Накрая Председателят кисело рече:
— В това отношение, мадам, като поданик на Аврора имате законното право да постъпите както пожелаете — но на ваша лична отговорност. Никой не го иска от вас, както по вашите думи излиза, че е било миналия път, когато сте посетили Солария. И затова съм длъжен да ви предупредя, че Аврора няма да се чувства обвързана с оказването на помощ в случай на някаква злополука.
— Разбирам това много добре, сър.
— Амадиро, има доста неща, които по-късно ще трябва да обсъдим — рязко каза Председателят. — Ще ви се обадя.
Образите избледняха и Гладиа с нейните роботи внезапно се озова сама срещу Амадиро и неговите роботи.
61
Гладиа се изправи.
— Доколкото разбирам, срещата завърши — каза тя сковано, като старателно отбягваше погледа на Амадиро, — така че мисля да тръгвам.
— Да, естествено, но аз имам един-два въпроса, които се надявам, че нямате нищо против да ви задам — той се извиси в цял ръст над Гладиа, усмихна се и се обърна към нея с цялата любезност, каквато предполага едно зряло приятелство. — Позволете да ви изпратя, лейди Гладиа. Значи отивате на Земята, а?
— Да. Председателят не изказа никакви възражения, а в мирно време всеки аврорианец има право да пътува свободно из Галактиката. А сега ме извинете, но моите роботи — и вашите, ако е необходимо — ми стигат, за да ме изпратят.
— Както кажете, милейди — един робот отвори вратата пред тях. — Предполагам, че ще вземете със себе си някакви роботи на Земята.
— Това се разбира от само себе си.
— Кои ще са те, ако смея да запитам?
— Тези двата. Роботите, които ме придружават в момента — токчетата й звънко потракваха, докато тя вървеше надолу по коридора с гръб към Амадиро, без изобщо да се интересува дали той я чува.
— Разумно ли постъпвате, милейди? Те са съвременни модели, уникални произведения на великия д-р Фастълф. На Земята ще бъдете заобиколена от варвари, които може да се изкушат да ви ги отнемат.
— Дори и да се изкушат, все едно няма да ги получат.
— Не бива да подценявате опасността, нито пък да надценявате защитата, която осигуряват роботите. Ще бъдете в един от техните Градове, заобиколена от десетки милиони земляни, а роботите не могат да причиняват вреда на човешки същества. Всъщност колкото по-усъвършенстван е един робот, толкова по- чувствителен е той към нюансите на Трите закона. И съответно толкова по-малко вероятно е да предприеме някакво действие, което би могло да навреди на човешко същество… Така ли е, Данил?
— Да, д-р Амадиро — отвърна Данил.
— Предполагам, че и Жискар ще се съгласи с теб.
— Да — каза Жискар.
— Виждате ли, милейди? Тук, на Аврора, в обществото, което не познава насилие, вашите роботи могат да ви охраняват. На Земята обаче — безумна, западнала, варварска — два робота не могат по никакъв начин да предпазят вас или себе си. Не бихме искали да се лишите от тях. Нито пък ние, от Института и правителството — нека представим нещата в малко по-егоистичен план — бихме допуснали нашите съвременни модели да попаднат в ръцете на варварите. Няма ли да е по-добре, ако спрете избора си на някои по-обикновени роботи, на които земляните няма да обърнат внимание? Бихте могла да вземете колкото пожелаете от тях. Ако щете цяла дузина.
— Д-р Амадиро — каза Гладиа, — с тези два робота се качих на борда на заселнически кораб и посетих една заселническа планета. Никой не направи ни най-малък опит да ги присвои.
— Заселниците не използват роботи и твърдят, че не ги одобряват. На самата Земя обаче все още използват роботи.
— Ако позволите да се намеся, д-р Амадиро… — вметна Данил. — Доколкото ми е известно, на Земята роботите излизат от употреба. В Градовете са останали изключително малко. Почти всички роботи на Земята се използват в селското стопанство или в мините. Навсякъде другаде е въведен стандарт на нероботизирана автоматизация.
Амадиро изгледа косо Данил, после се обърна към Гладиа:
— Вашият робот вероятно е прав и предполагам, че няма пречки да вземете Данил. Като нищо може да мине за човек. Но Жискар би било по-добре да оставите в имението си. В едно користолюбиво общество той би могъл да събуди собственическите инстинкти — дори и да е вярно, че там роботите излизат от употреба.
— Няма да оставя нито един от двамата, сър — каза Гладиа. — Те ще дойдат с мен. Единствено аз решавам коя част от моята собственост ще взема със себе си и коя — не.
— Разбира се — Амадиро й отправи най-приятелската усмивка, на която беше способен. — Никой не оспорва това… Бихте ли изчакали тук за малко?
Някаква врата се отвори и разкри зад себе си прекрасно обзаведена стая. Прозорци липсваха, но помещението бе залято в мека светлина, а отнякъде долитаха звуците на приятна музика.
Гладиа спря на прага.
— Защо? — попита тя рязко.
— Един член на Института иска да поговори с вас. Няма да ви отнеме много време, а става дума за нещо важно. Щом срещата свърши, сте свободна да си вървите. Дори няма повече да ви досаждам с присъствието си. Моля ви — в последните му думи се долавяха стоманени нотки.
Гладиа протегна ръце към Данил и Жискар.
— Ще влезем заедно.
Амадиро искрено се засмя.
— Да не мислите, че се опитвам да ви разделя от роботите? Да не мислите, че те биха го допуснали? Твърде дълго сте била сред заселници, любезна моя.
Гладиа погледна затворената врата и процеди през зъби:
— Никак не харесвам този човек. Особено когато ми се усмихва толкова покровителствено.
Тя протегна ръце, при което лактите й леко изпукаха.
— Както и да е, ужасно съм уморена. Честна дума, ако се появи още някой да ме разпитва за Солария и Бейлиуърлд, ще получи много кратки отговори.
Гладиа седна на канапето, което леко поддаде под тежестта й. После си махна обувките и подпря крака върху облегалката. Усмихна се сънено, пое дълбоко въздух и се обърна на една страна с гръб към стаята. Моментално потъна в дълбок сън.
62
— Добре, че наистина й се спеше — каза Жискар. — Помогнах й съвсем малко, без да й причиня ни най-малка вреда… Не бих искал лейди Гладиа да стане свидетел на онова, което вероятно ще се случи.
— Какво ще се случи, приятелю Жискар? — попита Данил.
— Мисля, че ни предстои да видим резултата от факта, че ти, приятелю Данил, се оказа прав, а аз — не. Трябваше да се отнеса по-сериозно към прекрасната ти способност да разсъждаваш.
— Значи наистина не ги интересува никой друг освен теб?
— Да. И като са настоявали лейди Гладиа да се върне, всъщност са искали да върнат мен. Д-р Амадиро поиска тя да ни остави, нали чу? Отначало двамата, после само мен.
— Може би думите му трябва да се тълкуват буквално. Вероятно той действително смята, че съществува опасност да се загуби един ценен робот?
— Той изпитваше дълбока тревога, приятелю Данил, която не смятам, че съответства на буквалния смисъл на казаното.
