— Знаеш, че не мога. Служебна задача. Как бих могъл?
— Каква задача, Ли? Кажи ми.
— О, Йези, вече ме учудваш. — Той протегна ръка в тъмнината, за да я погали по лицето. Страните й бяха мокри. Внимателно избърса очите й с ръкава на пижамата си, и нежно каза: — Виж какво, не се дръж като дете.
— Нека отделът даде задачата на друг, Ли, каквато и да е. Моля те.
Гласът на Бейли стана малко по-твърд.
— Йези, достатъчно дълго време си жена на полицай, за да знаеш, че поръченията са си поръчения.
— Е добре, защо се спряха на тебе?
— Джулиъс Ендърби…
Тя застина в ръцете му.
— Трябваше да се досетя. Защо поне веднъж не кажеш на Джулиъс Ендърби да си намери друг за мръсната работа. Прекалено много търпиш, Ли, а това просто е…
— Добре, добре… — опита се да я успокои той.
Тя потрепери и млъкна. Бейли си помисли: „Никога няма да проумее“.
Още от времето на годежа им Джулиъс Ендърби стана ябълката на раздора. Беше две години по-напред от Бейли в Школата за управленчески кадри. Бяха в приятелски отношения. Когато Бейли взе изпитите по приспособяемост и невроанализа, и се озова пред започване на работа в полицията, завари Ендърби вече там, заел място в детективския отдел. Бейли последва пътя на Ендърби, но на значително разстояние. Не стана по нечия вина. Бейли беше достатъчно способен и изпълнителен, но му липсваха някои качества на Ендърби. Ендърби се превърна в съвършена част от административната машина. Беше един от хората, родени за йерархия, за които бюрокрацията е жизнена среда.
Комисарят не беше изключително умен и Бейли знаеше това. Имаше си и хлапашки особености — например детински слабости, като непрекъснатия му стремеж да демонстрира външно консерватизма си. Но с хората се държеше внимателно — не обиждаше никого, приемаше заповедите с достойнство, предаваше ги с необходимата доза мекота или твърдост. Дори се разбираше с вселенците. Вероятно им изглеждаше прекалено раболепен (самият Бейли не би могъл никога да се разправя с тях цял ден, без да стане агресивен — беше сигурен в това, макар никога да не бе разговарял с вселенец), но те му имаха доверие, а така той допринасяше полза на Града.
Затова в градската служба, където гладките и любезни отношения имат по-голямо значение, отколкото способностите на личността, Ендърби бързо се издигна по стълбицата и достигна поста комисар, докато Бейли беше само един К-5. Този контраст не му пречеше, но човешко беше да изпитва съжаление. Ендърби не забрави някогашното им приятелство и по свой особен начин се опита да компенсира успеха си, като правеше за Бейли каквото може.
Поръчението за сътрудничеството с Р. Данийл беше пример за това. Трудно и неприятно, то без съмнение криеше залог за безусловно издигане. Комисарят можеше да даде тази възможност на друг. По думите му тази сутрин, че има нужда да му бъде направена услуга, си личеше, че той прикрива, но не изключва този факт.
Йези никога не виждаше нещата така. При подобни случаи в миналото бе казвала: „То е заради глупавия ти коефициент на преданост. До гуша ми дойде да чувам как всички те хвалят, че си изпълнен от чувство за дълг. Поне веднъж помисли за себе си. Забелязвам, че тия горе не отварят дума за своя коефициент на преданост“. Бейли лежеше буден и сякаш вкаменен, като изчакваше Йези да се успокои. Трябваше да помисли. Трябваше да се увери в подозренията си. В главата му се гонеха дребни подробности и се събираха в едно цяло. Бавно от тях се изграждаше схема. Усети как дюшекът се огъна, когато Йези помръдна. Говореше на ухото му:
— Ли!
— Какво?
— Защо не си подадеш оставката?
— Що за глупост!
— Какво пък?! — Тя изведнъж се въодушеви. — Така ще се отървеш от този отвратителен робот. Просто отиваш и казваш на Ендърби, че си приключил.
Бейли отвърна хладно:
— Не мога да се откажа по средата на важен случай. Не мога да хвърля цялата работа на боклука в мига, когато ми се прииска. Подобен ход би означавал да дам основание за декласифицирането ми.
— Дори така да е. Можеш да започнеш всичко от начало. Ще успееш да го направиш, Ли. Има куп места, където ще те вземат на държавна служба.
— На държавна служба не вземат хора, декласифицирани с основание. Ще мога да се занимавам единствено с физически труд, ти — също. Бентли ще изгуби наследствените си привилегии. Господи, Йези, та ти не можеш да си представиш какво значи това!
— Чела съм какво е. Не се боя — измънка тя.
— Побъркала си се. Направо си се побъркала.
Бейли усети, че се е разтреперил. В ума му проблесна позната картина — баща му, който се съсипва по пътя към смъртта.
Йези тежко въздъхна.
Бейли грубо отклони мислите си от нея. Отчаяно се върна към модела, който следваше преди малко. Каза й рязко.
— Йези, трябва да ми обясниш. Как откри, че Данийл е робот? Кое те накара да бъдеш сигурна?
Тя започна:
— Ами… — И не можа да продължи. За трети път се опитваше да го изрази и не успяваше.
Той здраво стисна ръката й, за да я накара да говори.
— Моля те, Йези. От какво се плашиш?
— Просто усетих, че е робот, Ли — каза тя.
— Нямаше по какво да усетиш, Йези. Преди да излезеш, ти не смяташе, че е робот, нали?
— Не, но като размислих…
— Хайде, Йези. Кажи си…
— Ами… Виж какво, Ли, момичетата в кабините говореха… Знаеш какви са. Говореха разни работи.
„Тия жени!“ — помисли си Бейли.
— Както и да е — каза Йези. — Тоя слух се носи из целия град. Сигурно са прави.
— Из целия град ли? — За миг Бейли изпита чувство на силно доволство. Още едно нещо си идваше на мястото.
— Личеше си от приказките им. Казваха, че се чува за вселенски робот, който бил пуснат из Ню Йорк. По всичко приличал на човек и сътрудничел на полицията. И не ме попитаха зная ли нещо. Засмяха се и казаха: „А на твоя Ли, Йези, известно ли му е за това?“ Аз се усмихнах и отговорих: „Що за глупост!“ После отидохме до етеровизията и започнах да си мисля за новия ти колега. Спомняш ли си онези снимки, които Джулиъс Ендърби беше правил във Вселенското селище? Ти ги донесе у дома, за да видя как изглеждат вселенците. Е, започнах да си мисля, че на вид колегата ти е точно като тях. Просто ми хрумна, че изглежда като тях и си рекох „О, господи, сигурно някой го е познал в магазина за обувки, а сега той е с Ли“, затова казах, че имам главоболие и хукнах…
Бейли я прекъсна:
— Стига, Йези, стига. Съвземи се. От какво може да те е страх сега? Не те е страх от самия Данийл. Когато си дойде у дома, ти се осмели да застанеш срещу него. И го направи успешно. Така че…
Той спря да говори. Седна в леглото, а очите му напразно се взираха в тъмнината. Усети, че жена му се намести до него. Протегна ръка, намери устните й, и ги притисна с длан. Тя се опита да се измъкне, улови го за китката му и го задърпа, но той още повече увеличи натиска. После изведнъж я пусна. Тя се разхленчи.
— Извинявай, Йези, исках да чуя… — прозвуча пресипналият глас.
И стана от леглото, а топлият пластин плътно обви стъпалата му.
— Ли, къде отиваш? Не ме оставяй!
