— Получихте разрешение от Съвета на Аврора да ме вземете с вас на Солария, но при условие че ще ме върнете обратно.
— Всъщност това не е така, милейди. Може и да е имало някаква неофициална уговорка в този смисъл, но нищо не е документирано. Няма официално споразумение.
— Аз щях да се чувствам обвързана от една неофициална уговорка, Д.Ж., както и всеки друг цивилизован човек.
— Не се и съмнявам, мадам Гладиа, но ние, Търговците, се опираме на парите и подписите под юридически документи. Никога и при никакви обстоятелства не бих си позволил да наруша писмен договор или да откажа да направя нещо, за което са ми платили.
Гладиа вирна брадичка.
— Да не би това да е намек, че трябва да ви платя, за да ме върнете вкъщи?
— Мадам!
— Хайде, хайде, Д.Ж. Не си хабете фалшивите изблици на възмущение. Ако ще бъда затворник на вашата планета, по-добре ми го кажете направо и ми обяснете защо. Искам да знам какво ме чака.
— Не сте затворник и няма да бъдете. Всъщност имам намерение да спазя неофициалната уговорка. Наистина ще ви закарам вкъщи — накрая. Преди това обаче трябва да отида на Бейлиуърлд, а вие трябва да дойдете с мен.
— Защо трябва да идвам с вас?
— Хората на моята планета ще искат да ви видят. Вие сте героинята от Солария. Вие ни спасихте. Не можете да ги лишавате от възможността да си съдерат гърлата до прегракване заради вас. Да не говорим, че сте били добри приятели с Праотеца.
— Какво изобщо знаят… или си въобразяват, че знаят, за нас двамата? — рязко попита Гладиа.
Д.Ж. се ухили.
— Нищо компрометиращо, уверявам ви. Вие сте легенда, а легендите винаги надхвърлят рамките на реалността — признавам, че във вашия случай това не би било трудно — и винаги представят нещата в по- благородна светлина. По принцип не бих искал да идвате на планетата именно заради несъответствието с легендата. Не сте нито достатъчно висока, нито достатъчно красива, нито достатъчно величествена. Но когато се разчуе историята със Солария, внезапно ще се окаже, че отговаряте на всички изисквания. Дори може да не ви пуснат да си отидете. Не забравяйте, че става дума за Бейлиуърлд — планетата, на която преданията за Праотеца се възприемат много по-сериозно, отколкото навсякъде другаде. А вие сте част от тези предания.
— Няма да допусна това да послужи като претекст за задържането ми.
— Обещавам ви, че няма. И ви обещавам, че ще ви върна вкъщи… при първа възможност… при първа възможност.
Гладиа не остана толкова възмутена, колкото смяташе, че има пълното право да се почувства. Наистина й се щеше да види как изглежда една Заселническа планета, пък и в края на краищата нали това беше планетата на Илайджа Бейли. Синът му я бе основал. Той самият бе прекарал тук последните десетилетия от живота си. На Бейлиуърлд щеше да е останала някаква частица от него — името на планетата, неговите потомци, легендата за него.
Гладиа не искаше да изтърве нищо от гледката. Стоеше, гледаше… и си мислеше за Илайджа.
31
Гледката обаче не й предлагаше кой знае какво и тя се почувства разочарована. Не можеше да се види почти нищо през дебелия слой облаци, който покриваше планетата. Съдейки по своя относително малък опит в космическите пътувания, Гладиа реши, че облачната обвивка е по-плътна от нормалното за една населена планета. Оставаха броени часове до кацането и…
Сигналната лампичка светна и Гладиа припряно натисна копчето „Изчакайте“. След миг-два натисна и „Влезте“.
Д.Ж. влезе усмихнато.
— Неподходящ момент, милейди?
— Не бих казала — отвърна Гладиа. — Въпрос на време, за да си сложа ръкавиците и филтъра за носа. Предполагам, че ще ми се наложи изобщо да не ги свалям, макар че е много досадно, пък и не знам защо вече не се притеснявам толкова много от инфекции.
— Близостта поражда презрение, милейди.
— Да не го наричаме презрение — отвърна Гладиа с усмивка.
— Благодаря ви — каза Д.Ж. — Скоро ще се приземим, мадам, затова ви нося един предпазен костюм, стерилизиран и запечатан в този найлонов плик, което гарантира, че повече не е бил докосван от чужди ръце. Лесно се облича. Няма да имате никакви проблеми и ще видите, че ще ви скрие цялата, освен очите и носа.
— Само за мен ли, Д.Ж.?
— О, не, милейди. Всички се обличаме така, когато излизаме навън по това време на годината. В момента в столицата ни е зима и е студено. Живеем на доста мразовита планета — гъста облачност, обилни валежи, много сняг.
— Дори и в тропическите райони?
— Не, там обикновено е горещо и сухо. Но населението е съсредоточено в по-студените области. По ни харесва. Ободрява и стимулира. Моретата изобилстват от земни форми на живот, които са били пренесени тук в началото, така че рибите и другите морски животни имат подходяща среда и безпрепятствено се размножават. Съответно не страдаме от недостиг на храна, въпреки че земеделието е слабо развито и нямаме никакви изгледи да се превърнем в житницата на Галактиката… Летата са кратки, но доста горещи, и тогава плажовете се препълват, макар че сигурно ще ви се сторят скучни, защото нудизмът е строго забранен.
— Изглежда доста особен климат.
— Въпрос на съотношение суша-море, на малко по-ексцентрична орбита и на някои други неща. Честно казано, това не ме вълнува особено — той сви рамене. — Нямам интереси в тази област.
— Вие сте Търговец. Предполагам, че рядко се задържате на планетата.
— Наистина, ала не съм станал Търговец, за да избягам. Тук ми харесва. Но сигурно щеше да ми харесва по-малко, ако оставах за повече. В този смисъл суровите условия на планетата играят важна роля — поощряват търговията. На Бейлиуърлд мъжете претърсват моретата за храна, а между броденето по море и броденето в космоса има известна прилика. Бих казал, че най-малко една трета от всички Търговци, които кръстосват космоса, са бейлинчани.
— Звучи ми почти маниакално, Д.Ж. — подхвърли Гладиа.
— Така ли? Аз пък мисля, че просто съм в чудесно настроение. И имам защо. Вие също.
— Нима?
— Не е ли очевидно? Измъкнахме се живи от Солария. Разбрахме в какво точно се състои дебнещата там опасност. Успяхме да се доберем и до едно необикновено оръжие, което би трябвало до заинтересува нашите военни. А вие ще бъдете героинята на Бейлиуърлд. Правителствените кръгове на планетата са запознати вече в общи линии със събитията и с нетърпение очакват да ви поздравят. Като стана дума, вие сте героинята и на този кораб. Почти не остана мъж, който да не се кандидатира да ви донесе лично този костюм. Всички горят от нетърпение да ви видят отблизо и да се окъпят в аурата ви, така да се каже.
— Сериозна промяна — сухо отбеляза Гладиа.
— Определено. Нис — онзи, когото Данил наби…
— Много добре си спомням, Д.Ж.
— Няма търпение да ви се извини. И да доведе четиримата си приятели, за да се извинят и те. И да сръга пред вас онзи, който е правил непристойните забележки. Той не е лош човек, милейди.
— Не се съмнявам. Предайте му, че му прощавам и че случаят е забравен. А ако се наемате да уредите нещата, преди да слезем, аз… ще си стиснем ръцете с него и евентуално с някои от останалите. Но не им позволявайте да се тълпят около мен.
— Разбирам, но не мога да ви гарантирам, че в Бейлитаун — столицата на Бейлиуърлд — ще успеете да
