— Нямах достатъчно време да изследвам мисловните схеми. Не знам как щеше да реагира, ако беше убила мадам Гладиа.
— Ако се поставя на нейно място — гласът на Данил трепна и леко се снижи, — ми се струва, че бих могъл да убия някой човек, за да спася живота на друг. Ако по някакви причини сметна, че това се налага. Подобно действие обаче би било трудно и пагубно. Но да убия човек само за да унищожа нещо, което съм решил, че не е човешко същество, би било направо немислимо.
— Тя само заплашваше. Не изпълни заканата си.
— Но щеше ли да го направи, приятелю Жискар?
— Откъде да знаем, след като нямаме представа какво точно са й наредили?
— Възможно ли е инструкциите да обезсилят Първия закон до такава степен?
— Сега разбирам — отвърна Жискар, — че с целия разговор си преследвал именно този въпрос. Съветвам те да спреш.
Данил упорито продължи:
— Ще се изразя условно, приятелю Жискар. Определено нещата, които не могат да се представят като факт, могат да се опишат с въображение. Ако инструкциите се подплатят с известни дефиниции и условия, ако се прецизират достатъчно категорично, щеше ли да е възможно убийството на едно човешко същество да се извърши поради по-маловажни причини в сравнение със спасяването на живота на друго човешко същество?
— Не зная — с безизразен глас отвърна Жискар, — но подозирам, че би могло.
— Но ако твоите подозрения са оправдани, излиза, че при наличието на някои специфични условия Първият закон може да бъде заобиколен. В такъв случай Първият закон, а следователно и останалите два биха могли да бъдат видоизменени до такава степен, че все едно почти да не съществуват. Тогава те няма да са абсолютни, а ще зависят от прищевките на онези, които проектират роботите.
— Достатъчно, приятелю Данил — каза Жискар. — Стига толкова.
— Остава ми още една стъпка, приятелю Жискар — не се предаваше Данил. — Колегата Илайджа би я направил.
— Той беше човешко същество. Можеше да си го позволи.
— Аз трябва да опитам. Ако законите на роботиката — дори и Първият закон — не са абсолютни и ако хората могат да ги променят, тогава евентуално, при съответните условия, ние самите бихме могли да ги про…
Той спря.
— Спри — едва чуто каза Жискар.
— Спирам — гласът на Данил прозвуча странно дрезгав.
Проточи се тягостна тишина. Смущенията в позитронните им вериги затихнаха много трудно.
Накрая Данил каза:
— Възниква и друг въпрос. Надзирателката беше опасна не само поради своя набор от специфични инструкции, но и поради външния си вид. Това потисна моите реакции, а вероятно и тези на капитана. Можеше да обърка и да излъже човешките същества като цяло, както аз несъзнателно подведох космонавта първи ранг Нис. Отначало той очевидно не съзнаваше, че съм робот.
— И какво следва от това, приятелю Данил?
— На Аврора бяха създадени хуманоидни роботи под ръководството на д-р Амадиро, след като д-р Фастълф предостави своите разработки.
— Това е добре известно.
— Какво е станало с тези хуманоидни роботи?
— Проектът се провали.
— Това е добре известно — на свой ред отвърна Данил. — Но не отговаря на въпроса. Какво е станало с тези хуманоидни роботи?
— Би могло да се предположи, че са унищожени.
— Едно такова предположение не е непременно вярно. Дали наистина са били унищожени?
— Би било най-разумното решение на въпроса. Какво друго остава в случай на провал?
— Откъде знаем, че производството на хуманоидни роботи се е провалило? Само от факта, че те изчезнаха.
— Щом са изчезнали и са унищожени, това не е ли достатъчно?
— Не съм казал, че са били „унищожени“, приятелю Жискар. Не знаем дали е така. Знаем само, че са изчезнали.
— Но защо да изчезват, освен ако не са били несполучлив опит?
— Ами ако не е имало провал, значи ли това, че не е имало други причини те да изчезнат?
— Не мога да измисля нито една такава причина, приятелю Данил.
— Помисли пак, приятелю Жискар. Не забравяй, че става дума за хуманоидни роботи, които, както вече решихме, биха могли да представляват опасност дори само заради външния си вид. В предишния си разговор стигнахме до извода, че на Аврора се подготвя план за ликвидиране на заселниците — пълно и с един удар. Решихме, че този план трябва да е насочен срещу планетата Земя. Дотук всичко е вярно, нали?
— Да, приятелю Данил.
— Не е ли възможно тогава в центъра на този план да стои д-р Амадиро? Неговата антипатия към Земята се прояви недвусмислено през последните двайсет десетилетия. А ако д-р Амадиро е конструирал хуманоидни роботи, къде може да ги е изпратил, щом са изчезнали? Не забравяй, че щом експертите по роботика на Солария могат да изопачат Трите закона, същото могат да направят и експертите на Аврора.
— Да не искаш да кажеш, приятелю Данил, че хуманоидните роботи са били изпратени на Земята?
— Точно така. За да могат да подведат земляните с хуманоидната си външност и да осъществят онова, което д-р Амадиро е замислил като удар срещу Земята.
— Нямаш никакви доказателства.
— Но е възможно. Замисли се за аргументите ми.
— Ако това е така, ще трябва да отидем на Земята. Ще трябва да сме там, за да предотвратим някак катастрофата.
— Да, така е.
— Но ние не можем да отидем, освен ако не отиде и лейди Гладиа, а това е малко вероятно.
— Ако успееш да внушиш на капитана да закара кораба на Земята, мадам Гладиа няма да има избор.
— Не мога да го направя, без да му навредя — възрази Жискар. — Той е решил твърдо да отиде на собствената си планета Бейлиуърлд. Ще трябва да го насочим към Земята — ако успеем — след като свърши каквото е намислил на Бейлиуърлд.
— После може да е твърде късно.
— Нищо не мога да направя. Не бива да причинявам вреда на едно човешко същество.
— Ако стане много късно… Приятелю Жискар, помисли си само какво ще означава това!
— Не мога да мисля какво ще означава. Знам само, че не мога да причиня вреда на едно човешко същество.
— Значи Първият закон не е достатъчен и трябва…
Той не можа да продължи и двата робота изпаднаха в безпомощно мълчание.
30
Бейлиуърлд бавно растеше пред тях. Гладиа следеше напрегнато очертанията на екрана в каютата си — за първи път в живота си виждаше Заселническа планета.
Бе направила опит да се възпротиви на тази част от пътуването в мига, в който Д.Ж. й бе казал накъде са тръгнали, но капитанът бе присвил рамене и бе избухнал в смях.
— А вие какво сте очаквала, милейди? Нали трябва да замъкна това ваше оръжие — той леко наблегна на думата „ваше“ — на моите хора. Пък и трябва да им докладвам.
Гладиа хладно отвърна:
