ви върху електролента. Ще наредя да ви придружат до една стая. Надявам се, че нямате нищо против да имате охрана?
— Смятате ли, че е нужно? — нервно попита доктор Геригъл.
— По-сигурно е.
Доктор Геригъл изглеждаше съвсем унесен. Ръкува се с всички наред, включително и с Р. Данийл, и излезе. Комисарят дълбоко въздъхна.
— Някой от нас го е направил, Ли. Тъкмо това ме тревожи. Няма външен човек, който би влязъл в отдела само за да очисти един робот. Достатъчно ги има навън и там би го свършил без такъв риск. И това е човек, който е можел да си набави алфа-пръскачката, което не е толкова лесно.
Безизразният, равен глас на Р. Данийл прекъсна възбуденото слово на комисаря:
— Но какъв е мотивът за убийството?
Комисарят погледна Р. Данийл с явно отвращение, после отмести очи.
— И ние сме хора. Предполагам, че полицаите, като всички други, не могат да свикнат да харесват роботите. Сега Р. Сами го няма и сигурно някой изпитва облекчение от това. Нали си спомняш, Ли, колко много ти досаждаше?
— Това едва ли е мотив за убийство — каза Р. Данийл.
— Прав си — решително се съгласи Бейли.
— Това не е убийство — каза комисарят, — а повреждане на собствеността. Нека не смесваме понятията. Само дето е станало в отдела. Навсякъде другаде щеше да се приеме за нещо обикновено. Обикновено! А сега може да избухне първокласен скандал, Ли!
— Да?
— Кога за последен път видя Р. Сами?
— Р. Данийл разговаря с Р. Сами веднага след обеда — каза Бейли. — Предполагам, че е било около 13:30 часът. Уговаряше да ни бъде даден кабинетът ти.
— Кабинетът ми? За какво?
— Исках да поприказваме с Р. Данийл върху случая сравнително необезпокоявани. Тебе те нямаше, следователно кабинетът ти беше подходящо място.
— Ясно. — Комисарят изглежда се съмняваше, но остави нещата така. — А ти самият не го ли видя?
— Не, но чух гласа му около час по-късно.
— Сигурен ли си, че е бил той?
— Напълно.
— И е било около 14:30?
— Или малко по-рано.
— Е, това обяснява поне едно нещо — каза комисарят и замислено прехапа пълната си долна устна.
— Наистина ли?
— Да. Днес тук е било момчето, Винсънт Барет. Известно ли ти е?
— Да. Но, комисарю, той не би извършил подобно нещо.
Комисарят вдигна очи към лицето на Бейли.
— Защо не! Р. Сами зае службата му. Мога да си представя какво му е. Чувството му за справедливост е било неимоверно засегнато. Поискал е да си отмъсти някак. Ти не би ли поискал? Но факт е, че е напуснал сградата в 14:00, а ти си чул живия Р. Сами в 14:30. Естествено, той може да му е дал пръскачката с указания да я използува до един час, но откъде тогава е намерил алфа-пръскачка? Предположенията са несигурни. Но да се върнем към Р. Сами. Когато разговаряхте в 14:30, какво ти каза той?
Бейли видимо се поколеба, после предпазливо каза:
— Не помня. Малко след това излязохме.
— Къде отидохте?
— Стигнахме чак до Ферментационното градче. Между другото, искам да поговорим по въпроса.
— После. После! — Комисарят потърка брадичката си. — Забелязах, че днес е идвала Йези. Искам да кажа, проверявахме кои са били посетителите днес и аз просто видях името й.
— Да, тя идва днес — хладно отвърна Бейли.
— За какво?
— По семейни въпроси.
— Ще трябва да бъде разпитана. Чиста формалност.
— Редът в полицията ми е известен, комисарю. Между другото, има ли данни за алфа-пръскачката? Откъде е била взета?
— О, да. Взета е била от една атомна централа.
— Как обясняват изчезването й?
— Не го обясняват. Нямат представа. Виж какво, Ли, освен обичайните декларации, това не бива да те занимава. Ти си гледай своя случай. Просто някак… Е, ти продължавай разследването във Вселенското селище.
Бейли каза:
— Мога ли да дам необходимите сведения по-късно, комисарю? Защото още не съм ял.
Очите на комисаря Ендърби блеснаха зад стъклата на очилата.
— Разбира се, нахрани се. Но недей да напускаш отдела, моля те. Партньорът ти обаче е прав, Ли… — той сякаш се поколеба дали да се обърне към Р. Данийл, или да използува името му — ние трябва да си изясним мотива. Това ни е нужно!
Бейли изведнъж усети, че се вцепенява.
Нещо вън от него, напълно чуждо на съзнанието му, сякаш обмисляше събитията от този и от предишния ден и магически го привличаше. Отново късчетата почнаха да се събират, оформяше се някаква картина. Попита:
— От коя атомна централа е била взета алфа-пръскачката, комисарю?
— От Уилиамсбърг. Защо?
— Просто питам.
Последните думи, които Бейли чу комисарят да промърмори, когато излизаше от кабинета, а Р. Данийл го следваше по петите, бяха: „Мотив, мотив!“
Бейли получи оскъдна дажба в малкия и рядко използуван бюфет на отдела. Изяде бързо пълнения домат със салата, без докрай да усети вкуса му, и миг-два, след като преглътна последната хапка, вилицата му безцелно продължи да се плъзга по гладкия картон на чинията, като машинално търсеше храната, която вече я нямаше. Накрая се усети и остави вилицата, като възкликна: „Йосафате!“ После извика:
— Данийл!
Р. Данийл седеше на друга маса, сякаш искаше да остави явно заетия Бейли намира, или пък също изпитваше нужда от усамотение. На Бейли му беше все едно кое от двете е вярно. Данийл се изправи, дойде до неговата маса и отново седна.
— Да, колега Илия?
Бейли каза, без да го погледне:
— Данийл, имам нужда от помощта ти.
— В какъв смисъл?
— Те ще разпитат и Йези, и мене.
— Няма съмнение.
— Остави ме да отговарям на въпросите както намеря за добре. Нали разбираш?
— Разбирам какво казваш, естествено. Въпреки това, ако ме попитат направо, нима е възможно да кажа нещо друго, освен което е било?
— Ако на теб зададат направо въпрос, това е друго. Моля те просто да не даваш доброволно сведения. Можеш да го направиш, нали?
— Вярвам, че мога, Илия, стига да не излезе, че навреждам на човешко същество, като си мълча.
Бейли каза мрачно.
— Иначе ще навредиш на мене, уверявам те в това.
