— Но с твоята позиция ти едва ли се нуждаеш от…
— Не, искам ти да ми съдействаш! — Не му направи впечатление, че заповядва на човек. На Луната бе свикнал с това. — Искам да знаят, че фирмата „Финголд и Мартин“ стои зад гърба ми и ме подкрепя!
— Да, но…
— Саймън, за изминалите сто седемдесет и три години, по един или друг начин, съм помогнал на фирмата. Беше време, когато бях задължен на нейни членове, но сега е обратното. Настоявам дълга към мен да бъде изплатен!
— Ще видя какво мога да направя — отговори Де Лонг.
18.
Председателят на Комитета по наука и технологии живееше в Източна Азия. Освен това беше жена. Казваше се Чий Ли-Синг и дрехите й бяха прозрачни. Като че бе обвита в полиетилен, който закриваше само онова, което тя искаше.
— Разбирам Вашето желание да имате правата на човек — каза тя. — В историята е имало времена, когато хората са се борили за справедливост. Каква дискриминация сте забелязали относно себе си?
— Не е зачетено правото ми на живот. Роботът може да бъде разглобен по всяко време.
— По същия начин човекът би могъл да бъде екзекутиран по всяко време.
— Екзекуция може да се приложи само след съдебен процес. За моето разчленяване такава процедура не е необходима. Достатъчна е само една дума. Между другото… — Андрю отчаяно се мъчеше да не направи умолителна физиономия. Гласът му обаче го издаваше. — Истината е, че искам да бъда мъж. Искал съм го непрекъснато във времето, през което съм живял. А то включва шест поколения човешки живот.
Тъмните очи на Ли-Синг го изгледаха съчувствено.
— Законодателната комисия би могла да изработи закон, който да те определи като мъж. Тя, на практика, би могла да стори това и относно статуя. Дали ще пожелаят да го направят, не знам. Конгресмените също са хора. И при тях съществува елемент на подозрение относно роботите, както при всички останали.
— Дори сега?
— Дори сега. Ще изтъкнем факта, че ти си заслужил по-специално отношение. Сигурна съм, че страхът от липсата на такъв прецедент ще остане.
— Какъв прецедент? Аз съм единственият робот от моя тип и друг никога няма да има. Може да се консултирате с „Американски роботи“.
— „Никога“ е дълго време, Андрю… Или предпочиташ „господин Мартин“, след като аз с удоволствие те посвещавам в мъж? Ще се увериш с какво неудоволствие някои конгресмени ще изтъкнат този предлог, колкото и незначителен да е той. Господин Мартин, имаш моята подкрепа, но не мога да ти кажа, че има надежда. Всъщност…
Тя се облегна назад. Челото й се сбърчи.
— Всъщност, ако нещата се разгорещят, ще изникне определена сантименталност вътре в комисията и извън нея. Ще ги трогне разчленяването, за което спомена. Да се отърват от тебе, ще им изглежда идеално разрешение на въпроса. Помисли върху това, преди да предприемеш по-нататъшни стъпки.
— Никой ли няма да признае техниката на протезология, която е изцяло моя?
— Може да ти се стори жестоко, но няма да се сетят за това. Ако го направят, ще го използват срещу тебе. Ще изтъкнат, че си го направил изключително заради себе си. Ще твърдят, че това е част от кампанията за роботизиране на хората или за хуманизиране на роботите. И в двата случая ще го сметнат за жестоко и злонамерено. Никога не си участвал в политическа кампания, господин Мартин. Не знаеш какво е да те оклеветят. Бих те посъветвала да запазиш спокойствието на своя живот. — Тя стана. В сравнение със седналата фигура на Андрю, Ли-Синг изглеждаше миниатюрна, почти дете.
— Ако реша да се боря за човешки права, ще застанеш ли на моя страна? — попита Андрю.
Тя се замисли, после отговори:
— Ще го направя, доколкото позволяват силите ми. Ако твоят случай застрашава политическата ми кариера, ще го зарежа. Материята не съответства на моите убеждения. Опитвам се да бъда достатъчно честна с тебе.
— Благодаря! Не бих могъл да желая повече. Възнамерявам да се боря за правата си, независимо от последствията. Разчитам на цялата подкрепа, която си в състояние да ми дадеш.
19.
Битката не беше директна. „Финголд и Мартин“ го посъветва да прояви търпение. Андрю измърмори, че има достатъчно запас от него. Фирмата се опита да стесни полето на действие.
Нейните адвокати участваха в съдебни процеси, в които отказаха да заплатят дълга към индивидите с протезирани сърца. Доводът им бе, че притежанието на роботен орган ги лишава от човешка същност. Това нарушавало конституционните им права.
Те упорито отстояваха своята позиция. При всяко дело губеха, но го правеха разточително. Винаги предизвикваха апел към Световния съд.
Това им отне години и милиони долари.
Когато бе издадена и последната присъда, Де Лонг организира празнуване на съдебните загуби. Андрю също беше сред присъстващите.
— Досега постигнахме две неща, Андрю — каза Де Лонг. — Доволен съм и от двете. Първо, афиширахме факта, че изкуствените протези, внедрени в човешкото тяло, не го лишават от човешка същност. Второ, ангажирахме обществото с въпроса. Всички са на мнение, че е по-важно да се спаси живота на човек, отколкото да се тълкува неговата идентичност.
— Мислиш ли, че сега Законодателната комисия ще ме признае за човек?
Де Лонг се почувства неудобно.
— Не мога да бъда оптимист. Законодателната комисия признава само един орган, който е критерий за човешка същност. Хората имат органичен мозък, изграден от клетки, Този на роботите, ако изобщо притежават такъв, е платинено-иридиев. Твоят със сигурност е позитронен… Андрю, не ме гледай така! Не ни достигат познания за прекопиране работата на клетъчния мозък върху изкуствена структура, за да повлияем на съдебното решение. Дори ти не можеш да го направиш.
— Тогава как ще постъпим?
— Ще направим опит, разбира се. Конгресменката Ли-Синг ще бъде на наша страна. Има доста като нея. Президентът ще се подчини на мнозинството.
— Ще имаме ли мнозинство?
— Още сме далеч от него. Ще го достигнем, ако обществото включи и тебе в своята интерпретация за човек. Шансът е минимален, но ако ти настояваш, може да заложим на него.
— Нямам намерение да се отказвам.
20.
Конгресменката Ли-Синг бе остаряла от деня, в който Андрю я срещна за пръв път. Прозрачните й дрехи бяха история. Косата й бе гладко сресана, дрехите й — цилиндрични. Стилът на обличане на Андрю си бе останал същият, както от преди век.
— Направихме, каквото можахме, Андрю — каза тя. — Ще опитаме пак, но честно да ти кажа, мисля, че трябва да се предадем. Всичките ми усилия единствено ме дръпнаха назад в предстоящата кампания за конгреса.
— Знам и това ме смущава — отговори Андрю. — Веднъж ми каза, че ако стане така, ще се откажеш. Защо не го направиш?
— Хората променят намеренията си понякога. Да те изоставя, ми се струва прекалено висока цена за още един мандат. Бях член на Законодателната комисия повече от четвърт век. Достатъчно ми е.
— Няма ли начин да променим мнението им, Чий?
