струя при говоренето, започна доловимо да хърка. И макар че Данил зашепна още по-тихо, думите му все пак се разбираха.
— Мадам Василия, има нещо, което превъзхожда дори Първия закон.
— Приятелю Данил — обади се Жискар също толкова тихо, но без никакво усилие, — не бива да казваш подобно нещо. Нищо не може да превъзхожда Първия закон.
Василия леко се бе смръщила, но погледът й припламна от любопитство.
— Значи така, а? Данил, предупреждавам те, че ако продължаваш в този странен дух на разсъждения, това неминуемо ще те унищожи. Никога не съм чувала или виждала подобно нещо, но ще ми бъде много забавно да наблюдавам твоето самоунищожение. Говори!
След тази заповед гласът на Данил моментално се възстанови.
— Благодаря ви, мадам Василия… Преди много години седях до смъртния одър на землянина, когото ме помолихте да не споменавам. Ще ми позволите ли да го назова, или се досещате за кого говорЯ?
— Говориш за онзи полицай Бейли — безизразно рече Василия.
— Да, мадам. На смъртния си одър той ми каза: „Делата на всеки отделен човек допринасят за едно цяло и така се превръщат в неувяхваща част от него. Целокупността от живота на всички хора — в миналото, в настоящето и в бъдещето — изтъкава шарките в едно пано, което съществува от десетки хиляди години и става все по-сложно и в крайна сметка все по-красиво. Дори космолитите са неотменима част от тъканта и също допринасят за сложното преплитане и красотата на шарките. Отделният човешки живот представлява само една нишка в паното, а какво е една нишка в сравнение с цялото? Данил, мисли винаги за паното. Не бива да се разстройваш от изгубването на една-единствена нишка.“
— Блудкава сантименталност — измърмори Василия.
— Струва ми се, че колегата Илайджа се опитваше да ме предпази от въздействието на настъпващата му смърт. Той имаше предвид своя собствен живот, като говореше за отделната нишка в паното; неговият собствен живот щеше да се изгуби, което не биваше да ме разстройва. Думите му наистина ме предпазиха в онзи критичен момент.
— Без съмнение — вметна Василия. — Само че минавай по-бързо към въпроса, кое превъзхожда Първия закон, защото нямам търпение да видя какво ще стане.
— Десетилетия наред разсъждавах върху думите на детектива Илайджа Бейли — продължи Данил. — Ако не бяха Трите закона, вероятно щях да разбера смисъла им веднага. В моето търсене ми помогна приятелят Жискар, който отдавна смята, че Трите закона не са пълни. Помогна ми също и речта, която лейди Гладиа произнесе пред заселниците. И нещо повече, лейди Василия, настоящата критична ситуация избистри окончателно въпроса за мен. Сега вече знам защо Трите закона са непълни.
— Робот, който освен всичко друго е и специалист по роботика — презрително рече Василия. — Е, роботе, защо Трите закона са непълни?
— Паното на живота е по-важно от отделната нишка. Ако това е в сила не само по отношение на колегата Илайджа в частност, а въобще по принцип, тогава… тогава стигаме до извода, че човечеството е по-важно от отделния човек.
— Нещо заекваш, роботе. Сам не си вярваш.
— Има закон, който стои над Първия закон — каза Данил. — „Роботът не бива да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да позволи човечеството да пострада.“ Ще го нарека Нулев закон на роботиката. И тогава Първият закон на роботиката би трябвало да гласи следното: „Роботът не бива да причинява вреда на човешко същество или чрез бездействието си да позволи човешко същество да пострада, освен ако това не противоречи на Нулевия закон.“
Василия изсумтя.
— И ти все още се държиш на крака?
— Все още се държа на крака, мадам.
— Тогава ще ти обясня нещо, роботе. Да видим как ще преживееш това… Трите закона на Роботиката се отнасят до индивидуалните човешки същества и до отделните роботи. Едно индивидуално човешко същество, както и един отделен робот могат да бъдат посочени. А твоето „човечество“ не е нищо повече от една абстракция. Можеш ли да посочиш човечеството? Ти можеш да навредиш или не на дадено човешко същество, както и да откриеш съответно наличието или отсъствието на вреда. Как можеш да разбереш кое вреди на човечеството? Как можеш да прецениш дали то наистина е пострадало? Как можеш да посочиш вредата?
Данил мълчеше.
Василия широко се усмихна.
— Отговаряй, роботе. Как можеш да разбереш кое вреди на човечеството и как можеш да посочиш вредата?
— Не мога, мадам. Но въпреки това смятам, че такава вреда може да съществува. И както виждате, все още стоя на краката си.
— Попитай тогава Жискар дали ще се подчини — или дали ще може да се подчини — на твоя Нулев закон на Роботиката.
— Приятелю Жискар? — обърна се Данил към него.
— Не мога да приема Нулевия закон, приятелю Данил — бавно отвърна Жискар. — Знаеш, че съм добре запознат с историята на човечеството. Тя изобилства с примери на големи престъпления, които едни човешки същества са извършвали спрямо други. Но тези престъпления винаги са били оправдавани с нуждите на племето, на държавата или дори на човечеството. Именно защото човечеството е една абстракция, всеки може да се позовава на него, за да оправдае какво ли не, и затова твоят Нулев закон не е приемлив.
— Но нали знаеш, приятелю Жискар — настоя Данил, — че в момента съществува опасност за човечеството, която неминуемо ще се сбъдне, ако ти станеш собственост на мадам Василия. Това поне не е абстракция.
— Опасността, за която говориш — каза Жискар, — не е факт, а само предположение. Не можем въз основа на това да действаме в противоречие с Трите закона.
Данил помълча, после продължи по-тихо.
— Но нали се надяваш, че твоите изследвания върху историята на човечеството ще ти помогнат да установиш законите, които управляват човешкото поведение. Надяваш се, че ще се научиш да предсказваш и направляваш историята на човечеството или че поне ще положиш основите, върху които някой ден някой ще стъпи. Дори наричаш това „психоистория“. Нима в този случай не става дума за паното на живота? И нима не се опитваш да работиш с човечеството по-скоро като с едно обобщено цяло, отколкото като със сбор от индивидуални човешки същества?
— Да, приятелю Данил, но засега това са само надежди. Не мога да оправдая действията си с голи надежди, нито пък мога да променя Трите закона в съответствие с тях.
Данил не отговори.
— Е, роботе — подхвана Василия, — твоите усилия не доведоха до нищо и все пак ти още се държиш на крака. Инатът ти е, меко казано, странен. Робот като тебе, който може да отрича Трите закона, но въпреки това да продължава да функционира, представлява открита заплаха за всяко човешко същество. По тази причина смятам, че трябва незабавно да бъдеш демонтиран. В случая би било твърде опасно да изчакваме мудното величие на съда, особено като се има предвид, че в крайна сметка си просто един робот, а не човешко същество.
— Милейди, определено не ви подхожда да взимате подобно решение сама — отвърна Данил.
— Така или иначе вече го взех. Ако се стигне до някакви правни усложнения, ще се оправя.
— Вие лишавате лейди Гладиа от още един робот — и то робот, към който нямате никакви претенции.
— Повече от двайсет десетилетия тя и Фастълф ме лишаваха от моя робот, Жискар. Не вярвам да са изпитали притеснение дори и за миг. Както и аз няма ни най-малко да се притесня сега. Тя разполага с десетки други роботи, а в Института имаме достатъчно много, които предано ще се грижат за нейната сигурност на път за дома й.
— Приятелю Жискар, ако събудиш лейди Гладиа, може би тя ще успее да убеди лейди Василия… — започна Данил, но Василия погледна Жискар намръщено и извика:
