СОС смяташе, че в навечерието на историческия избор те нямат право да крият нито капчица истина за тази страна, за тяхната страна, за великата държава, в която приканват да се влее островния народ, народа, който досега се е смятал за руски, народа, който е трябвало да си даде пълен отчет, чия съдба смята да сподели.
Кога спи той? — чудеше се Таня, но никога не питаше: Кога спиш? Тук, на покрива на гигантския алуминиево-стъклен молив, той беше пълен господар, тя за пръв път го виждаше в това качество, имаше чувството, че е и неин господар, сякаш не му е приятелка, не му е любима, а просто едно такова домашно удобно приспособление за сексуална гимнастика.
Пак ли не спи? — помисли си тя, когато гостите се разотидоха, и надникна навън от пещерата си. Не откри Андрей веднага. Вигвамът май беше пуст, но ето че го видя високо над себе си, на северния склон на кулата, в една от деловите му „пещери“. Седеше там зад пишещата машина, уютно осветена от малка лампа, и пишеше поредния „хит“ за „Куриер“.
НИЩОЖЕСТВОТО
(по случай стогодишнината на Сталин)
Когато бил на заточение, му се подигравали: Коба пак не си е събул чорапите; Коба спи с чорапи; другари, краката на Коба миришат като сирене „бри“… Естествено, всички, които по онова време, в Туруханск, се подигравали, впоследствие били унищожени, но тогава дребничкият сипаничав Йосиф мълчал и си блъскал главата какво да прави — да си събуе чорапите и да ги изпере, би означавало да признае поражението си, да не ги събуе и да ги остави да смърдят, би означавало да се превръща все повече в обект на подигравки. Решил да не ги събува и продължил да вони с мрачността и ината на едно нищожество.
Според нас все още не е докрай осветлен един биопсихологически аспект на Великата руска революция — постепенното, а впоследствие могъщо победоносно движение на бездария и нищожества.
Революцията се е натрупала в генетичния код на руския народ като ярост на ординерността (чието име винаги и навсякъде е болшинство) срещу разпуснатото, лекомислено и в крайна сметка нагло поведение на елита, нека го наречем дворянство, интелигенция, новобогаташи, творческо начало, западно влияние — без значение как.
Като разглеждаме целия този огромен проблем в такъв план, далеч не се стараем да зачеркнем социалното, политическото, икономическото възмущение, а искаме само да добавим към тези аспекти споменатия биопсихологически аспект и имайки предвид по-нататъшното развитие на събитията, се осмеляваме да го наречем решаващ. Именно за него ще говорим в преддверието на тържествения юбилей, за който сега се готви нашата страна. Предварително предполагаме, че в дните на юбилея в официалния съветски печат ще се появи средна по размери статия, в която ще бъдат спазени всички параметри, ще бъдат отбелязани и „грешките“ на този, общо взето, изтъкнат комунист, свързани с превишаването на личната власт.
Междувременно имахме възможност да наблюдаваме как страната и народът се готвят неофициално да отбележат столетието на тази изключително посредствена личност като на велик човек. На предните стъкла на едва ли не всеки втори от префучаващите покрай нас камиони, и то не в грузинските, а в централните руски области, се мъдреше портретът на генералисимуса с неговата варварска униформа.
Целта на тази статия е да покажем, че този комунист е бил не изтъкнат, а най-обикновен представител на биопсихологическото разместване на пластовете, едно изхвърлено на повърхността нищожество. Сред лидерите на болшевишката революция е имало даровити хора, като Ленин, Троцки, Бухарин, Миронов, Тухачевски. Застанали начело на разгневените класи, те са се ръководили от своите марксистки теории, но не са знаели, че всички са обречени, че главната сила на революцията се крие в биопсихологическото разместване на пластовете, че това разместване неизбежно рано или късно ще унищожи личността и ще издигне безличието и от тяхната среда ще изскочи на повърхността, за да застане над тях, най-нищожният и най-бездарен.
Има един популярен израз: „Революцията изяжда децата си“. Ще се осмелим да го оспорим: тя изяжда чуждите деца. Троцки, Бухарин, Блюхер, Тухачевски — това са чужди деца, отчаяни гребци, за миг излизащи на повърхността на потока. Децата на революцията са молотовци, калининци, ворошиловци, ждановци — надигащата се от дъното утайка на биопсихологическата буря.
Често със смях обръщаме гръб на художествени филми, създадени на върха на Сталиновото владичество от такива майстори на съветското кино, като Ром, Козинцев, Трауберг (които впоследствие, по времето на политическото затопляне, се обърнаха към класиката и станаха „големи творци“ и дори „либерали“), на всички онези филми, като „Младостта на Максим“ и „Човекът с пушка“. Не сме прави обаче да не им обръщаме внимание. Проституиращата интелигенция не толкова е изпълнявала така наречената социална поръчка, колкото зорко е улавяла настроенията и желанията на напълно оформилото се тогава управление на сивите и бездарни посредствени личности. Наглият и тъп човешки екземпляр, кривокрак и възглупав, се е превръщал в централна фигура в съветското изкуство, защото това е било отражение на житейската правда, защото и в живота той е станал централен — една безлика фигура, израз на огромната колективна наглост на бездарията. Всяка отличаваща се от масата нищожества фигура, да не говорим за интелигента, но и всяка ярка народна фигура, матрос или анархист, или пък стабилен едноличен стопанин, така нареченият кулак, се е превръщала в това изкуство в обект на подигравки, насмешки и е била призовавана да се размие в бездарната маса или пък е била обречена на унищожаване.
Това е ставало и в живота — изкуството на блюдолизците е отразявало точно биопсихологическата тенденция в този живот. Всички надигащи се над многомилионното стадо глави са били яростно унищожавани. Унищожавани са били и революционните народни вождове, надарени с талант, хора като Сорокин, Миронов, Махно, който всъщност е спасил болшевишка Москва, нанасяйки непоправим удар на тиловете на Доброволческата армия. Биопсихологическият процес е изтласквал на повърхността бездария от типа на Ворошилов, Тимошенко, Калинин и накрая най-нищожния от нищожните, най-бездарния от бездарните — Йосиф Сталин. Мечът, или по-скоро — трионът, на биопсихологическата революция е вършел своето дело: падали са надигащите се глави на Троцки, Бухарин, Тухачевски, мечът е минавал през градове и села, през губернии и околии, единствената вина на жертвите е била проблясъкът на талант, макар и малката, но биеща на очи надареност. И ето че се е установила властта на мизерабъла, на най-долния от мизераблите, на най-дебилния дебил на нашето време.
Няма нито едно деяние на Сталин, което да не е белязано с изключително, смайващо бездарие. Той е унищожил спасителния Ленинов план за нова икономическа политика и е хвърлил страната в ново обедняване и глад. С цел да организира селското стопанство е унищожил милиони дееспособни селяни и е организирал форма на селскостопанско бездарие — „разкулачване“ и колхози. Непосредственото следствие от това са били многомилионните жертви на глада в Украйна, в Поволжието, из цялата страна, гибелта на хиляди и хиляди насилствено преселени от едни земи в други.
Понеже усеща нарастващото недоволство в партията и се страхува от надигащата се над стадото фигура на стабилния Киров, понеже не си представя друг, по-гъвкав, по-умен начин на управляване на страната, Сталин отново използва най-простия — убийството на Киров и рядко примитивни провокации на процеси и масов терор в партията — това може би е най-висшата проява на бездарието му. За нещастие на страната всичко това е ставало във върховия момент на биопсихологическото разместване, тоест било е неизбежно.
Преди назряващата световна война Сталин трескаво търси родствена душа, по-точно — близка биоструктура, и, естествено, я намира у Хитлер. Орди измамени германци и орди измамени руснаци си поделят Източна Европа. Не е било възможно да се подготвиш за война по-бездарно от начина, по който го е направил Сталин. След като унищожава талантливите маршали, презрял напълно геополитическия аспект на настъпващите събития и разчитайки на биопсихологическата си близост с второто по ранг нищожество на съвременността Хитлер, след предателството на последния той на практика панически хуква да бяга, оставяйки на пожарите нашите градове и обричайки на унищожение и поробване милионите жители. Могъщата бездарност на Хитлер попречва на Германия да удържи съкрушителна и лека победа. Наистина колко отвратително нищожен трябва да бъдеш, за да се изправиш срещу целия свят дори без да се сетиш
