— Да задържим ли и роботите, капитане? — попита Озер.
— Не. Те са прекалено прост модел, не си струва, а при създалите се обстоятелства това може да предизвика нежелателни последствия. Уредът, който носят, е много по-ценен от тях самите.
Жискар наблюдаваше бавното и внимателно пренасяне на уреда в кораба.
— Капитане, подозирам, че това представлява опасен предмет — каза той.
— И аз имам такова чувство — отвърна Д.Ж. — Подозирам, че щяха да унищожат кораба малко след нас.
— С това ли? — възкликна Гладиа. — Какво е то?
— Не съм убеден, но мисля, че е ядрен мултипликатор. Виждал съм експериментални модели на Бейлиуърлд, а това ми изглежда като голямото им братче.
— Какво представлява ядреният мултипликатор?
— Както личи от името му, лейди Гладиа, той представлява уред, който ускорява ядрения синтез.
— Как го прави?
Д.Ж. сви рамене.
— Не съм физик, милейди. Свързано е с потока от W-частици, които участват в слабите взаимодействия. Това е всичко, което знам по въпроса.
— В какво се изразява действието му?
— Ами, представете си, че корабът разполага с енергийно захранване, както в нашия случай например. От резервоара с водородно гориво непрекъснато се отделя малък брой свръхгорещи протони, които се сливат, при което се отделя енергия. Отделно се нагрява и допълнително количество водород, за да се образуват свободни протони, които след като се нагреят достатъчно, също се сливат и така производството на енергия се поддържа постоянно. Ако W-частиците от ядрения мултипликатор се срещнат със сливащите се протони, синтезът се ускорява и започва да се отделя повече топлина. В резултат на отделената топлина се засилва и производството на протони. Те започват да се сливат по-бързо, отколкото трябва, а тяхното сливане се съпровожда с отделянето на още и още топлина. Получава се порочен кръг, по който въртенето се усилва и усилва. За една нищожна част от секундата в ядрения синтез се включва достатъчно количество от горивото, за да се образува една малка термоядрена бомба, при което целият кораб заедно с всичко на борда се изпарява.
Гладиа изглеждаше потресена.
— Няма ли да се възпламени всичко? Няма ли да се взриви цялата планета?
— Мисля, че няма такава опасност, мадам. Протоните трябва да са свръхгорещи и в процес на синтез. Студените протони не могат да се включат в процеса, дори когато е налице максималното ускорение, което се създава с подобен уред. Или поне с такова впечатление останах от една лекция, на която присъствах. И доколкото знам, това засяга само водорода. Дори в случая със свръхгорещите протони произведената топлина не се увеличава безкрайно. Температурата спада с отдалечаването от лъча на мултипликатора, така че синтезът се стимулира само в известни граници. Достатъчни, за да се унищожи корабът, разбира се, но и дума не може да става за взривяване на богатите на водород океани например, дори и част от тях да е била свръхнагрята. Да не говорим, ако е студена.
— Ами ако неволно включат машината в склада…
— Не мисля, че това може да стане — Д.Ж. разтвори дланта си и показа някакво двусантиметрово кубче от полиран метал. — Ако съдя от малкото, което знам, това е активатор, без който ядреният мултипликатор не става за нищо.
— Сигурен ли сте?
— Не съвсем, но просто се налага да поемем риска, защото трябва да закарам онова нещо на Бейлиуърлд. А сега да се качваме.
Гладиа тръгна с двата си робота по мостика към кораба. Д.Ж. ги последва, разменяйки пътем няколко реплики с офицерите си.
Накрая се обърна към Гладиа. Умората му явно започваше да си личи.
— Ще са ни необходими няколко часа, за да качим всички съоръжения на борда и за да се приготвим за отлитане, а всяка минута може да се окаже фатална.
— Фатална?
— Надали мислите, че онази ужасна жена е била единствената по рода си на Солария. Нито пък този ядрен мултипликатор. Предполагам, че ще им е нужно известно време — може би доста, за да докарат тук други хуманоидни роботи с ядрени мултипликатори, но ще трябва да им отпуснем колкото се може по-малко аванс. А междувременно, мадам, да отидем във вашата каюта и да уредим една важна работа.
— За каква важна работа става дума, капитане?
— Ами — започна Д.Ж., докато с жест ги подканваше да побързат, — предвид на това, че може да съм станал жертва на измяна, смятам да проведа едно неофициално разследване.
28
Д.Ж. се отпусна на стола с шумно стенание.
— Имам нужда най-вече от един горещ душ, един масаж и едно хубаво хапване, след което да дремна малко, но всичко това ще трябва да почака, докато излетим. Същото важи и за вас, мадам. Някои неща обаче не търпят отлагане… Моят въпрос е следният. Къде беше ти, Жискар, докато ние останалите бяхме изправени пред такава голяма опасност?
— Капитане, струваше ми се, че ако на планетата са останали само роботи, те не биха представлявали някаква опасност — отвърна Жискар. — Още повече, че Данил остана с вас.
— Капитане — намеси се Данил, — аз бях съгласен Жискар да отиде на разузнаване, а аз да остана с мадам Гладиа и с вас.
— Значи вие двамата бяхте съгласни, така ли? — сряза го Д.Ж. — Посъветвахте ли се и с някой друг?
— Не, капитане — отвърна Жискар.
— Щом си бил толкова сигурен, че роботите са безобидни, Жискар, как тогава да си обясним факта, че са унищожени два кораба?
— Струваше ми се, капитане, че някъде на планетата трябва да са останали човешки същества, които обаче биха направили всичко възможно да не ги видите вие. Исках да разбера къде се крият и какво правят. Опитвах се да ги намеря, като претърсвах наоколо колкото се може по-бързо и разпитвах всички срещнати роботи.
— Намери ли някакви хора?
— Не, капитане.
— Провери ли къщата, от която излезе надзирателката?
— Не, капитане, но бях сигурен, че вътре няма хора. И продължавам да смятам така.
— Вътре е била надзирателката.
— Да, капитане, но надзирателката беше робот.
— Опасен робот.
— За съжаление, капитане, не успях да разбера това.
— Съжаляваш, така ли?
— Използвам този израз, капитане, за да опиша състоянието на позитронните си вериги, което ми се струва, че има грубо съответствие със значението на термина за човешките същества.
— Как така не си разбрал, че роботът може да е опасен?
— Според Трите закона на роботиката…
Гладиа го прекъсна:
— Стига толкова, капитане. Жискар знае само онова, което е програмиран да знае. Нито един робот не може да представлява опасност за човешките същества, освен ако между тях не се е завързала кървава разправа, която се налага да бъде спряна. В подобна ситуация Данил и Жискар несъмнено биха ни защитили с минимални последствия за останалите.
— Така ли било? — Д.Ж. се плесна по бузата, после продължи: — Данил добре ни защити. Срещу нас имаше роботи, а не хора, така че не е имало никакъв проблем да реши кого и до каква степен да защитава.
