които вероятно си пристрастен.
Д.Ж. кисело се ухили.
— Ние, заселниците, сме наясно с този въпрос. Големи пуритани сте се извъдили.
— Изобщо не сме пуритани — намръщи се Гладиа. — Трийсет-четиридесет десетилетия се получават срещу заплащане — както в случая например. Или смятате, че постигаме дълголетието с някаква магия, а?
— Е добре, ще мина на здравословните плодови сокчета и на промития вариант на кафе — пък ще помириша и някое и друго цветенце.
— Такива неща ще намериш в изобилие — хладно отбеляза Гладиа. — И не се съмнявам, че щом се върнеш на своя кораб, бързо ще компенсираш абстиненцията от лишението.
— Единствено вие ме карате да се чувствам абстинентен, милейди — мрачно рече Д.Ж.
Гладиа се принуди да се усмихне.
— Вие сте непоправим лъжец, драги капитане. Ще се върна съвсем скоро. …Данил. …Жискар.
60
Гладиа седна вдървено в кабинета на Амадиро. Дълги десетилетия тя го беше виждала само отдалеч или на екрана за видеовръзка, но дори и тогава обикновено се извръщаше. За него помнеше единствено, че е заклет враг на Фастълф. Сега, когато за пръв път се оказа в една стая и лице в лице с него, се наложи да замръзне в безизразна маска, за да не издаде омразата си.
Въпреки че реално в стаята се намираха единствено тя и Амадиро, имаше поне още десетина висши служители — сред които и самият Председател, — които присъстваха посредством своите холографски образи. Гладиа позна Председателя и неколцина от останалите, но не всички.
В сцената имаше нещо зловещо. Колко много й напомняше за задължителното „гледане“ на Солария, с което беше свикнала като дете и за което си спомняше с толкова отвращение!
Гладиа се мъчеше да говори ясно, стегнато и без излишни емоции. Когато й отправяха въпрос, отговаряше кратко, доколкото не беше за сметка на пълнотата, и уклончиво, доколкото не беше за сметка на добрия тон.
Председателят слушаше невъзмутимо, а останалите взимаха пример от него. Явно беше възстаричък — нещо обичайно за всички Председатели, тъй като най-често получаваха поста в доста напреднала възраст. Имаше издължено лице, все още гъста коса и рунтави вежди. Гласът му бе мелодичен, но тонът далеч не беше дружески.
— Значи вие твърдите — каза той, когато Гладиа свърши, — че соларианците са стеснили дефиницията за „човешко същество“, като са я ограничили до „соларианец“.
— Нищо не твърдя, господин Председател. Просто никой не успя да обясни другояче разигралите се събития.
— Известно ли ви е, мадам Гладиа, че в цялата история на роботиката няма случай, в който да са програмирали робот със стеснена дефиниция за „човешко същество“?
— Господин Председател, аз не съм специалист по роботика и не разбирам нищо от математика и позитронни схеми. Щом казвате, че подобно нещо не е правено, аз, разбира се, ще се съглася с вас. Доколкото схващам обаче, този факт не означава, че подобно нещо няма да се случи и в бъдеще.
Гладиа никога дотогава не беше разтваряла очи толкова широко и невинно. Председателят се изчерви.
— Теоретически е възможно да се стесни дефиницията — каза той, — но това е немислимо.
Гладиа хвърли небрежен поглед към ръцете си, които свойски лежаха в скута й, после подхвърли:
— Понякога хората се сещат за какво ли не.
Председателят смени темата.
— Един аврориански кораб е бил унищожен. Как ще обясните това?
— Не съм присъствала на инцидента, господин Председател. Нямам никаква представа какво се е случило, така че не мога да дам никакво обяснение.
— Била сте на Солария, освен това сте родена там. Въз основа на неотдавнашните си впечатления и на по-раншния си опит какво смятате, че се е случило? — Председателят даваше признаци на едвам сдържано нетърпение.
— Ако трябва да правя догадки — отвърна Гладиа, — бих казала, че нашият боен кораб е бил взривен с портативен ядрен мултипликатор подобен на онзи, който се готвеха да използват срещу заселническия кораб.
— Не ви ли се струва обаче, че има известна разлика. В единия случай става дума за заселнически кораб, нахлул в соларианска територия, за да конфискува солариански роботи. В другия случай аврориански съд отива на Солария, за да помогне в отбраната на братската си планета.
— Мога само да предполагам, господин Председател, че надзирателите — хуманоидните роботи, оставени да охраняват планетата — не са били инструктирани достатъчно добре, за да направят тази разлика.
Председателят погледна обидено.
— Немислимо е да не са инструктирани как да правят разлика между заселници и космолити.
— Щом вие казвате, господин Председател. И все пак, ако дефиницията за човешко същество се ограничава единствено със съответната външност и условието да се говори соларианския диалект — а според нас, които присъствахме на място, случаят е точно такъв, — тогава аврорианците, които не говорят соларианския диалект, може да не бъдат класифицирани като човешки същества от гледната точка на надзирателите.
— Значи вие твърдите, че соларианците са поставили своите събратя космолити извън категорията човек и са ги подложили на унищожение.
— Изказах всичко това само като възможност, защото не виждам как иначе би могло да се обясни унищожението на един аврорианския кораб. Несъмнено обаче специалистите ще могат да предложат други алтернативни обяснения — отново същият онзи невинен, почти празен поглед.
— Възнамерявате ли да се върнете на Солария, мадам Гладиа? — попита Председателят.
— Не, господин Председател, нямам подобни планове.
— Искал ли е вашият приятел-заселник от вас да се върнете там, за да прочистите планетата от нейните надзиратели?
Гладиа бавно поклати глава.
— Никой не е искал от мен такова нещо. Ако го бяха направили, щях да откажа. Да не говорим, че отидох на Солария не за друго, а за да изпълня своя дълг към Аврора. Бях помолена да го направя от д-р Левюлър Мандамъс, подчинен на д-р Келдън Амадиро от Института по роботика. Бях помолена да отида, за да мога, след като се завърна, да докладвам за събитията — което току-що направих. Молбата ми бе представена под формата и в смисъла на заповед, която идва — Гладиа хвърли бегъл поглед към Амадиро — от самия д-р Амадиро.
Амадиро видимо не реагира.
— Какви са тогава вашите планове за в бъдеще? — попита Председателят.
Гладиа изчака един-два удара на сърцето си, после реши, че силите ще й стигнат, за да посрещне ситуацията открито.
— Имам намерение, господин Председател — ясно изрече тя, — да посетя Земята.
— Земята ли? Какво ви кара да отидете там?
— Може да се окаже полезно, господин Председател, властите на Аврора да разберат какво става на Земята. Тъй като правителството на Бейлиуърлд ме покани да посетя планетата и тъй като капитан Бейли е готов да ме заведе там, това представлява за вас една добра възможност да получите доклад за състоянието на нещата, както стана в случая със Солария и Бейлиуърлд.
Ще посмее ли да наруши традициите, чудеше се Гладиа, като на практика я осъди на заточение на Аврора? Ако да, то сигурно имаше начин решението да се обжалва.
Напрежението се засилваше и тя хвърли един кратък поглед към Данил, който, разбира се, имаше съвсем безучастен вид.
