на!
Някой от сцената подаде смутено знак и залата се окъпа в светлина.
— Съвсем друго нещо — отбеляза Гладиа. — Сега вече ви виждам всички, скъпи мои сънародници. Бих искала да видя по-специално жената, която зададе въпроса — онази, която иска да узнае моята възраст. Бих искала да се обърна директно към нея. Недейте да се притеснявате или да се срамувате. Щом имахте смелостта да зададете въпроса, би трябвало да имате и куража да го направите открито.
Гладиа зачака и най-сетне някаква жена се изправи по средата на залата. Тъмната й коса бе пристегната назад, имаше светлокафява кожа, а дрехите в тъмнокафяви тонове прилягаха плътно по тялото и подчертаваха нейната стройна фигура.
— Не ме е страх да стана — малко рязко заяви тя. — И не ме е страх да повторя въпроса. На колко сте години?
Гладиа я изгледа спокойно и внезапно си даде сметка, че всъщност сблъсъкът й доставя удоволствие. (Как беше възможно? Цели три десетилетия от началото на живота й бяха преминали в целенасочено обучение да не търпи никакво чуждо присъствие, макар и само на един-единствен човек. А ето че сега стоеше изправена пред многохилядна тълпа, без дори да трепне. Смътното й недоумение се трансформира в истинско задоволство.)
— Моля ви, останете права, мадам — каза Гладиа, — и нека си поговорим. Как ще измерваме годините? В изминали години от дата на раждане?
— Името ми е Синдра Ламбид — отвърна жената, без да губи присъствие на духа. — Член съм на парламента и следователно спадам към „законодателите“ и „уважаемите лидери“ на капитан Бейли. Или поне се надявам да съм от „уважаемите“. (Сред залата премина лека вълна от смях, публиката изглежда ставаше все по-добронамерена.) Връщам се на въпроса ви. Струва ми се, че човешката възраст обикновено се измерва с броя стандартни галактически години, изтекли от момента на раждането. Така например аз съм на петдесет и четири години. Вие на колко сте? Какво ще кажете да споменете просто една цифра?
— Така и ще направя. От деня, в който съм се родила, са изминали двеста трийсет и три стандартни галактически години, тоест аз съм на повече от двайсет и три десетилетия — или над четири пъти по- възрастна от вас.
Гладиа се изпъна; съзнаваше много добре, че в този миг нейната дребна, тънка фигурка и неясното осветление й придаваха невероятно детински вид.
Из залата се разнесе смутен шепот и някакъв стон от лявата й страна. Един бърз поглед натам й беше достатъчен, за да види, че Д.Ж. се е хванал с ръка за челото.
Тя продължи:
— Но това е твърде пасивен начин за измерване на времето. Отчита се количеството, без да се взима предвид качеството. Животът ми премина спокойно — човек би казал дори тъпо. Носех се по течението на един установен ред. Нашата гладко функционираща система на обществения ред ме предпазваше от нещастни случаи. Моите роботи неизменно заставаха между мен и всевъзможните злополуки. Благодарение на всичко това в живота ми не остана никакво място нито за промени, нито за откривателство.
За всички тези години само два пъти съм усетила тръпката на живота и двата пъти поводът беше трагичен. Когато бях на трийсет и три — по-млада от повечето, които в момента ме слушат, над мен увисна не за дълго заплахата от обвинение в убийство. Две години по-късно — и отново не за дълго — бях въвлечена в историята на друго убийство. И в двата случая на моя страна застана детективът Илайджа Бейли. Мисля, че повечето от вас — навярно дори всички — са запознати с това от книгата, която написа синът му.
Би трябвало да прибавя и един трети случай, защото през изтеклия месец се сблъсках с ред вълнуващи събития, чийто връх бележи срещата ми с вас. Тя представлява нещо коренно различно от всичко останало, което съм вършила през целия си живот досега. И трябва да призная, че бе осъществена единствено благодарение на вашата добронамереност и гостоприемство.
Помислете, всички вие, за контраста между изброеното от мен и вашия собствен живот. Вие сте първооткриватели и живеете в един новооткрит свят. Откакто сте се родили, този свят не е преставал и ще продължи да се развива. Той може да е всичко друго, но не и прикован на място, тук всеки ден е — и трябва да бъде — премеждие. Дори климатът ви е премеждие. Първо имате студове, после жеги, после пак студове. Изобщо това е климат с много вятър, бури и внезапни промени. Вие никога няма да се отпуснете и да оставите времето да минава в бълнуване, защото живеете в един свят, който непрекъснато се променя.
Мнозина от вас са Търговци или при желание могат да станат такива, което означава, че имате възможност да прекарате половината от живота си в кръстосване на космическото пространство. А ако този свят стане някога прекалено скучен, мнозина ще имат възможността да се прехвърлят на някоя друга, по- малко развита планета. Или да се включат в някоя експедиция, чиято крайна цел е да се открият нови светове, където все още не е стъпвал човешки крак. Ще можете да принесете своя дял за тяхното преобразуване, цивилизоване и превръщане в подходящ дом за човечеството.
Ако измерим живота със събития и дела, с постигнати цели и дълбоки преживявания, аз ще се окажа най-невръстното дете сред вас. Дългите години на моя живот са ми донесли само скука и отегчение, докато вашият краткотраен живот ви е дарил с богат опит и вълнения… И така, кажете ми още веднъж, мадам Ламбид, на колко сте години?
Ламбид се усмихна.
— На петдесет и четири добре изживени години, мадам Гладиа.
Тя седна и залата отново избухна в продължителни аплодисменти. Д.Ж. се възползва от тяхното прикритие и дрезгаво прошепна:
— Лейди Гладиа, къде сте се научила да се държите така пред публика?
— Никъде — също шепнешком му отвърна тя. — Никога досега не съм пробвала.
— Свършвайте, докато положението е още в ръцете ви. Онзи, който в момента се надига, е водещата фигура при ястребите. Не е нужно да се занимавате с него. Кажете, че сте уморена и сядайте. Оставете Стареца Бистърван на нас.
— Но аз не съм уморена — каза Гладиа. — Забавно ми е.
Мъжът, който стана, се намираше недалеч от подиума, в най-десния край на залата. Правеше впечатление на енергичен човек, с рунтави бели вежди, надвиснали над очите, и оредяла бяла коса. Беше облечен в абсолютно черни дрехи, изключение правеха белите ивици по протежение на ръкавите и крачолите, които създаваха илюзията, че са притиснали тялото му в контура си.
Имаше дълбок и мелодичен глас.
— Казвам се — представи се той — Томас Бистърван, но повечето хора ме знаят като Стареца — предполагам най-вече защото им се иска да е така, та да не ме чакат дълго, за да умра. Не знам как да се обърна към вас, защото изглежда нямате фамилия, а не ви познавам толкова добре, че да използвам малкото ви име. Честно казано, този факт дори много ме радва.
Очевидно на вашата планета вие сте допринесла за спасението на един тукашен кораб от клопките и оръжията, заложени там от вашия народ, за което сме ви благодарни. В замяна вие ни пробутвате благочестивите си приказки за приятелство и сънародничество. Чисто лицемерие!
Кога ли вашият народ е чувствал сродство с нас? Кога ли космолитите са чувствали някаква привързаност към Земята и нейния народ? Без съмнение вие, космолитите, произхождате от земляните. Ние не сме го забравили. Нито пък сме забравили, че именно вие не си го спомняте. Вече повече от двайсет десетилетия космолитите управляват Галактиката и третират земляните като някакви презрени и недъгави животни-еднодневки. Сега, когато започнахме да набираме сили, внезапно решавате да ни протегнете ръка в знак на приятелство. Но тази ръка е облечена в ръкавица, подобно на вашите ръце в момента. Стараете се с всички сили да не навирите нос пред нас, но този нос си остава предпазен от филтър. Е? Прав ли съм?
Гладиа вдигна двете си ръце.
— Възможно е — каза тя, — публиката в тази зала, а още повече публиката извън нея, която ме гледа по хипервизията, да не забелязва, че нося ръкавици. Те не бият на очи, но е факт, че ги нося. Не отричам. Имам и филтър за нос, който филтрира прахта и микроорганизмите, без много да затруднява дишането. Освен това не пропускам да си напръсквам периодично гърлото. И сигурно наблягам на миенето малко повече, отколкото се налага от чисто хигиенни съображения. Дотук нищо не отричам.
