— Капитане — започна бързо Данил, — двамата с господин Нис поспорихме на шега. Нищо лошо не се е случило.
— Господин Нис обаче не ми изглежда много добре — отбеляза Д.Ж.
— Нищо непоправимо, капитане — отвърна Данил.
— Разбирам. Добре, ще поговорим после за това… Мадам — обърна се той към Гладиа, като се завъртя на пети, — не си спомням да съм ви давал разрешение да напускате кораба. Незабавно се връщайте в каютата си заедно с вашите двама придружители. Тук заповядвам аз и това не е Аврора. Правете каквото ви казвам!
Данил подхвана покровителствено Гладиа за лакътя. Тя вирна брадичка, но се обърна и тръгна по мостика към кораба. Данил вървеше до нея, Жискар ги следваше.
Д.Ж. се обърна към хората от екипажа.
— А вие петимата — продължи той с все така равен и сдържан глас, — елате с мен. Ще разнищим до дъно тази история — или вас — и той направи знак на някакъв низш служител да вземе оръжията и да ги отнесе.
20
Д.Ж. изгледа мрачно петимата. Намираха се в неговата каюта — единственото помещение с прилични размери и някакви наченки на лукс.
— Сега ще направим така — каза той, като ги посочваше един по един. — Ти ще ми кажеш какво точно се случи, дума по дума, действие подир действие. Когато свършиш, ти ще ми кажеш всичко, което не е така или е пропуснато. После ти също, после и ти, а накрая ще стигнем до теб, Нис. Предполагам, че сте нарушили реда и сте направили нещо изключително глупаво, с което всички вие, но най-вече Нис, заслужено сте се унижили. Ако от разказа ви излезе, че не сте направили нищо лошо или че не сте били унижени, ще разбера, че лъжете. Особено като се има предвид, че космолитката със сигурност ще ми каже какво се е случило — а аз смятам да повярвам на всяка нейна дума. Една лъжа ще утежни вашето положение много повече, отколкото всичко, което в действителност сте направили. А сега — излая той, — започвайте!
Първият от тях замънка припряно и неуверено историята, след него вторият с малко корекции и няколко допълнения, после третият и четвъртият. Д.Ж. слушаше с каменно изражение рецитала, сетне даде знак на Берто Нис да се отдалечи.
Накрая се обърна към четиримата:
— А какво правехте вие, докато Нис лежеше, заровил лице в калта в краката на космолита? Гледахте? Не смеехте да мръднете? И четиримата? Срещу сам човек?
Един от мъжете наруши сгъстяващата се тишина.
— Всичко стана толкова бързо, капитане. Тъкмо се канехме да се намесим и всичко свърши.
— А какво щяхте да направите, в случай че някой ден се бяхте наканили да се намесите?
— Ами, щяхме да освободим приятеля си от чужденеца.
— Мислите ли, че щяхте да успеете?
Този път никой не се обади.
Д.Ж. се наведе към тях.
— Ето какво е положението. Не ви е влизало в работата да се занимавате с чужденците, затова всички ви глобявам с по една едноседмична надница. А сега нека се разберем за нещо. Ако кажете какво се е случило на някой друг — от екипажа или не, сега или някога изобщо, трезви или натряскани — ще бъдете понижени, всички до един, в ранг чираци. Без значение кой се е разприказвал — ще бъдете понижени всички, така че си отваряйте очите един за друг. Сега се връщайте към задачите си, но само да сте ме ядосали по време на това пътуване, само да сте изхълцали не по устав, отивате право в карцера.
Четиримата си тръгнаха скръбни, провесили нос, стиснали здраво устни. Нис остана. На лицето му се бе появила синина, ръцете явно го боляха.
Д.Ж. го гледаше заплашително притихнал, докато Нис въртеше очи ту наляво, ту надясно, ту към обувките си — изобщо навсякъде другаде, само не и към лицето на капитана. Едва когато Нис не издържа и срещна гневния му поглед, Д.Ж. заговори.
— Е, добре са те разкрасили след бъркотията с оня изнежен космолит, който при това ти стига едва до кръста. Следващия път, когато видиш да се задава някой от тях, по-добре се скрий някъде.
— Слушам, капитане — каза Нис с нещастен вид.
— Нис, на брифинга преди да тръгнем от Аврора ти чу ли ме, когато казах, че жената и нейните двама придружители не бива по никакъв повод да бъдат обезпокоявани или заговаряни?
— Капитане, исках само да си кажем по едно „здрасти“. Ъъ, щеше ни се да ги видиме по-отблизо. Нямахме лоши намерения.
— Нямали сте лоши намерения, така ли? Питали сте я на колко е години. Това влиза ли ви в работата?
— Просто се чудехме. Искахме да разберем.
— Един от вас й е направил неприлично предложение.
— Не съм аз, капитане.
— Значи някой друг? А ти извини ли се?
— На един космолит? — гласът на Нис прозвуча ужасено.
— Разбира се. Нарушили сте заповедите ми.
— Не исках да й направя нищо лошо — упорито повтори Нис.
— И на мъжа ли не искаше да направиш нищо лошо?
— Той вдигна ръка срещу мен, капитане.
— Зная. Защо?
— Защото се опитваше да ме командва.
— И ти не можа да се примириш с това?
— А вие щяхте ли да се примирите, капитане?
— Добре де. Значи не си се примирил. И затова се просна право по лице. Как стана това?
— Не ми стана много ясно, капитане. Той действаше много бързо. Като на ускорен кадър. И пипаше здраво като с желязо.
— Така, така. А ти какво друго си очаквал, идиот такъв? Той наистина е от желязо.
— Какво искате да кажете, капитане?
— Нис, нима е възможно да не знаеш историята на Илайджа Бейли?
Нис затърка смутено ухото си.
— Знам, че ви се пада някакъв прапрадядо, капитане.
— Всеки може да се досети за това по името ми. Попадала ли ти е някога историята на неговия живот?
— Не съм по тая част, капитане. Не си падам по историята.
Той присви рамене, но изтръпна от болка и понечи да разтрие с ръка рамото си. После реши, че ще е по-добре да не се опитва и се отказа.
— Чувал ли си някога за Р.Данил Оливо?
Нис смръщи вежди.
— Бил е приятел на Илайджа Бейли.
— Точно така. Значи все пак знаеш нещо. А знаеш ли какво означава „Р.“-то?
— Означава „Робот“, нали? Приятел-робот. По него време ги е имало роботите на Земята.
— Имало е, Нис, и все още има. Но Данил не е бил просто робот. Той е бил робот от Външните светове, който е изглеждал като космолит. Помисли си, Нис. Познай кой е космолитът, с когото си налитал да се биеш.
Нис опули очи, лицето му се наля с кръв.
— Искате да кажете, че тоя космолит е роб…
— Това е Р.Данил Оливо.
— Но, капитане, това е било преди двеста години.
