едни срещу други. Всички, включително и новия-стар „елит“, живеят в стресова ситуация.
На всичко това българите реагираха и продължават да реагират с овчедушно примирение, вайкане, оплаквания и очаквания някой друг да ги спаси. Това е поведение на малки деца, изведнъж оказали се безпризорни. Вниманието им лесно може да бъде отвлечено с дребен (дори инсцениран) политически, криминален или битов скандал и да забравят за истинските причини и следствия на сполетялата ги беда.
Вярно е, че превърналият се в Мафия „елит“ взема всички мерки, за да не възникнат народни структури за съпротива и самозащита: абсолютен контрол върху медиите и цялата пропагандна машина, икономиката (включително „сивата“), силен репресивен апарат (100 хил. полицаи, 100 хил. охранители, 70 хил. войници), контрол върху всички организации, включително и политически „опозиционните“ и профсъюзите. Всъщност, днес българското общество е силно тоталитарно, управлявано чрез демократични ритуали без значение, при невероятно висока секретност във всички области на обществото (но при пълна „прозрачност“ за дребните произшествия и сензации). В сравнение с него, обществото на реалния социализъм бе направо отворено общество.
Подобни мерки са взети и в другите източноевропейски страни и там хората също живеят по-бедно и по-несигурно от преди. Но те бедствуват с месечни заплати от по 300–400 долара (някъде и повече), а в България официално средната заплата е около 100 долара. Това е така, защото там има някаква съпротива, въпреки „съвършените“ американски сценарии за унищожение. В България хората дори не се сещат да бойкотират управниците си (да не бъдат съучастници в унищожаването си): да бойкотират вносните (вражески) стоки, унищожаващи българското производство, обществените прояви, организирани от Мафията, „изборите“ (в които всички кандидати са нейни), които тя провежда…
Пасивното, апатично българско стадо (а не общество), въпреки отрицателното си отношение към НАТО, след като допусна унищожаването на ВПК и армията, малодушно ще допусне България да бъде въвлечена в тази престъпна и терористична организация — нещо, жизнено важно за… САЩ.
При продължаващата социална незрялост, страхливост и малодушие на българите „закриването“ на България и изтребването на българите, дори и на компрадорския „елит“, е въпрос на време. Ще бъде жалко, но заслужено.
Библиография
1. Андреев Георги. Къде отиваш, човечество?, Агато, София, 2000, 564 с.
2. Бел Даниел. Културните противоречия на капитализма, Народна култура, София, 1994, 419 с.
3. Бъргър Питър, Капиталистическата революция, ЛИК, София, 1998, 320 с.
4. Бжезински Збигнев. Извън контрол, Обсидиан, София, 1994, 237 с.
5. Бжезински Збигнев. Голямата шахматна дъска, Обсидиан, София, 1997, 256 с.
6. Бицили Петър. Основни насоки в историческото развитие на Европа, Наука и Изкуство-БАН, София, 1993, 275 с.
7. Гуно Жан-Мари. Краят на демокрацията, Христо Ботев, София, 1997, 182 с
8. Ерхард Лудвиг. Благополучие за всички, УИ „Стопанство“, София, 1993, 359 с
9. Желев Груди. Социализмът и неговите социално-икономически предимства пред капитализма, Полимона, София, 1998, 180 с.
10. Кенън Патрик. Залезът на демокрацията, Обсидиан, София, 1995, 399 с.
11. Константинов Георги. Краят на държавата и капитала, Шрапнел, София, 2000, 320 с.
12. Лаш Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията, Обсидиан, София, 1997, 252 с.
13. Легутко Ришард. Споровете за капитализма, Перо, София, 1995, 404 с.
13а. Маркузе Херберт. Едноизмерният човек, Хр. Ботев, София, 1997, 357 с.
14. Маркс Карл. Капиталът, том I, БКП, София, 1948, 731 с.
15. Маркс Карл. Капиталът, том II, БКП, София, 1954, 591 с.
16. Маркс Карл. Капиталът, том III, БКП, София, 1954, 962 с.
17. Маркс Карл, Фридрих Енгелс. Комунистически манифест, БКП, София, 1950, 56 с.
18.
19. Списание „Огонек“, № 17, 1999
20. Савов Стоядин. Макроикономика, Тракия-М, София, 1998, 398 с.
21. „Строго секретно“, вестник, април 1998
22. Тофлър Алвин. Трусове във властта, Народна култура, София, 1996, 531 с.
23. Тофлър Алвин и Хайди. Новата цивилизация. Третата вълна, Обсидиан, София, 1995, 127 с.
24. Уедърфорд Джак. История на парите. Обсидиан, София, 2001, 349 с.
25. Ферри Ж.-М. Роботизация, социальная польза, социальная справедливость, сборник „Новая технологическая волна на западе“ (НТВЗ), Прогресс, Москва, 1986, с. 289–293
26. Хайлбронер Робърт, Лестър Търоу. Икономика за всички, София, 1993, 303 с
27. Хънтингтън Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Обсидиан, София, 1999, 527 с.
28. Чомски Ноам. Петата свобода или власт и идеология, Агато, София, 1996, 175 с.
29. Чомски Ноам. Година 501-ва: завоюването продължава, Агато, София, 1997, 262 с.
30. Чомски Ноам. Контролът върху живота ни, Интернет, 2001
31. Зллюль Ж. Другая революция, НТВЗ, Прогресс, Москва, 1986, с 147–153
32. Alexander Esther. A new Macroeconomic Theoretocal Solution for the four Dimensional Crisis of the Monetarist West, Contributions, Dossier 4, Paris, 1998, 4p.
33. Blum William, Rogue State, Common Courage Press, Monroe, USA, 2000, 308 p.
34. Chomsky Noam. Common Good, Common Courage Press, Monroe, USA, 1998, 190 p.
35. Chomsky Noam. Class Warfare, Common Courage Press, Monroe, USA, 1996, 185
36. Cohen Alberto, 150 ans du Manifeste en Argentine, Conttributions, Dossier 3, Paris, 1998, 11 p.
37. Forrester Viviane. L Horreur economique, Fayard, Paris, 1996, 187 p.
38. Marcos, sub-commandante. Ya basta!, Tom 1, Dagorno, Paris, 1996, 447 p.
39. Majumdar Chittabrata. Working class resistance, class struggle and Communist Manifesto, Contributions, Dossier 2, Paris, 1998, 6 p.
40. Mokhiber Russell, Robert Weissman, Cuban Impressios, Internet, 2001
41. Petras James. The Communist Manifesto: Is it Relevant Today?, Contributions, Dossier 1, Paris, 1998, 23 p.
42. Samir Amin. Capitanlisme, imperialisme, mondialisation, Contributions, Dossier 2, Paris, 1998, 10 p.
43. Uzunidis Dimitri, Sophie Boutiller. Le cosmopolitisme actuel de bourgeoisie finansiere et les valeurs economiques et sociales qu’ll vehicule, Contributions, Dossier 3, Paris, 1998, 4 p.
Списък на авторите, цитирани в текста
Бергер Питер — американски икономист и социолог
Хайлбронер Роберт — американски професор по икономика
Туроу Леели — американски професор по икономика
Бицили Петър — професор в Софийския университет преди 1944
Савов Стоядин — професор по макроикономика в УНСС, София
Кейнс Джон Менард — английски икономист, създал своя теория
фридман Милтон — професор по икономика в Харвардския университет
Александер Естер — английска икономистка
