място, застроено с около десетина ниски, покрити сгради.
— Столичният площад — каза Д.Ж. с приглушен глас. — Това е сърцето на планетата. Тук са съсредоточени правителствените сгради, тук заседава Конгресът на планетата, тук се намира Изпълнителният съвет и така нататък.
— Съжалявам, Д.Ж., но не е много впечатляващо. Просто някакви малки и безинтересни сгради.
Д.Ж. се усмихна.
— Виждате само върха на айсберга, милейди. Самите сгради са под земята и са свързани помежду си. Всъщност всичко е един цялостен комплекс, който продължава да се разраства. Като самостоятелен град, нали разбирате. Той и заобикалящите го жилищни площи представляват Бейлитаун.
— Възнамерявате ли в крайна сметка да разположите всичко под земята? Целият град? Целият свят?
— Да, болшинството от нас са за подземен свят.
— Доколкото знам, на Земята има подземни Градове.
— Да, наистина, милейди. Така наречените Стоманени пещери.
— Значи вие им подражавате?
— Не копираме буквално. Включваме някои наши собствени виждания и… Спряхме, милейди, и всеки момент ще ни поканят да излезем. На ваше място бих пристегнал закопчалките на костюма. Пронизващият вятър, който духа през зимата на Площада, е станал пословичен.
Гладиа последва съвета му с непохватни движения.
— Значи казвате, че не е буквално копиране.
— Не е. Проектираме подземните си сгради предвид климата на планетата, който като цяло е по-суров от земния. Затова се налагат някои архитектурни промени. Ако се построи всичко както трябва, не е необходима почти никаква енергия за поддържане на топлината в комплекса през зимата и за охлаждането му през лятото. И наистина в известна степен през зимата затопляме с натрупаната от предишното лято топлина, а през лятото охлаждаме с акумулирания от предишната зима студ.
— А вентилацията?
— Тя поглъща част от запасите, но не целите. Имаме напредък, милейди, и някой ден ще можем да се мерим със земните съоръжения. А, разбира се, това е нашата крайна цел — да превърнем Бейлиуърлд в огледален образ на Земята.
— Не съм подозирала, че Земята е толкова възхитително място, че да бъде желан образец за подражание — небрежно подметна Гладиа.
Д.Ж. я стрелна с поглед.
— Никога не си позволявайте подобни шеги със заселниците, милейди, дори и с мен. Със Земята шега не бива.
— Съжалявам, Д.Ж. — отвърна Гладиа. — Нищо лошо нямах предвид.
— Не сте знаела. Но сега вече знаете. Хайде, да слизаме.
Страничната врата на колата се отвори с безшумно плъзване, Д.Ж. се извърна и слезе. Обърна се, за да подаде ръка на Гладиа, и добави:
— Ще държите реч пред Конгреса на планетата, нали разбирате, а всеки правителствен служител, който успее да се промъкне, ще направи същото.
Гладиа бе протегнала ръка към Д.Ж. и вече бе почувствала болезненото бръснене на ледения вятър по лицето си, но сега изведнъж се отдръпна.
— Да държа реч?! Никой не ме предупреди!
Д.Ж. изглеждаше учуден.
— Мислех, че се разбира от само себе си.
— Изобщо не е така. И не мога да държа никакви речи. Никога не съм правила подобно нещо.
— Ще трябва. Няма нищо страшно. Въпросът е просто да кажете няколко думи след дългите и скучни приветствия.
— Но какво бих могла да кажа?
— Нищо кой знае колко особено, уверявам ви. Мир и любов, ала-бала — най-много половин минута. Ако искате, ще ви надраскам няколко реда.
Гладиа слезе от колата и роботите я последваха. В главата й цареше истински хаос.
Глава 9
Речта
33
Щом влязоха вътре в сградата, те свалиха костюмите си и ги подадоха на обслужващите лица, които ги чакаха. Когато се съблече и Жискар, всички погледи се приковаха към него. Един от служителите предпазливо го доближи, за да вземе и неговите дрехи.
Гладиа нервно намести своя филтър за нос. Дотогава никога не бе попадала в присъствието на огромни тълпи от краткоживущи човешки същества — краткоживущи отчасти поради факта, знаеше тя (или поне така й беше втълпявано), че телата им бяха претъпкани от хронични инфекции и рояци паразити.
— Дали после ще ми върнат точно моя костюм? — прошепна тя.
— Не се безпокойте, няма да ви дадат чужд — отвърна й Д.Ж. — Добре ги пазят, освен това ги стерилизират с облъчване.
Гладиа внимателно се огледа наоколо. Струваше й се, че дори визуалният контакт може да бъде опасен.
— Какви са тези хора? — тя посочи неколцина мъже, облечени в ярки дрехи и явно въоръжени.
— Охраната, мадам — каза Д.Ж.
— Имате охрана даже и тук? В правителствената сграда?
— Разбира се. А на трибуната ще има силово поле, което ще ни отделя от публиката.
— Нямате ли доверие в собственото си законодателство?
Д.Ж. се усмихна под мустак.
— Не съвсем. Нашият свят е още суров, играем по нашите правила. Остават ни още трески за дялане, а нямаме роботи, които да ни пазят. И после, има някои войнствено настроени партии от малцинството — и ние си имаме своите ястреби.
— Какви са тези ястреби?
Повечето хора бяха свалили вече предпазните си костюми и си взимаха по нещо за пиене. Из въздуха се носеше приглушеното бръмчене от разговорите, много хора не изпускаха Гладиа от очи, но никой не се приближаваше да я заговори. Гладиа не се самозалъгваше — нея просто я избягваха.
Д.Ж. забеляза неспокойните погледи, които тя хвърляше насам-натам, и правилно отгатна значението им.
— Обяснили са им — рече той, — че ще се чувствате много признателна, ако ви оставят повече място за дишане. Мисля, че те разбират вашите опасения от зараза.
— Надявам се, че не им се струва обидно.
— Възможно е, но вие притежавате нещо, което очевидно е робот, а повечето хора тук не желаят този вид зараза. Особено ястребите.
— Така и не ми казахте какво представляват те.
— Ако остане време, ще ви кажа. След малко ще трябва да тръгнем с останалите към трибуната… Повечето заселници смятат, че след време Галактиката ще бъде тяхна, че космолитите не могат и няма да издържат в надпреварата за експанзия. Знаем също, че това няма да стане веднага. Ние няма да го дочакаме. Децата ни вероятно също. Може да минат хиляди години, преди това да се сбъдне. Ястребите обаче не искат да чакат. Искат въпросът да се уреди без отлагане.
— Значи искат война?
— Не го твърдят открито. И самите те не се наричат ястреби. Така ги наричаме само ние, които проявяваме здрав разум. Те самите се наричат Партия на върховенството на Земята. Естествено трудно може да се противопоставиш на някой, който се обявява в защита на надмощието на Земята. Всички сме за
