. Контролът върху икономиките (съсипването им), най-вече в страните от Третия свят, е възложен на МВФ, Световната банка и други институции, подчинени на САЩ.
Д. Бел [2] вижда „спасението“ в ограничаване на изтичането на капитали, контрол върху многонационалните компании и изграждане на международна организация за обща икономическа политика (каквито са МВФ и СБ). Обаче нищо не може да спаси капитализма поради изчезването на принадената стойност (печалбата) и ограничените възможности за експанзия.
III. Краят на западната цивилизация
