Изведнъж Блек изтърси ядосано.
— Имах малко спречкване с него. Същата сутрин счупих една кимболова тръба и пет дни работа отиде по дяволите, а и без това бях изостанал от плана; и цели две седмици не бях получавал писмо от къщи. Тоя синковец идва и иска да повторя един експеримент, от който се бях отказал още преди месец. Той все ми досаждаше с този експеримент и на мен вече ми бе дошло до гуша. Казах му да ми се маха от главата и повече не го видях.
— Да ви се маха от главата? — повтори Келвин, внезапно заинтересувана. — Точно тези думи ли употребихте? Опитайте се да си спомните.
У Блек очевидно се водеше вътрешна борба. Той подпря за миг челото си с ръка, после я свали и изрече предизвикателно:
— Казах му: „Махай се и да не си се мярнал повече пред очите ми“.
Богърт се засмя:
— И той така и направи, нали?
Но Келвин не беше свършила още. Тя продължи сговорчиво:
— Това вече е нещо, господин Блек. Но за нас са важни точните подробности. За да се обяснят постъпките на робота, трябва да се знае всяка дума, всеки жест, дори интонацията. Вие едва ли сте се ограничили само с тези думи. Доколкото разбрах от самия вас, тази сутрин сте били в лошо настроение. Дали не сте употребили по-острички думи?
Младият човек се изчерви.
— Ами… може и да съм му надумал още нещо.
— Какво именно?
— Е, не мога да си спомня точно. А и не ми е удобно да го повторя. Нали знаете, когато човек е ядосан… — той се засмя смутено. — Аз съм малко пиперлия в езика.
— Това няма значение — отвърна строго тя. — В дадения момент аз съм само робопсихолог. Моля ви да повторите какво сте му казали, доколкото си опомняте думите, и което е по-важно — да го повторите със същия тон.
Блек потърси с поглед покрепа от своя началник, но напразно. Очите му се разшириха от ужас.
— Не, не мога.
— Налага се.
— Представете си — каза Богърт, който дори не можеше да скрие колко му е забавно всичко това, — че разговаряте с мен, а не с дамата. Може би така ще ви е по-лесно.
Младият мъж обърна почервенялото си лице към Богърт.
— Казах… — преглътна той, но гласът му секна. После опита отново: — Казах…
Той пое дълбоко дъх и бързо изрече дълга поредица от думи. След това сред напрегнатото мълчание допълни едва ли не през сълзи:
— Горе-долу това беше. Не помня дали точно в този ред съм го казал, а и възможно е сега да съм пропуснал или добавил нещо, но, общо взето, това беше.
Само съвсем слаба руменина говореше за впечатлението, което са направили думите му на Сюзън Келвин. Тя каза:
— Аз зная значението на повечето от тези думи. Предполагам, че останалите са не по-малко обидни.
— Боя се, че е така — съгласи се изтерзаният Блек.
— И всичко това беше съпроводено с „Махай се и да не си се мярнал повече пред очите ми“.
— Но аз го казах само фигуративно.
— Разбирам. Генерале, убедена съм, че няма да бъдат взети никакви дисциплинарни мерки.
Под нейния поглед генералът, който преди пет секунди съвсем не беше убеден в това, кимна сърдито в знак на съгласие.
— Свободен сте, господин Блек. Благодаря за съдействието.
Разпитът на шейсетте и три робота отне цели пет часа на Сюзън Келвин. Пет часа безкрайно повтаряне на едно и също. Един подир друг влизаха роботите и следваха въпроси — първи, втори, трети, четвърти, и отговори — първи, втори, трети, четвърти. Изражението на лицето трябваше да бъде пределно приятно, тонът — пределно спокоен, атмосферата — пределно топла. А някъде беше скрит магнетофон.
Когато свърши, робопсихоложката се чувствуваше изтощена до крайност.
Богърт я чакаше и я погледна въпросително, когато тя хвърли на пластмасовото бюро касетката със записа.
— Не мога да отлича по нищо нито един от всичките шейсет и три. Не бих могла да кажа…
— Но не може и да се очаква, че ще ги различиш по слух, Сюзън. Ще трябва да анализираме записите.
Математическата интерпретация на словесните реакции на роботите е един от най-сложните клонове на робоанализа. Тя изисква цял щаб опитни инженери и сложни изчислителни машини. Богърт знаеше това. И го каза, мъчейки се да скрие крайното си раздразнение, след като прослуша всички отговори и направи списък на вариантите и таблица за бързината на реакцията.
— Няма аномалии, Сюзън. Разликите в употребата на някои думи и в бързината на реакцията са в границите на нормалното. Тук са нужни по-тънки методи. Те сигурно имат компютри. Обаче не… — той се намръщи и загриза нокътя на палеца си. — Не бива да използуваме компютри. Прекалена голяма става опасността да се разчуе нещо. Може би, ако…
Доктор Келвин го прекъсна с нетърпеливо движение:
— Не е нужно, Питър. Това не е някой от твоите дребни лабораторни проблеми. Щом не можем да различим модифицирания Нестор по нещо обичайно, по някакъв несъмнен признак, значи всичко се проваля. Тъкмо с изчислителна техника е твърде голяма опасността да сбъркаме и да го изпуснем. Далеч не е достатъчно да откриеш някакво незначително отклонение в диаграмата. И да ти кажа, ако до това се свеждат всичките ми данни, бих унищожила до един шейсет и трите робота, за да ни е чиста работата. Ти разговарял ли си с другите модифицирани Нестори?
— Да — отвърна рязко Богърт. — И са напълно нормални. Ако има някакво отклонение от нормите, то е тяхната дружелюбност. Те отговаряха на въпросите ми явно горди с познанията си — с изключение на двата най-нови, които още не бяха изучили етерофизиката. И добродушно се присмиваха на невежеството ми в някои съвсем тънки неща. — Той сви рамене. — Струва ми се, че именно това е отчасти причината инженерите тук да се отнасят неприязнено към тях. Роботите като че ли прекалено много се стремят да направят впечатление със знанията си.
— Можеш ли да опиташ няколко реакции на Планар, за да видим дали няма някаква промяна в мисловната им нагласа след излизането им от завода,
— Ще опитам — той се закани с пръст. — Изпускаш си нервите, Сюзън. Не разбирам защо трябва да правиш драма от всичко това. Те са съвсем безобидни.
— Така ли? — пламна Келвин. — Така ли мислиш? А даваш ли си сметка, че един от тях лъже. Един от тези шейсет и три, с които току-що говорих, съзнателно ме е излъгал въпреки изричното ми предупреждение да казват истината. Това говори за отклонение от нормите — невероятно голямо и невероятно страшно.
Питър Богърт стисна зъби:
— Нищо подобно. Слушай, Нестор 10 е получил заповед да се маха. Тази заповед е била дадена най- категорично от човека, който е упълномощен да командува този робот. Ти не можеш да отмениш тази заповед нито с по-голяма категоричност, нито с по-големите си пълномощия. Естествено, роботът се старае да изпълнява заповедта. Честно казано, аз се възхищавам от изобретателността му. Най-добрият начин да се махне от очите на Блек е, като се скрие в цяла група роботи, които по нищо не се различават от него.
— Да, и ти се възхищаваш! Аз забелязах, че всичко това те забавлява, Питър. И забелязах още нещо — поразително неразбиране на положението. Ти специалист по роботика ли си, или що? Тези роботи придават голямо значение на това, което те смятат за свое превъзходство. Самият ти току-що го каза. Подсъзнателно те имат чувството, че човекът стои по-ниско от тях, а Първият закон, който ни предпазва от тях, е нарушен.
