— Не виждам никаква друга причина за тяхната настоятелност.
— Явно човешкият начин на мислене има своите недостатъци — каза Жискар. — Създава се възможност за допускане на несъществуващи проблеми. Дори някой на Аврора да подозира за моите способности, именно благодарение на тях бих могъл да го разубедя. Няма нищо страшно, приятелю Данил.
— Щом казваш, приятелю Жискар — неохотно се съгласи Данил.
59
Гладиа се огледа замислено и отпрати роботите с вяло движение.
Погледът й се спря върху ръката, сякаш я виждаше за първи път. Същата онази ръка, с която се бе здрависала подред с всички мъже от екипажа, преди да се качи на малкия скутер, който я откара заедно с Д.Ж. на Аврора. Когато им обеща да се върне, те я приветстваха с радостни викове, а Нис изрева: „Без вас няма да тръгнем, милейди.“
Приветствията й бяха доставили огромно удоволствие. Нейните роботи й служеха безпределно, предано и търпеливо, но никога не я бяха приветствали.
— Сега вече си у дома, Гладиа — каза Д.Ж., докато наблюдаваше лицето й с любопитство.
— В моето имение — поправи го тя с приглушен глас. — Мое, откакто Фастълф ми го приписа преди двайсет десетилетия, но въпреки това ми изглежда чуждо.
— Не знам за теб, но на мен определено ми изглежда чуждо — отбеляза Д.Ж. — Ако остана сам, ще се почувствам направо изгубен — той огледа с колеблива усмивка натруфените мебели и претенциозната украса на стените.
— Няма да останеш сам, Д.Ж. — увери го Гладиа. — Роботите от домакинството ще бъдат с теб, а те са подробно инструктирани. Ще се посветят изцяло на грижите за твоето удобство.
— Ще разбират ли заселническия ми акцент?
— Ако не успеят, ще те помолят да повтаряш и тогава ще трябва да говориш бавно и да жестикулираш. Ще ти приготвят храна, ще ти покажат как да използваш приспособленията в гостната, но и зорко ще следят дали се държиш подобаващо за един гост. Ако се наложи, ще те спрат — ала без да ти причиняват болка.
— Надявам се, че поне ще ме смятат за човек.
— А не като надзирателката ли? Не, гарантирам ти, че това няма да стане. Въпреки че брадата и акцентът могат малко да ги пообъркат и да забавят със секунда-две реакциите им.
— И предполагам, че ще ме пазят от неканени гости.
— Да, но такива няма да има.
— Съветът може да реши да дойде и да ме вземе.
— Тогава ще изпратят роботи, а моите просто ще ги отпратят.
— Ами ако техните роботи надвият твоите?
— Такива неща не се случват, Д.Ж. Всяко имение е неприкосновено.
— Хайде стига, Гладиа. Да не искаш да кажеш, че никой никога…
— Никой никога! — отсече тя, без да го изчака да довърши. — Просто си стой тук спокойно, а роботите ми ще се погрижат за всичко. Ако искаш да се свържеш с твоя кораб, с Бейлиуърлд или пък дори със Съвета на Аврора, те знаят какво да направят. Няма нужда да си мърдаш и пръста.
Д.Ж. се отпусна в най-близкия стол, изтегна се хубаво и дълбоко въздъхна.
— Много добре правим, че не допускаме роботи на Заселническите светове. Знаеш ли колко ми трябва, за да се разглезя и изхайлазя, ако остана при вас? Най-много пет минути. Всъщност вече съм готов — той се прозя и бавно се протегна. — Ще имат ли нещо против, ако поспя?
— Разбира се, че не. Ако заспиш, роботите ще се погрижат около теб да е тихо и тъмно.
Д.Ж. рязко се изправи.
— Ами ако не се върнеш?
— Защо да не се върна?
— Съветът май прекалено много настоява да отидеш.
— Не могат да ме задържат. Аз съм свободен аврориански гражданин и мога да правя каквото си пожелая.
— Едно правителство винаги може да си измисли някакво извънредно положение, а в извънредни положения правилата спокойно могат да се нарушават.
— Глупости. Жискар, ще ме задържат ли там?
— Не, мадам Гладиа, няма да ви задържат — отвърна Жискар. — Капитанът няма защо да се безпокои за това.
— Виждаш ли, Д.Ж.? А последния път, когато се видяхме с вашия Праотец, той ми заръча винаги да се доверявам на Жискар.
— Добре! Отлично! Все едно, Гладиа, дойдох с теб, за да съм сигурен, че ще те върна обратно. Не забравяй това и ако се наложи, го кажи и на твоя д-р Амадиро. Ако се опитат да те задържат насила, ще трябва да се опитат да задържат и мен, а моят кораб, който е в орбита, от всяко положение ще реагира по съответния начин.
— Не, моля те — разтревожи се Гладиа. — Не си мисли, че ще го направиш. Аврора също има кораби, а съм сигурна, че твоят е под наблюдение.
— Има малка разлика, Гладиа. Дълбоко се съмнявам, че Аврора ще поиска да започне война заради теб. Докато Бейлиуърлд с готовност ще го направи.
— В никакъв случай. Не искам да започват война заради мен. Пък и откъде накъде? Защото съм била приятелка на вашия Праотец, а?
— Едва ли. Мисля, че вътрешно никой не те приема за тази приятелка. Твоята пра-прабаба — да, може би, — но не и теб. Даже и аз не вярвам, че си била ти.
— Но ти го знаеш!
— Като факт — да. Но емоционално не мога да го приема. Та това е било преди двайсет десетилетия!
Гладиа поклати глава.
— Преценяваш нещата от гледна точка на своя кратък живот.
— Сигурно всички правим така, но това няма значение. Бейлиуърлд държи на теб заради твоята реч. Ти се превърна в герой и те ще решат, че трябва да бъдеш представена на Земята. И няма да позволят нищо да им попречи.
— Да бъда представена на Земята? — попита Гладиа леко обезпокоена. — Като мина през всички церемонии?
— През абсолютно всички.
— Но как е възможно да започнат война само заради това?
— Не съм сигурен, че мога да го обясня на един космолит. Земята е особен свят. Земята е… свещен свят. Тя е единствената истинска планета. Там са се появили, усъвършенствали и развивали хората, там са живели в най-естествената си среда. На Бейлиуърлд има дървета и насекоми, но на Земята те виреят в пищно изобилие, каквото може да се види единствено там. Нашите светове са имитации, бледи имитации. Без интелектуалните, културни и духовни сили, които черпят от Земята, те не биха могли да съществуват.
— Мнението на космолитите за Земята е коренно различно — каза Гладиа. — В редките случаи, когато я споменаваме, тя се представя като западащ и варварски свят.
Д.Ж. пламна.
— И затова силата на Външните светове непрекъснато се смалява. Както съм казвал и преди, вие приличате на растения, които са се откъснали от своите корени, или на животни, които са изскубнали сърцата си.
— Добре — примирително рече Гладиа, — аз самата очаквам с нетърпение да видя Земята, но сега трябва да тръгвам. Чувствай се у дома си, докато се върна — тя се отправи с бърза крачка към вратата, после спря и се обърна. — В къщата, както и навсякъде на Аврора, няма никакъв алкохол, никакъв тютюн, никакви алкалоидни стимуланти — с една дума нищо от рода на… на всичките там изкуствени боклуци, към
