— Обяснете, ако можете.
Бейли започна:
— Доктор Делмар е правил изпитания на нов модел робот. Не разбирах значението на този факт до снощи, когато ми се наложи да кажа на един робот, молейки го да ми помогне да стана от стола, „Дай ми ръка!“ Роботът погледна ръката си с недоумение, сякаш помисли, че от него се очаква да я откачи и да ми я подаде. Трябваше да повторя заповедта си по-разбрано. Но случката ми припомни нещо, което доктор Лийбиг ми бе казал по-рано същия ден. Правили са опити върху роботи със заменяеми крайници.
Да допуснем, че роботът, който доктор Делмар е изпитвал, е имал известен брой взаимозаменяеми крайници с различни форми за различни видове специализирани дейности. Да допуснем, че убиецът е знаел това и внезапно е казал на робота: „Дай ми ръката си!“ Роботът е извадил ръката си и му я е подал. От извадената ръка става великолепно оръжие. След смъртта на доктор Делмар тя отново е била поставена на мястото й.
Безмълвният ужас отстъпи място на шумни възражения, докато Бейли говореше. Той трябваше да изкрещи последното си изречение, но дори и така то бе заглушено.
Със зачервено лице Атълбиш стана от стола си и пристъпи напред.
— Дори да е така, както казвате, тогава пак госпожа Делмар е убийцата. Тя е била там, тя се е карала с него, тя е могла да види, че съпругът й работи върху новия модел и е могла да знае за заменяемите крайници… в което впрочем не вярвам. Каквото и да правиш, землянино, всички улики са срещу нея.
Гладиа заплака тихо.
Бейли не я погледна. Каза:
— Напротив, лесно може да се докаже, че който и да е убиецът, то това не е госпожа Делмар.
Джотан Лийбиг внезапно скръсти ръце и на лицето му се появи презрително изражение.
Бейли забеляза това и каза:
— Вие ще ми помогнете да го направя, доктор Лийбиг. Като робоспециалист знаете, че за да се въздействува на роботите така, че да извършат косвено убийство, трябва изключителна ловкост. Вчера се опитах да поставя един индивид под домашен арест. На три робота дадох подробни инструкции да го държат под охрана. Това беше проста работа, но аз съм несръчен с роботите. В инструкциите ми е имало пропуски и моят затворник избяга.
— Кой е бил задържаният? — заинтересува се Атълбиш.
— Това не е от значение — отвърна Бейли нетърпеливо. — Важен е фактът, че аматьори не могат да се справят добре с роботите. А някои солариани също може да са в голяма степен аматьори. Какво знае например Гладиа Делмар за Роботиката?… А, доктор Лийбиг?
— Какво? — Робоспециалистът го гледаше втренчено.
— Опитвали сте се да учите госпожа Делмар на роботика. Каква ученичка беше тя? Научи ли нещо?
Лийбиг се огледа неловко.
— Не можа… — и млъкна.
— Безнадежден случай, нали? Или предпочитате да не отговаряте?
Лийбиг отвърна сухо:
— Може да се е преструвала на невежа.
— Готов ли сте да заявите като специалист, че по ваше мнение госпожа Делмар е достатъчно опитна, за да въвлече роботите в индиректно убийство?
— Как мога да отговоря на този въпрос?
— Ще го кажа по друг начин. Този, който се опита да ме убие в бебешката ферма, е трябвало да ме открие чрез вътрешнокомуникационната мрежа на роботите. В края на краищата не бях казал на нито един човек къде отивам и само роботите, които ме придружаваха от едно място на друго, знаеха къде съм. Моят колега Данийл Оливо успя да ме открие едва по-късно същия ден, но със значителни затруднения. Убиецът, от друга страна, го е направил лесно, защото освен че ме откри, той е трябвало да се разпореди да намажат стрелата с отрова и да я изстрелят — всичко това, преди да напусна фермата и да продължа по- нататък. Би ли се справила с това госпожа Делмар?
Коруин Атълбиш се наведе напред.
— Кой според вас би се справил, землянино?
Бейли каза:
— Доктор Джотан Лийбиг е, както сам признава, най-добрият робоспециалист на планетата.
— Това обвинение ли е? — извика Лийбиг.
— Да! — изкрещя Бейли.
Яростта в очите на Лийбиг бавно угасна. Тя отстъпи място на някаква спокойна или по-точно прикрита напрегнатост. Той каза:
— Прегледах робота на Делмар след убийството. Крайниците му не бяха заменяеми. Бяха заменяеми само в обикновения смисъл, за което са необходими специални инструменти и умението на експерт. Така че роботът не е оръжието, с което е убит Делмар, и вие нямате никакво доказателство.
Бейли каза:
— Кой друг може да гарантира за истинността на думите ви?
— Думите ми не подлежат на съмнение.
— Подлежат. Аз ви обвинявам и вашата неподкрепена от никого дума няма стойност. Ако някой ви измъкне, това е друга работа. Впрочем бързо сте се отървали от този робот. Защо?
— Нямаше причина да го държим. Беше напълно разстроен. Беше безполезен.
— Защо?
Лийбиг размаха заканително пръст срещу Бейли и каза разярено:
— Веднъж вече ме питахте, землянино, и аз ви казах защо. Станал е свидетел на убийство, което е бил безсилен да предотврати.
— И вие ми казахте, че в такива случаи роботите винаги излизат от строя. Това е всеобщо правило. Все пак, когато Груър беше отровен, роботът, който му бе поднесъл отровната напитка, пострада само дотолкова, че почна да накуцва и да фъфли. Всъщност той самият беше не просто свидетел, а извършител на това, което приличаше на убийство в момента, и въпреки всичко запази достатъчно разсъдък, за да отговаря на въпроси. Значи този робот, роботът на Делмар, трябва да е бил по-непосредствено свързан с убийството, отколкото роботът на Груър. Ръката на Делмаровия робот трябва да е била използувана като оръжие за убийството.
— Абсолютни глупости — рече задъхано Лийбиг. — Нищо не разбирате от Роботика.
Бейли каза:
— Може и да е така. Но аз предлагам шефа на сигурността Атълбиш да конфискува документацията на фабриката ви за роботи и на цеха за ремонт. Може би ще успеем да разберем дали сте произвеждали роботи със сменяеми крайници и ако е така, дали такива са били изпратени на доктор Делмар, и ако е така — кога.
— Никой няма да се рови в документацията ми — извика Лийбиг.
— Защо? Защо, ако няма какво да криете?
— Но защо, по дяволите, ще искам да убивам Делмар? Кажете ми? Какъв е моят мотив?
— Сещам се за два — каза Бейли. — Били сте в приятелски отношения с госпожа Делмар. Прекалено приятелски. Соларианите също са хора. Никога не сте общували с жени, но това не ви е направило чужд на, как да го наречем, плътските желания. Виждали сте се с госпожа Делмар, моля да ме извините, видеоконтактували сте с нея в моменти, когато е била облечена съвсем неофициално и…
— Не — изкрещя Лийбиг, сякаш в агония.
А Гладиа енергично прошепна: „Не.“
— Възможно е самият вие да не сте си давали сметка за чувствата си — каза Бейли — или пък ако сте имали смътна представа за тях, сте се презирали за слабостта си и сте мразили госпожа Делмар, задето я е насърчавала. Възможно е също да сте мразили и Делмар за това, че тя е била негова. Помолили сте госпожа Делмар да ви стане асистентка. Стигнали сте до този компромис в увлечението си. Тя е отказала и това е засилило омразата ви. Убивайки доктор Делмар по начин, който хвърля подозрението върху госпожа Делмар, вие си отмъщавате и на двамата.
— Кой би повярвал на тази евтина мелодраматична мръсотия? — хрипливо прошепна Лийбиг. — Друг
