смутено. Бе мислила толкова много за Солария, че двайсетте десетилетия сякаш се бяха стопили и сега тя произнасяше думите с плътен солариански акцент — с отвореното „а“ и с твърдото „р“.
— Аз съм от Солария, заселнико — повтори тя много по-тихо и не така заповеднически, но акцентът на аврорианския университет — стандартният галактически език на всички Външни светове — прозвуча ясно в гласа й.
Заселникът се изсмя и се обърна към другите.
— Говори префърцунено, но на нас такива не ни минават. Нали, момчета?
Другите също се засмяха, а един се провикна:
— Накарай я да поговори още малко, Нис. Може да се научим да приказваме като аврорианските птиченца — той подпря едната си ръка колкото се може по-изящно на хълбока, а другата издаде нелепо напред.
— Млъквайте — извика им Нис, докато все още се хилеше. Моментално настъпи тишина.
— Аз съм Берто Нис, космонавт първи ранг. А как е твоето име, малката?
Гладиа не посмя да продума и дума.
— Държа се съвсем учтиво, малката. Говоря ти кавалерски. Като космолит. Знам, че си достатъчно стара, за да ми бъдеш прапрабаба. На колко години си, малката?
— На четиристотин — извика някой от четиримата зад Нис, — но не изглежда на толкова.
— Не изглежда и на сто — отбеляза друг.
— Още става за оная работа — подвикна трети, — а май отдавна не й се е случвало. Питай я дали иска. Дръж се прилично, питай я дали може да се сменяме.
Гладиа почервеня от гняв и Данил се намеси:
— Космонавт първи ранг Нис, вашите мъже обиждат мадам Гладиа. Бихте ли се оттеглили?
Нис извърна поглед към Данил, досега изобщо не го бе забелязал. Усмивката изчезна от лицето му и той каза:
— Слушай, сега. Тази малка дама е забранена зона. Капитанът каза така. Няма да я закачаме. Само малко безобидни приказки. Онова там е робот. Няма да го закачаме, а той не може да ни направи нищо. Познаваме Трите закона на роботиката. Ще му заповядваме да не ни пречи, нали разбираш. Но ти си космолит, а капитанът не ни е нареждал нищо във връзка с теб. Така че — закани се той с пръст, — стой настрана и не се бъркай, защото ще насиним хубавичката ти кожа и тогава ще има да плачеш.
Данил не отговори нищо.
Нис кимна с глава.
— Добре. Обичам хората, които не се правят на много умни и не се захващат с неща, които после не могат да довършат.
— А сега, малката ми — обърна се той към Гладиа, — ще те оставим на мира, защото капитанът не иска да те закачаме. Ако някой от мъжете тука е казал нещо по-грубичко, това е съвсем естествено. Да си стиснем ръцете и да бъдем приятели — космолит или заселник, има ли разлика, а?
Той протегна ръка към Гладиа, която ужасено се отдръпна. С мълниеносно движение, толкова бързо, че почти не се забеляза, Данил улови китката на Нис.
— Космонавт първи ранг Нис — тихо каза той, — не се опитвайте да докосвате дамата.
Нис погледна ръката си и пръстите, които здраво я бяха сграбчили. После изръмжа тихо и заплашително:
— Ще броя до три и ако не си тръгнал…
Данил отдръпна ръката си.
— Трябва да направя, както казвате, защото не искам да пострадате, но съм длъжен да пазя дамата. А щом тя не иска да я докосват, в което не се съмнявам, може да ме принудите да ви причиня болка. Моля приемете моите уверения, че ще направя всичко възможно тя да е минимална.
Един от мъжете се провикна развеселен:
— Дай му един, Нис. Само знае да плямпа.
— Виж какво, космолит, два пъти ти казах да стоиш настрана. А ти взе да напираш. Казвам ти за трети и последен път. Само една крачка, само една дума и ще те направя на кайма. Ще си стиснем ръцете с малката, това е, като приятели. После всички си отиваме. Ясно ли е?
Гладиа промълви задавено:
— Да не ме е докоснал!. Направи каквото трябва.
— Сър — каза Данил, — не се обиждайте, но дамата не желае да бъде докосвана. Трябва да ви помоля — всички вас — да се махнете.
Нис се усмихна и една огромна ръка замахна, за да се стовари върху Данил — при това с всичка сила.
Лявата ръка на Данил проблесна и Нис отново бе уловен за китката.
— Моля ви, сър, вървете си — каза Данил.
Зъбите на Нис все още проблясваха, но той вече не се смееше. Гневно издърпа ръката си нагоре. Ръката на Данил, вкопчена в неговата, я последва, после забави движението и спря. Лицето му не издаваше никакво напрежение. Ръката му тръгна надолу, като повлече и ръката на Нис, която после с рязко движение изви зад широкоплещестия гръб на заселника и я задържа там.
Нис, който неочаквано се оказа с гръб към Данил, протегна свободната си ръка през глава, като се мъчеше да напипа врата на Данил. Свободната му китка бе уловена и изтеглена по-надолу, отколкото би могла свободно да стигне. Нис изръмжа с неприкрита болка.
Другите четирима, които през цялото време наблюдаваха в напрегнато очакване, сега не помръдваха от мястото си и мълчаха с широко отворени уста.
Нис ги изгледа и простена:
— Помогнете ми!
— Те няма да ви помогнат, сър, защото наказанието на капитана ще бъде много по-тежко, ако го направят. Сега ще трябва да ви помоля да ми обещаете, че повече няма да досаждате на мадам Гладиа и че ще си отидете тихо и кротко — това се отнася за всички. В противен случай, много съжалявам, космонавт първи ранг Нис, но ще трябва да ви изтегля ръцете от ставите.
При тези думи той стисна още по-здраво двете му ръце. Нис нададе сподавен стон.
— Моите извинения, сър — каза Данил, — но действам под най-строги заповеди. Мога ли да получа вашите уверения?
Нис ритна назад с внезапна злоба, но още преди тежката му обувка да достигне целта, Данил се наклони на една страна и заселникът загуби равновесие. Той падна тежко по лице.
— Мога ли да получа вашите уверения, сър? — повтори Данил и задърпа леко китките на Нис, така че ръцете му се отделиха от гърба.
Нис изрева и се провикна почти нечленоразделно:
— Предавам се! Пусни ме!
Данил моментално го пусна и отстъпи назад. Нис се преобърна по гръб бавно и с мъчителна болка, раздвижи леко ръце и завъртя китките си с разкривено лице.
И тогава, когато дясната му ръка преминаваше покрай кобура, той сграбчи несръчно дръжката на оръжието си.
Кракът на Данил стъпи върху ръката му и я прикова към земята.
— Не правете това, сър, или ще ме принудите да счупя някоя от фините кости на ръката ви — той се наведе и измъкна бластера на Нис от кобура. — А сега се изправете.
— Е, мистър Нис — долетя друг глас. — Направете каквото ви казват и станете.
До тях стоеше Д.Ж. Бейли с разрошена брада и леко зачервено лице, но гласът му беше зловещо спокоен.
— Вие четиримата — каза той, — дайте ми оръжията си, един по един. Хайде. Малко по-живо. Едно… две… три… четири. Сега не мърдайте оттам и стойте мирно. Сър — обърна се той към Данил, — дайте ми оръжието, което държите. Чудесно. Пет. А сега, господин Нис, мирно! — и той остави оръжията на земята до себе си.
Нис замръзна мирно с налети от кръв очи и разкривено от нескрита болка лице.
— Ще бъде ли някой така добър — попита Д.Ж. — да ми обясни какво става тук?
