Те са нестабилни. И ето че този млад човек заповядва на робота да се маха и да не му се мярка пред очите, като при това изразява крайно отвращение, презрение и недоволство. Разбира се, роботът е длъжен да се подчини и се подчинява, но подсъзнателно той е обиден. И сега за него става особено важно да докаже своето превъзходство, за да покаже, че не заслужава ужасните думи, които са му били казани. И този стремеж може да го завладее до такава степен, че малкото, което е останало от Първия закон, няма да е достатъчно да го възпре.
— За бога, Сюзън, откъде един робот ще знае значението на ругатните, казани по негов адрес? В мозъка му не е заложена информация за такива думи.
— Това още нищо не значи — възрази рязко Келвин. — Роботите имат способността да усвояват нови неща. Как може да си такъв идиот?
Богърт разбра, че тя вече е извън кожата си. А Сюзън продължи припряно:
— Не допускаш ли, че по тона роботът може да разбере, че тези думи не са комплимент! Не допускаш ли, че е чувал и преди подобни думи и е забелязал в какви случаи се употребяват?
— Добре — кресна Богърт, — ти ми кажи по какъв начин един модифициран робот може да навреди на човека, та колкото ще да е обиден и да се мъчи да докаже своето превъзходство?
— Ще ти кажа, ако обещаеш да не го разправяш никому.
— Обещавам.
Двамата се бяха навели един към друг през масата, готови да се изядат с поглед.
— Ако един модифициран робот пусне голяма тежест върху човек, той няма да наруши с това Първия закон, защото знае, че със своята сила и бързина на реакцията може да хване тежестта, преди тя да се е стоварила върху човека. Но след като веднъж е пуснал тежестта, той престава да бъде активният елемент. Защото в действие влиза сляпата сила на привличането. И тогава роботът може да промени намерението си и със своето бездействие да позволи тежестта да падне върху човека. При положение, че Първият закон е променен, това е възможно.
— Прекалено много ти работи фантазията.
— Понякога професията ми изисква това. Питър, хайде да не се караме, а да се заловим за работа. Ти много добре знаеш какъв е стимулът, който кара робота да се крие. Имаш и данните за умствената му нагласа при излизането от завода. Кажи ми сега, доколко е възможно нашият робот да направи това, за което току-що говорих? Имам предвид не само този конкретен пример, а цяла поредица от подобни реакции. Искам отговора бързо.
— А междувременно…
— А междувременно ще трябва да проверим директно действието на Първия закон.
Джералд Блек изяви желание да надзирава лично строежа на дървените прегради, които никнеха като гъби в полукръг в голямата сводеста зала на третия етаж на Радиационния корпус. Работниците се трудеха мълчаливо, без излишни разговори, но мнозина открито недоумяваха защо трябва да се инсталират шейсет и три фотоелемента.
Един от тях седна до Блек, свали шапка и замислено обърса чело с луничавата си ръка.
Блек му кимна за поздрав.
— Как върви, Валенски?
Валенски сви рамене и запали цигара.
— Като по масло. Но какво става, докторе? Отначало три дни нямаше никаква работа, а сега ушите ни пращят.
Той се облегна на лакти и пусна клъбце дим. Веждите на Блек трепнаха:
— От Земята пристигнаха двама робоспециалисти. Нали помниш какви неприятности имахме с роботите, които се хвърляха под гама-лъчите, докато не им обяснихме, че не бива да правят това.
— Аха. Но не получихме ли нови роботи?
— Получихме, но се наложи предимно да превъзпитаваме старите. Във всеки случай хората, които ги произвеждат, искат да разработят нов модел, на който гама-лъчите да не влияят толкова зле.
— Все пак смешно е заради някакви си роботи да се спира работата по двигателя. Аз мислех, че нищо не може да я спре.
— Нали знаеш, онези отгоре решават нещата. А аз само изпълнявам това, което ми заповядат. Може би всичко е въпрос на връзки…
— Аха — усмихна се електротехникът и намигна хитро. — Някой има свой човек във Вашингтон и така нататък. Но както и да е, плащат ли ми редовно, това не ме тревожи. Къде с двигател, къде без двигател — все ми е едно. Но какво са намислили да правят тука?
— Отде да ги зная? Докараха цял куп роботи — над шейсет — и искат да проверят реакциите им. Това е всичко, което зная.
— И колко ще трае тази история?
— И аз това се питам.
— Няма значение — каза саркастично Валенски, — нека ми дават паричките, пък да си правят игрите, както искат.
Блек беше доволен. Нека тази версия се разпространи. Тя е безобидна и достатъчно близо до истината, за да задоволи всякакво любопитство.
На стола седеше човек — неподвижен, мълчалив. Тежестта се откъсна от мястото си и полетя надолу, но в последния миг отлетя встрани под въздействието на внезапния, пресметнат точно силов лъч. Роботите НС-2, които стояха в шестдесетте и три дървени кабини, се втурнаха напред за някаква част от секундата, преди тежестта да се отклони, и шестдесетте и три фотоелемента на две крачки пред тях задвижиха писците, които отбелязаха зигзагообразна крива на хартията. Тежестта се вдигаше и падаше, вдигаше и падаше.
Десет пъти!
И десет пъти роботите се хвърляха напред и спираха, разбирайки, че няма опасност за човека.
След първия обед с представителите на „Ю. С. Роботс“ генерал-майор Калнър не беше слагал нито веднъж цялата си униформа. И сега не носеше нищо над сивосинкавата риза с разкопчана яка и разхлабена черна вратовръзка.
Той поглеждаше обнадежден все тъй безукорно спретнатия Богърт, чието вътрешно напрежение издаваха само капчиците пот на слепоочията.
— Как е положението? — попита генералът. — Какво се мъчите да определите?
— Някаква разлика, която, страхувам се, може да се окаже толкова тънка, че да не я забележим. За шейсет и два от тези роботи необходимостта да се хвърлят на помощ на човека, наглед застрашен от опасност, представлява така наречената принудена реакция. Виждате ли, дори когато роботите знаят, че на човека нищо няма да му се случи — а след третия или четвъртия път те трябва да знаят това, — те пак реагират по същия начин. Защото Първият закон изисква това.
— И?
— Но шейсет и третият робот, модифицираният Нестор, не чувствува такава необходимост. Той е свободен в действията си. Ако иска, той може да остане на мястото си. За съжаление — в гласа му прозвуча леко разочарование — той не остана.
— Каква е причината според вас?
Богърт сви рамене.
— Надявам се доктор Келвин да ни обясни това след малко. И вероятно със страшно песимистични изводи. Понякога ме вбесява.
— Но тя е компетентна, нали? — намръщи се обезпокоен генералът.
— Да — това, изглежда, забавляваше Богърт. — Напълно компетентна. Разбира роботите като родна сестра; може би защото толкова ненавижда хората. Работата е там, че макар и психолог, тя е крайно нервна. Проявява тенденции към параноя. Не я вземайте прекалено сериозно.
Той разгърна пред него дългия лист със зигзагообразните линии.
— Виждате ли, генерале, при всеки робот интервалът между падането на тежестта и края на втурването
