22
— Благодаря ти, Данил — каза Гладиа. — Добре се справи. — Но имаше измъчен вид. С изтънели и безкръвни устни, с пребледнели страни. След малко добави съвсем тихо: — Иска ми се да не бях идвала.
— Това е едно безсмислено желание, мадам Гладиа — отбеляза Жискар. — Аз и приятелят ми Данил ще застанем пред каютата, за да сме сигурни, че повече няма да ви безпокоят.
Коридорът беше и си остана празен, но въпреки това Данил и Жискар разговаряха на такава звукова честота, която беше под прага на чувствителността за хората. Те обменяха мисли кратко и сбито, както бяха свикнали.
— Мадам Гладиа постъпи неблагоразумно, като отказа да се оттегли — каза Жискар. — Без съмнение.
— Предполагам, приятелю Жискар — отвърна Данил, — че не си имал никаква възможност да я накараш да промени своето решение.
— Оказа се твърде непоколебимо, приятелю Данил, и твърде спонтанно. Същото важеше и за намеренията на Нис, заселника. Любопитството му по отношение на мадам Гладиа, а също неговата омраза и враждебност към теб бяха прекалено силни, за да ги неутрализирам, без да му причиня сериозно умствено увреждане. С останалите четирима се справих. Имах пълната възможност да ги задържа пасивни. Тяхното изумление от начина, по който ти се справи с Нис, естествено ги смрази на място. От мен се искаше само леко да подсиля чувствата им.
— Добре, че стана така, приятелю Жискар. Ако онези четиримата се бяха присъединили към Нис, щях да се изправя пред трудния избор или да накарам мадам Гладиа позорно да се оттегли, или сериозно да нараня един-двама заселника, за да сплаша останалите. Мисля, че щеше да се наложи да избера първото, но пак щях да се чувствам потиснат.
— А сега добре ли си, приятелю Данил?
— Съвсем. Нараних мистър Нис в минимална степен.
— Физически да, приятелю Данил. Но вътрешно той понесе огромно унижение, което за него беше много по-лошо от физическата болка. А тъй като го усетих, самият аз нямаше да мога да се справя толкова лесно, както ти. И все пак, приятелю Данил…
— Да, приятелю Жискар?
— Безпокоя се за бъдещето. През всичките десетилетия на моето съществувание на Аврора имах пълната възможност да работя бавно и да изчаквам подходящия момент за лека и безобидна умствена намеса. Да засилвам появилите се усещания; да смекчавам други, които вече отслабват; да побутвам леко в посоката на съществуващия импулс. Сега обаче навлизаме в една кризисна ситуация, когато емоциите ще се нагорещяват, решенията ще се взимат бързо и събитията ще препускат с бясна скорост. И за да има някаква полза от мен, аз също ще трябва да действам бързо, а Трите закона на роботиката не ми позволяват това. Необходимо е време, за да претеглиш неуловимото съотношение между физическата и умствената вреда. Ако бях сам с мадам Гладиа, когато дойдоха заселниците, не виждам какво можех да предприема, без според мен да се стигне до сериозни последствия за нея, за един или няколко заселника, за мен — или може би за всички присъстващи.
— Какво можем да направим, приятелю Жискар? — попита Данил.
— Тъй като е невъзможно да се променят Трите закона, приятелю Данил, за сетен път ще трябва да стигнем до извода, че единственото, което ни остава, е да очакваме провал.
Глава 7
Надзирателят
23
Утрото озари Солария, озари имението — нейното имение. В далечината се виждаше къщата, която някога по всяка вероятност бе нейна. Двайсетте десетилетия сякаш се стопиха и Аврора започна да й се струва като отдавнашен сън, който никога не се е сбъдвал.
Гладиа се обърна към Д.Ж, докато той затягаше тънката си връхна дреха с колан, от който висяха два кобура. На лявото му бедро висеше неврокамшика, а на дясното — нещо по-късо и по-масивно, което тя реши, че е бластер.
— В къщата ли отиваме? — попита тя.
— Най-накрая и там — отвърна малко разсеяно Д.Ж. Той проверяваше оръжията в кобурите едно по едно, като ги доближаваше до ухото си. Сякаш се мъчеше да долови и най-слабия звук, който би го уверил, че животът не ги е напуснал.
— Само ние четиримата ли? — Гладиа машинално погледна към другите: Д.Ж., Данил…
— Къде е Жискар, Данил? — попита тя.
— Жискар реши, мадам Гладиа, че би било по-разумно да влезе в ролята на преден отряд. Бидейки робот, той би могъл да остане незабелязан сред останалите, а ако се случи нещо нередно, би могъл да ни предупреди. Във всеки случай той е по-лесно заменим от вас двамата с капитана.
— Роботите разсъждават по един прекрасен начин — вметна мрачно Д.Ж. — Но както и да е. Хайде, тръгваме.
— Само ние тримата? — жално попита Гладиа. — Честно казано, не споделям типичната за роботите готовност, с която Жискар спокойно приема факта, че е заменим.
— Това важи за всички нас, лейди Гладиа — отбеляза Д.Ж. — Унищожени са цели два кораба, без да е пожален нито един от членовете на екипажите. В случая бройката не намалява риска.
— Не ме карате да се чувствам по-спокойна, Д.Ж.
— Тогава ще се опитам да ви накарам. Предишните кораби са били неподготвени. Но нашият е. Аз също — той се потупа по хълбоците. — А вие имате робот, който вече демонстрира колко добре може да ви защитава. Нещо повече, вие самата сте най-доброто ни оръжие. Знаете как да заповядате на роботите да направят каквото поискате от тях, а това може да се окаже решаващо. Единствено вие умеете това, а предишните кораби не са разполагали с човек от вашия калибър. Хайде, тръгваме…
Те поеха напред. След малко Гладиа се обади:
— Но ние не вървим към къщата.
— Не, все още не. Първо отиваме към групата роботи. Надявам се, че ги виждате.
— Виждам ги, но те нищо не правят.
— Точно така. Когато се приземихме, бяха много повече. Повечето си отидоха, но тези останаха. Защо?
— Ако ги попитаме, ще ни кажат.
— Вие ще ги попитате, лейди Гладиа.
— На вас ще ви отговорят със същата готовност, с каквато и на мен. Вие сте човек не по-малко от мен.
Д.Ж. рязко спря, останалите двама също. Той се обърна към Гладиа с усмивка.
— Не по-малко от вас, така ли скъпа лейди Гладиа? Заселникът е човек не по-малко от космолита? Какво ви прихваща?
— За един робот вие сте човек не по-малко от мен — злобно отвърна Гладиа. — И ако обичате престанете с тъпите си номера. Не съм си играла на космолитка и землянин с вашия Праотец.
Усмивката на Д.Ж. изчезна.
— Съвършено вярно. Простете, милейди. Ще се опитам да сдържам сардоничните си изблици. В края на краищата, нали сме съюзници на тази планета?
След миг продължи:
— А сега, мадам, искам от вас да разберете какво им е било заповядано на тези роботи — ако въобще им е било заповядвано нещо; дали сред тях има и такива, които случайно не ви познават; дали в имението или на планетата са останали някакви хора. Изобщо, питайте за всичко, което ви хрумне. Не би следвало да са опасни — те са роботи, а вие човек и следователно не могат да ви наранят. Наистина — добави той, — вашият Данил добре подреди Нис, но тогава ситуацията беше различна. Пък и нека той отиде с вас.
