Но той ни демонстрира удивителна неспособност да се справи, особено като се има предвид, че Трите закона не му пречат да наранява роботи. Жискар остана вън от играта и се появи точно в момента, в който всичко свърши. Може би между роботите съществува някаква солидарност? Може би когато защитават хората от себеподобните си, те изпитват нещо сходно на онова, което Жискар нарича „съжаление“, и вероятно не успяват… или се разсейват…
— Не! — избухна Гладиа.
— Не? — отекна Д.Ж. — Е, аз не претендирам, че съм специалист по роботика. Може би вие, лейди Гладиа?
— Не съм никакъв специалист по роботика — задъхано говореше Гладиа, — но цял живот съм живяла с роботи. Правите абсурдни предположения. Данил беше готов да даде за мен живота си и Жискар би направил същото.
— Всеки робот ли би направил същото?
— Разбира се.
— Обаче онази надзирателка, онази Лендъри, беше готова да ме нападне и унищожи. Да приемем, че по някакви неведоми пътища тя е успяла да разбере, че въпреки своята външност Данил не е нищо друго освен един робот като нея — въпреки външността му. Затова не е имала никакви задръжки, когато е трябвало да го нападне. Но как ще ми обясните факта, че тя се нахвърли върху мен, който съм несъмнено човек? Пред вас се поколеба, признавайки, че сте човек, но не и пред мен. Как така един робот ще прави разлика между нас двамата? Може би все пак не е била робот?
— Разбира се, че беше — отвърна Гладиа. — Няма никакво съмнение. Но… истината е, че и аз не знам защо тя се държа така. Никога досега не съм чувала за подобно нещо. Единственото, което мога да предположа, е, че соларианците са успели да конструират хуманоидни роботи без защитата на Трите закона. Макар че бих могла да се закълна във всичко, че соларианците последни от всички космолити биха го направили. Те са толкова малобройни в сравнение с техните собствени роботи, че са напълно зависими от тях — в много по-голяма степен от всички останали космолити. А затова и се страхуват повече от тях. Във всички солариански роботи задължително се вграждаше раболепие и дори малко глупост. На Солария Трите закона бяха по-силни откъдето и да било другаде, а не по-слаби. Но не мога да измисля никакво друго обяснение за Лендъри, освен че Първият закон е бил…
— Моля да ме извините, мадам Гладиа, че ви прекъсвам — каза Данил. — Ще ми разрешите ли да направя един опит да обясня поведението на надзирателката?
— Мисля, че друго не ни остава — сардонично отбеляза Д.Ж. — Един робот познава роботите най- добре.
— Сър — започна Данил, — ако не вникнем в поведението на надзирателката, може никога да не се окажем в състояние да вземем мерки срещу опасността, която дебне на Солария. Мисля, че аз разполагам с обяснение за нейното поведение.
— Давай нататък — каза Д.Ж.
— Надзирателката — продължи Данил — не предприе моментално мерки срещу нас. Известно време тя стоеше и само ни наблюдаваше, като очевидно се колебаеше какво да прави. Когато вие, капитане, се приближихте и я заговорихте, тя заяви, че не сте човешко същество, и в същия миг ви нападна. Когато се намесих аз и извиках, че тя е робот, тогава тя заяви, че и аз не съм човешко същество, и също моментално ме нападна. Когато обаче се приближи лейди Гладиа и започна да й се кара, надзирателката я прие за човешко същество и се остави известно време под неин контрол.
— Да, спомням си всичко много добре, Данил. Но какво означава това?
— Струва ми се, капитане, че е възможно да се промени коренно поведението на някой робот, без изобщо да се закачат Трите закона, при условие че например се измени дефиницията за човешко същество. В края на краищата, човешко същество е само една дефиниция.
— Така ли? А какво е човешко същество според теб?
Данил не се впрягаше от проявата или липсата на сарказъм.
— При моето конструиране в мен са вложили пълното описание на външността и поведението на човешките същества, капитане. За мен човешко същество означава всичко, което отговаря на това описание. Така например вие имате съответната външност и поведение, докато надзирателката имаше само външността.
От друга страна, ключовият момент при надзирателката беше речта. Соларианският акцент е много специфичен и за нея онова, което прилича на човешко същество, се е дефинирало като такова само ако говори по съответния начин. Очевидно всички останали, които изглеждат като човешки същества, но не говорят със солариански акцент, е трябвало да бъдат унищожавани без колебание, както и всеки кораб с подобни същества на борда.
— Може би си прав — замислено рече Д.Ж.
— Вие говорите със заселнически акцент, капитане, който е не по-малко специфичен от соларианския, но двата акцента са твърде далеч един от друг. Щом заговорихте, вие се определихте пред надзирателката като нечовек, което тя обяви и ви нападна.
— А ти говориш с аврориански акцент, но тя се нахвърли и върху теб.
— Да, капитане, но лейди Гладиа говореше с неподправен солариански акцент и беше призната за човек.
Известно време Д.Ж. мълчаливо премисли нещата, после каза:
— Това разиграване е опасно дори за самите онези, които биха се възползвали от него. Ако по една или друга причина някой соларианец се обърне към такъв робот с акцент, който роботът класифицира като престорен, този соларианец моментално ще бъде нападнат. Ако бях тукашен, щеше да ме е страх да се приближавам до тия роботи. Като нищо щях да се престаравам с произношението, което би могло да ме погуби.
— Съгласен съм, капитане — каза Данил. — Предполагам, че именно поради това производителите на роботи обикновено не стесняват дефиницията за човешко същество, а я оставят възможно най-широка. Соларианците обаче са напуснали планетата. И най-доброто доказателство за това е именно фактът, че роботите-надзиратели са програмирани по този опасен начин. Очевидно в този момент соларианците имат само една-единствена грижа — да не допуснат на планетата им да стъпи някой друг.
— Дори не и други космолити?
— Подозирам, капитане, че би било трудно да се дефинира човешкото същество по такъв начин, че определението да включва десетките различни видове диалекти на Външните светове, като в същото време да изключва безбройните заселнически наречия. Вкарването на дефиницията със специфичния солариански диалект е достатъчно трудно само по себе си.
— Ти наистина си много интелигентен, Данил — отбеляза Д.Ж. — Разбира се, аз не съм привърженик на роботите, но не заради самите тях, а заради пагубното им влияние върху обществото. Но ако имах до себе си робот като теб, както някога Праотецът…
— Опасявам се, че няма да стане, Д.Ж. — прекъсна го Гладиа. — Данил не е нито подарък, нито се продава, нито пък може лесно да ми бъде отнет със сила.
Д.Ж. вдигна ръка и се усмихна.
— Само се бях размечтал, лейди Гладиа. Уверявам ви, че според законите на Бейлиуърлд е немислимо да притежавам робот.
— Ще ми позволите ли, капитане — неочаквано каза Жискар, — да добавя няколко думи?
— А, стигнахме и до робота, който се скъта и цъфна чак накрая, когато всичко мина.
— Съжалявам, че нещата ви изглеждат така, както ги описахте. При все това ще ми разрешите ли, капитане, да добавя няколко думи?
— Е добре, карай.
— Изглежда, капитане, че постъпихте съвсем правилно, като решихте да вземете лейди Гладиа със себе си на тази експедиция. Ако тя не беше тук и ако вие бяхте дръзнали да разузнавате само с членове на екипажа, всички щяхте да сте мъртви, а корабът — унищожен. Единствено фактът, че лейди Гладиа владее соларианския диалект, както и нейният кураж при сблъсъка с надзирателката, промениха изхода за вас.
— Не е така — възрази Д.Ж., — защото всички щяхме да загинем, може би дори и лейди Гладиа, ако по някаква щастлива случайност надзирателката не се дезактивира спонтанно.
