— Защо се забави? — попита той Р. Данийл.
— Трудно се свързах с комисаря Ендърби, Илия. Оказа се, че все още е на работа.
Бейли погледна часовника си.
— По това време? Защо?
— Положението в момента е доста объркано. В отдела са намерили труп.
— Какво?! За бога, кой е убит?
— Куриерът, Р. Сами.
Бейли онемя. Зяпна робота и извика разярен:
— Стори ми се, че каза „труп“!
Р. Данийл с готовност се поправи:
— Робот с напълно разрушен мозък, щом предпочиташ друго определение.
Внезапно Клусар избухна в смях и Бейли му каза с дрезгав глас:
— Млък! Ясно ли е? — И нарочно разкопча бластера си. Клусар мигновено притихна. Бейли каза:
— И какво от това? На Р. Сами му е гръмнала някоя схема. Голяма работа.
— Комисарят Ендърби не обясни подробно, Илия, но макар да не го каза направо, останах с впечатлението, че според него Р. Сами е бил умишлено повреден. — И докато Бейли безмълвно вникваше в думите му, той добави: — Или, ако предпочиташ друго определение, Р. Сами е бил убит.
16. ВЪПРОСИ, ЗАСЯГАЩИ ЕДНА МОТИВИРОВКА
Бейли прибра бластера си, но ръката му остана на дулото. Каза:
— Клусар, тръгвай пред нас. Посока — улица седемнадесета, изход Б.
— Не съм се нахранил — възпротиви се Клусар.
— Лошо — с нетърпение в гласа каза Бейли. — Яденето ти е на пода, където го изсипа.
— Имам право да се нахраня.
— Или ще се нахраниш в ареста, или ще изпуснеш това ядене. Няма да умреш от глад. Тръгвай.
Тримата мълчаливо преминаха през лабиринта на „Нюйоркски дрожди“ — Клусар най-отпред, Бейли зад гърба му, а най-отзад — Р. Данийл.
Едва след като Бейли и Р. Данийл се обадиха на секретарката, че си отиват, след като Клусар бе съобщил, че ще отсъствува от работа и бе помолил да изпратят човек, който да изчисти стаята с везните, едва след като излязоха извън сградата и стигнаха до патрулната кола, Клусар каза:
— Почакайте.
Изостана, обърна се към Р. Данийл и преди Бейли да понечи да му попречи, пристъпи напред, замахна с все сила и залепи плесница на робота.
— По дяволите, какво правиш?! — извика Бейли и грубо го сграбчи.
Клусар не се съпротивлява на детектива. Каза ухилено:
— Не бой се, ще дойда. Просто исках сам да се уверя.
Р. Данийл, който се бе отдръпнал, но все пак не бе успял да избегне удара, спокойно гледаше Клусар. На страната му не остана никакъв белег — кожата дори не се бе зачервила. Каза:
— Постъпката ти беше опасна за тебе, Франсис. Ако не бях отстъпил назад, можеше да нараниш ръката си. Както и да е — съжалявам, че ти причиних болка.
Клусар избухна в смях. Бейли каза:
— Влизай, Клусар. Влизай и ти, Данийл. Седни отзад с него. И гледай да не се движи, дори ако заради това се сдобие със счупена ръка. Смятай го за заповед.
— Ами Първият закон? — подигравателно попита Клусар.
— Мисля, че Данийл е достатъчно силен и бърз, за да те спре, без да те нарани, но може и да ти е от полза, ако без да иска, ти счупи ръцете.
Бейли седна зад кормилото и патрулната кола набра скорост. Въздушният поток рошеше косата и на него, и на Клусар, но косата на Р. Данийл оставаше пригладена. Р. Данийл каза тихо на Клусар:
— Защо се боите от роботите, господин Клусар? За да не ви изместят от работа ли?
Бейли не можеше да се обърне, за да види израза върху лицето на Клусар, но бе сигурен, че то отразява твърдо и непоколебимо отвращение и че цимологът е седнал колкото се може по-далече от Р. Данийл.
Чу се гласът на Клусар:
— И заради мене, и заради децата ми. И заради всички деца.
— Положително е възможно да се промени нещо. Например, ако вашите деца приемат да бъдат подготвяни за преселване…
— И ти ли? — прекъсна го Клусар. — Полицаят вече ми говори за преселването. Обучен е като истински робот. Може в същност и да е робот.
Бейли изръмжа:
— Стига, престани!
Р. Данийл каза с равен глас:
— Курсът за обучаване на бъдещи емигранти ще означава сигурност, ще гарантира класификация и ще позволи правенето на кариера. Ако мислите за развитието на децата си, това не е за пренебрегване.
— Няма да слушам нищо от някакъв си робот, от вселенец или от която и да е хиена, подучена от правителството — каза Клусар.
И толкова. Тишината на магистралата ги обгърна, чуваше се само тихото жужене на патрулната кола и свистенето на гумите върху настилката.
Когато стигнаха в Полицията, Бейли подписа заповед за задържането на Клусар и го предаде на когото трябва. След това двамата с Р. Данийл се качиха на мотоспиралата и слязоха горе, на етажа на Главната квартира.
Р. Данийл, както предполагаше Бейли, не показа да е изненадан, че не взеха асансьор. Бейли започваше да привиква към странната смесица на индивидуалност и подчиняемост у робота, затова престана да се съобразява с него. За да прескочат вертикалната празнота между ареста и Главната квартира, беше най-логично да се качат на асансьора. Мотоспиралата, която представлява дълга движеща се стълба, бе удобна само за кратки разстояния нагоре или надолу — най-много за два-три етажа. Хора с различни служебни задължения се качваха и слизаха от нея всеки миг. Само Бейли и Р. Данийл останаха да се возят дълго нагоре, бавно и неотстъпно.
Бейли усещаше, че има нужда от време. В най-добрия случай това щяха да бъдат някакви си минути, но горе в Главната квартира щеше да бъде въвлечен бурно в друга фаза на проблема, а той искаше да си почине. Искаше да може да си помисли и да се ориентира. Но колкото и бавно да се движеше, мотоспиралата бе прекалено бърза, за да го задоволи.
Р. Данийл каза:
— Изглежда, че няма да разпитваме Клусар веднага.
— Ще почака — с раздразнение отвърна Бейли. — Първо да разберем каква е тая работа с Р. Сами. — И добави, мърморейки, повече на себе си, отколкото на Р. Данийл: — Не е възможно да бъде изолирано, сигурно има някаква връзка.
Р. Данийл продължи:
— Жалко. Мозъчните способности на Клусар…
— Има ли им нещо?
— Променили са се по странен начин. Какво се случи между двама ви в стаята с везните, когато ме нямаше?
Бейли отговори разсеяно:
— Нищо, само му държах проповед. Предадох му евангелието според тълкуванието на доктор Фастълф.
— Не те разбирам, Илия.
Бейли въздъхна и каза:
— Ами… Опитах се да му внуша, че няма нищо лошо в това Земята да използува роботи и да прати излишъка от населението си на други планети. Опитах се да му избия от главата някои от дрънканиците на средновековниците. Един господ знае защо го направих. Никога не съм смятал, че имам качества на
