Лендъри изкрещя с оглушителния си контраалт:
— Всички вие! Елате при мен! Двете същества, които приличат на мъже, не са човешки същества. Унищожете ги, без да наранявате по какъвто и да било начин жената.
Ако човешката външност можеше да попречи на Данил, същото важеше в значително по-голяма степен за простите солариански роботи, които тръгнаха напред бавно и нерешително.
— Спрете! — изкрещя Гладиа. Роботите спряха, но заповедта не подейства ни най-малко на Лендъри.
Данил държеше здраво бластера, но се огъваше под натиска на очевидно по-силната Лендъри.
В отчаянието си Гладиа се огледа, сякаш се надяваше да намери някакво оръжие.
Д.Ж. правеше опит да се свърже по радиопредавателя.
— Повреден е — изсумтя той. — Май паднах върху него.
— Какво ще правим?
— Трябва да се доберем обратно до кораба. Бързо.
Гладиа отвърна:
— Тогава бягайте. Аз не мога да оставя Данил. — Тя се обърна глава към биещите се роботи и завика като обезумяла:
— Спри, Лендъри! Лендъри, Спри!
— Не трябва да спирам, мадам — каза Лендъри. — Имам изрични инструкции.
Пръстите на Данил бяха разтворени и бластерът отново се озова в ръцете на Лендъри.
Гладиа се хвърли пред Данил.
— Не трябва да нараняваш това човешко същество.
— Мадам — каза Лендъри, без да трепне, с бластер, насочен към Гладиа, — застанала сте пред нещо, което прилича на човешко същество, но не е. Наредено ми е да унищожавам подобни неща, щом ги видя. — После добави по-високо: — Двамата носачи — към кораба!
Двата робота, мъкнещи масивното устройство, подновиха придвижването си напред.
— Спрете, роботи! — извика Гладиа неистово и придвижването напред спря. Роботите потрепваха на място, сякаш хем се канеха да тръгнат, хем не успяваха.
— Не можеш да унищожиш моя приятел Данил, без да унищожиш мен, а ти сама признаваш, че съм човешко същество и следователно не бива да ме нараняваш — продължи Гладиа към Лендъри.
— Милейди, не бива да се оставяте да ви наранят в стремежа си да ме защитите — тихо каза Данил.
— Това е безполезно, мадам — отвърна Лендъри. — Лесно мога да ви преместя и да унищожа нечовешкото същество зад вас. Тъй като това може да ви нарани, най-учтиво ви моля да се отдръпнете доброволно.
— Трябва да го направите, милейди — настоя Данил.
— Не, Данил. Ще остана тук. Докато се разправя с мен, ти бягай!
— Не мога да бягам по-бързо от лъча на бластера, а ако се опитам, тя по-скоро ще стреля през вас, отколкото ще се откаже. Вероятно инструкциите са дотолкова строги. Съжалявам, милейди, че това ще ви причини нещастие.
И Данил вдигна съпротивляващата се Гладиа, после леко я пусна встрани.
Пръстът на Лендъри притисна спусъка, но така и не го натисна докрай. Тя замръзна неподвижно.
Гладиа със залитане успя да се попривдигне и да се изправи на крака. Д.Ж., който не бе помръднал от място по време на последната размяна на реплики, реши да се приближи до Лендъри. Данил спокойно протегна ръка и измъкна бластера от нейните пръсти, които не оказваха никаква съпротива.
— Струва ми се — каза Данил, — че този робот е дезактивиран завинаги.
Той я бутна лекичко и тя се строполи на земята като труп. Тялото, крайниците и главата й останаха в приблизително същото положение, в което бяха и преди да падне. Ръката й все още беше свита и стискаше невидим бластер, а показалеца й лежеше върху невидим спусък.
Иззад дърветата от едната страна на поляната, на която се бе разиграла драмата, се появи Жискар. Върху лицето му нямаше изписана и следа от някакво любопитство, макар че в думите му то можеше да се долови:
— Какво е ставало тук в мое отсъствие? — попита той.
27
По пътя към кораба напрежението постепенно спадна. Сега, когато безумният страх и вихрушката от събития бяха отминали, Гладиа изпитваше силно раздразнение и яд. Д.Ж. накуцваше доста зле и се наложи да вървят бавно — отчасти заради него, отчасти заради двата солариански робота, които продължаваха да мъкнат масивното си устройство и изнемогваха под тежестта му.
Д.Ж. погледна през рамо към тях.
— След като онзи надзирател излезе от строя, те вече се подчиняват на заповедите ми.
Гладиа процеди през зъби:
— Защо накрая не изтичахте да доведете помощ? Защо стояхте и безпомощно зяпахте?
— Ами — Д.Ж. се мъчеше да разговаря с безгрижния тон, който лесно можеше да докара, ако се чувстваше по-добре, — понеже отказахте да оставите Данил, не ми се щеше аз да влизам в ролята на страхливец.
— Глупак! Нищо не ме заплашваше. Тя нямаше да посмее да нарани мен.
— Мадам — каза Данил, — измъчвам се, като ви противореча, но мисля, че тя щеше да го направи, тъй като инструкциите да ме унищожи я притискаха все по-силно.
Гладиа се обърна към него разгорещено.
— А това беше най-хитрото, което можа да направиш ти! Да ме избуташ настрани! Сигурно си искал да бъдеш унищожен?
— Да, по-скоро това, отколкото да пострадате вие, мадам. Във всеки случай не успях да спра робота, защото реакциите ми бяха потиснати от нейната външна прилика с човек, а това показва, че мога да ви бъда от полза в твърде незадоволителни граници.
— Дори и да е така — каза Гладиа, — поне известно време тя щеше да се колебае дали да стреля в мен или не, тъй като аз съм човек, а междувременно ти можеше да й отнемеш бластера.
— Не бих могъл да залагам вашия живот, мадам, върху нещо толкова несигурно като нейното колебание — отвърна Данил.
— А вие — отново се нахвърли Гладиа върху Д.Ж., без да покаже с нищо, че е чула думите на Данил, — изобщо не биваше да взимате бластера.
— Мадам — намръщи се Д.Ж., — отчитам факта, че всички ние бяхме на крачка от смъртта. Роботите нямат нищо против това, а аз съм свикнал с опасността. За вас обаче това беше едно ново и неприятно изживяване, затова сега се държите като дете. Прощавам ви — донякъде. Но моля ви, чуйте ме. По никакъв начин не можех да предвидя, че ще ми отнемат бластера толкова лесно. Ако не бях взел оръжието, надзирателката можеше да ме убие с голи ръце — също така бързо и резултатно, както и с оръжието. Нито пък имаше смисъл да бягам, ако ми позволите да отговоря на вашето предишно обвинение. Нямах никакви шансове да изпреваря изстрела. Сега моля продължавайте, щом се налага да си го изкарате, но аз нямам намерение да споря повече с вас.
Гладиа местеше поглед ту към Д.Ж., ту към Данил, накрая тихо рече:
— Предполагам, че в случая се държах неразумно аз. Много добре, повече никакви препратки.
Бяха стигнали до кораба. Щом ги видяха, от него заслизаха мъже. Гладиа забеляза, че са въоръжени.
Д.Ж. кимна на капитана втори ранг.
— Озер, надявам се, че виждаш какво носят тези два робота?
— Да, сър.
— Добре, накарай ги да го качат на борда. Занесете го в изолатора и го оставете там. После стаята да се заключи и да повече да не се отключва — той понечи да се обърне, но се сети още нещо. — И Озер, веднага щом свършите, приготвяме кораба за отлитане.
