26
Това, което смая Гладиа най-много в онзи зашеметяващ миг, бе, че Данил не помръдна нито за да предотврати случилото се, нито за да го поправи.
Но още докато си го мислеше, ситуацията се промени — Данил вече държеше дясната китка на жената и я извиваше.
— Пусни веднага тези оръжия — отсече той с рязък и безапелационен тон, с какъвто Гладиа никога не го беше чувала да говори. Беше немислимо да се обърне по такъв начин към човешко същество.
Жената отвърна не по-малко рязко с по-тънкия си глас:
— Ти не си човек!
Тя изправи дясната си ръка и стреля с оръжието в нея. За миг тялото на Данил припламна със слаб блясък и Гладиа, онемяла от силния шок, усети, че погледът й се премрежва. Никога през живота си не беше припадала, но сега като че ли й трябваше още съвсем малко.
Данил не се разтопи, нито последва експлозия. Гладиа се досети, че Данил предвидливо е уловил ръката с бластера. В другата беше останал неврокамшика и надзирателката беше изпразнила върху Данил докрай именно него, при това от упор. Човек на негово място като нищо би умрял или би останал инвалид за цял живот от мощното стимулиране на сензорните нерви. Но колкото и външно да приличаше на човек, в крайна сметка Данил си беше робот и неговият еквивалент на нервна система не се влияеше от камшика.
Той сграбчи и другата й ръка, извивайки я нагоре. После каза отново:
— Пусни оръжията или ще ти изскубна ръцете от ставите.
— Така ли? — каза жената. Тя сви ръце и за миг Данил се оказа във въздуха. Краката му се залюляха напред-назад като махало, използвайки за опорна точка ставите на ръцете. Последва силен шут върху жената и двамата тежко се стовариха на земята.
Без да облича мислите си в думи, Гладиа разбра, че макар жената и да приличаше на човек колкото Данил, тя беше човек също толкова, колкото и той. Изпълни я внезапен прилив на гняв и тя изведнъж се почувства соларианка до мозъка на костите си — гняв поради факта, че робот може да приложи силата си върху едно човешко същество. Неминуемо тя бе разбрала по някакъв начин какво всъщност представлява Данил, но как се осмеляваше да удря Д.Ж.!
Гладиа се втурна напред, крещейки. Дори и през ум не й мина, че би трябвало да се бои от робота, който с един удар беше повалил на земята силен мъж и който в момента продължаваше да се бие наравно с още по-силен робот.
— Как смееш? — изкрещя Гладиа с такъв силен солариански акцент, че чак самата тя се вбеси… Но как иначе да говори човек с един солариански робот? — Как смееш, момиче? Незабавно спри всякаква съпротива!
Мускулите на жената се отпуснаха рязко и едновременно, сякаш внезапно бе спряло някакво електрическо захранване. Красивите й очи погледнаха Гладиа, но в тях нямаше нищо човешко, което да им придаде стреснато изражение. Тя произнесе с неясен, колеблив глас:
— Съжалявам, мадам.
Данил беше вече на крака и не изпускаше от очи жената, която лежеше на тревата. Д.Ж. се опитваше да стане със сподавен стон.
Данил се наведе за оръжията, но Гладиа го отпъди с гневно движение.
— Дай ми тези оръжия, момиче — каза тя.
— Да, мадам — каза жената.
Гладиа ги грабна, избра бластера и го подаде на Данил.
— Унищожи я, когато сметнеш за най-подходящо, Данил. Това е заповед. После подаде неврокамшика на Д.Ж. и добави: — Няма полза от това тук, освен срещу мен… или срещу вас. Добре ли сте?
— Не, не съм добре — измънка Д.Ж., докато потриваше единия си хълбок. — Да не искате да кажете, че тя е робот?
— А вие да не мислите, че някоя жена би могла да ви метне така?
— Нито една от жените, които съм срещал досега. Нали ви казах, че на Солария може да има специални роботи, програмирани така, че да са опасни.
— Разбира се — студено отвърна Гладиа, — но щом съзряхте първото подобие на вашата представа за красива жена, моментално забравихте.
— Да, лесно е да се дават съвети, след като колата се е обърнала.
Гладиа изсумтя и се обърна отново към робота.
— Как се казваш, момиче?
— Наричат ме Лендъри, мадам.
— Стани, Лендъри.
Лендъри се изправи по същия начин, както и Данил малко преди това — сякаш беше на пружини. Схватката с Данил като че ли никак не й бе навредила.
— Защо противно на Първия закон нападна тези хора? — попита Гладиа.
— Мадам — натърти Лендъри, — това не са човешки същества.
— И аз ли не съм човешко същество според теб?
— Не, мадам, вие сте човешко същество.
— Тогава, като човешко същество, аз определям тези двама мъже като човешки същества… Чуваш ли?
— Мадам — каза Лендъри малко по-меко, — това не са човешки същества.
— Те наистина са човешки същества, защото аз ти казвам, че са. Забранено ти е да ги нападаш или да ги нараняваш по какъвто и да било начин.
Лендъри стоеше безмълвно.
— Разбираш ли какво ти казвам? — Гладиа искаше да придаде на гласа си повече категоричност и сила, от което акцента й също се усили.
— Мадам — каза Лендъри, — това не са човешки същества.
Данил се обърна тихо към Гладиа:
— Мадам, тя е получила толкова строги заповеди, че няма да можете лесно да им противодействате.
— Ще видим — задъхано рече Гладиа.
Лендъри се огледа. За краткото време на сблъсъка групичката роботи се бе приближила до Гладиа и нейните двама спътници. Отзад се виждаха още два робота, които, реши Гладиа, не бяха от първата група. Не без известно усилие те мъкнеха някакво огромно и масивно устройство. Лендъри им направи знак и те ускориха малко темпото.
— Роботи, спрете! — извика Гладиа.
Те спряха.
— Мадам, аз изпълнявам своите задължения — каза Лендъри. — Следвам инструкциите, които съм получила.
— Твое задължение, момиче, е да се подчиняваш на заповедите ми! — отсече Гладиа.
— Не можете да ми заповядате да не изпълнявам инструкциите, които съм получила!
— Данил, гръмни я! — каза Гладиа.
Впоследствие Гладиа съумя да разбере какво се бе случило. Данил реагираше много по-бързо, отколкото който и да било човек, при това той знаеше, че е изправен пред робот, по отношение на когото Трите Закона не забраняваха употребата на насилие. Но тя толкова приличаше на човек, че въпреки всичко Данил не можа напълно да преодолее забраната. Той се подчини на заповедта по-бавно, отколкото би трябвало.
Лендъри, чиято дефиниция за „човешко същество“ очевидно беше различна от тази на Данил, не се спря от външния му вид и се оказа по-бърза. Тя сграбчи бластера и двамата отново се вкопчиха един в друг.
Д.Ж. обърна неврокамшика с приклада напред и се втурна към тях. Удари я право по главата, но това не направи ни най-малко впечатление на робота, който с един ритник го преобърна във въздуха.
— Робот! Спри! — извика Гладиа. Беше вдигнала ръце със стиснати юмруци.
