възможност да живее свободно.
— Каква възможност? Той е едва на седем години, свикнал е да се грижат за него, да го хранят, да го обличат, да има подслон. Той ще бъде там съвсем сам. Неговото племе може и да не е там, откъдето сте го взели, минали са четири години. Дори и да са там, те няма да го познаят. Той ще трябва сам да се грижи за себе си. А няма да знае как.
— Господи, нима смятате, че не сме имали всичко това предвид, госпожице Фелоус? — поклати безпомощно глава Хоскинс. — Мислите ли, че щяхме да вземем едно дете, ако то не бе в обсега на първия ни сполучлив опит да локализираме едно човешко или получовешко същество. А и не смеехме да пренастройваме апаратурата и да потърсим друг обект, защото не се знаеше дали ще успеем. Защо според вас държахме толкова дълго Тими, ако не поради нежеланието ни да върнем едно дете обратно в миналото? Сега… — в гласа му прозвуча отчаяно припряна нотка — не можем да чакаме повече. Тими пречи на развитието ни. Тими може да стане причина за критични материали в пресата по наш адрес. Ние сме на прага на велики дела. Съжалявам, госпожице Фелоус, но не можем да позволим на Тими да ни пречи. Не можем. Не можем. Съжалявам, госпожице Фелоус.
— Ами тогава позволете ми да се сбогувам с него — каза тъжно Едит. — Дайте ми поне пет минути.
Хоскинс се поколеба, но после реши:
— Вървете.
Тими се спусна към нея. За последен път детето се затича към нея и за последен път госпожица Фелоус го прегърна силно.
Миг-два го прегръща безумно. Придърпа с крак един стол, побутна го до стената и седна.
— Не се страхувай, Тими.
— Не ме е страх, щом сте тук, госпожице Фелоус. Онзи мъж там ядосан ли ми е, оня човек отвънка?
— Не, не е ядосан. Той просто не ни разбира… Тими, знаеш ли какво е „майка“?
— Като майката на Джери?
— Той говорил ли ти е за своята майка?
— Понякога. Мисля, че „майка“ е някоя жена, която се грижи за теб и е много добра с теб. И която прави хубави неща.
— Точно така. Иска ли ти се да имаш майка, Тими?
Детето отдръпна глава от нейната, за да вижда лицето й. После бавно погали лицето и косата й. Погали я така, както тя самата го погали преди много, много време.
— Вие не сте ли моята майка?
— О, Тими.
— Сърдите ли ми се, че попитах?
— Не. В никакъв случай.
— Защото аз зная, че се казвате госпожица Фелоус, но… но понякога наум Ви казвам „мамо“. Може ли?
— Да. Да. Може. Аз никога вече няма да те оставя сам и никога няма да ти се случи нищо лошо. Ще бъда винаги с теб и винаги ще се грижа за теб. Кажи ми „мамо“. Така че да те чуя.
— Мамо — изрече Тими радостен и притисна лицето си към нейното.
Жената стана и все още с детето на ръце стъпи върху стола. Без да обръща внимание на внезапния вик отвън, Едит хвана здраво със свободната си ръка шнура и увисна на него с цялата си тежест.
Стаза-пространството бе разрушено, а помещението остана празно.
Информация за текста
© 1958 Айзък Азимов
© 1998 Елена Кортел, превод от английски
© 1998 Явор Иванов, превод от английски
Isaac Asimov
The Ugly Little Boy [= Lastborn], 1958
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том втори)
„Абхаддон“ ЕООД, София, 1998
ISBN: 954-951-207-X (т.2)
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1190]
Последна редакция: 2009-09-01 17:40:00
