грешка. И това трябва да предвидим!
От хората, събрани около масата, се чу одобрителен шепот, а изразът върху лицето на Атън беше като на човек, който е лапнал нещо горчиво и няма как да го изплюе.
— Тогава, ако желаете, може да останете. Бъдете обаче така любезен да се въздържате, за да не пречите по никой начин да си изпълняваме задълженията.
Беше сложил ръцете си зад гърба и докато говореше решително вдигна нагоре прорязаното си от бръчки лице. Това можеше да продължи безкрайно дълго, ако не се беше намесил нов глас.
— Здравейте, здравейте, здравейте!
Гласът беше висок тенор, а пълничкото лице на новодошлия се разтегли в приятелска усмивка.
— Какво е това погребално настроение? Надявам се, че никой не е изгубил присъствие на духа.
Атън го изгледа втрещено и избухна:
— Какво, по дяволите, правиш тук. Ширин? Мислех, че ще останеш в Скривалището.
Ширин се засмя и отпусна месестото си тяло в едно кресло.
— Искам да бъда тук, където има преживявания! Да не мислиш, че съм лишен от всякакво любопитство? Искам да видя звездите, за които непрекъснато се говори в Култа. Един психолог не струва пукната пара в Скривалището. Там имат нужда от енергични мъже и от силни, здрави жени, които да раждат деца. А аз какво съм? Петдесетте килограма наднормено тегло ми пречат да бъда енергичен мъж, а за отглеждане на деца не ме бива. Защо тогава да ги затруднявам с още едно гърло? Тук ще се чувствувам по-добре.
Теръмън побърза да се обади:
— А какво по-точно представлява Скривалището, господине?
Ширин, изглежда, чак сега забеляза журналиста. Намръщи се и изду бузи.
— А кой по-точно, по дяволите, сте вие, червенокоси младежо?
Атън стисна устни, нацупи се и каза:
— Това е Теръмън 762, журналистът. Сигурно името ти е познато.
Журналистът протегна ръка, за да се здрависа с Ширин.
— А вие, разбира се, сте Ширин 501 от университета Capo. Чувал съм за вас — каза Теръмън и повтори въпроса си: — Какво все пак е това Скривалище?
— Успяхме да убедим известен брой хора в предсказанието ни… тоест, в съдбата. Те се развълнуваха и взеха съответните мерки. Тези хора са главно членове от семействата на работещите в Обсерваторията, на преподаватели в университета и няколко външни лица. Общият им брой е триста души, но повече от три четвърти са жени и деца.
— Разбирам. Скрили са се някъде, където Тъмнината и… Звездите не могат да стигнат до тях и те ще останат живи. когато целият свят стане на пух и прах.
— Ако успеят. Няма да е лесно. Ако цялото човечество се побърка, ако всички градове изгорят до основи, околната среда няма да им помогне да оцелеят. Но те имат храна, вода, покрив над главата си, и оръжия…
— Имат и друго — намеси се Атън. — Разполагат с всичките ни разработки с изключение на данните, които ще съберем днес. Тези разработки ще бъдат от основно значение през следващия цикъл и са единственото, което трябва да оцелее на всяка цена. Останалото може да върви по дяволите.
Чу се нисък, проточен звук — Теръмън изсвири с уста, след което за няколко минути остана замислен. Хората около масата бяха донесли дъска за мултишах, който се играе от шестима души. Ходовете се правеха бързо и в пълно мълчание. Всички очи бяха нервно съсредоточени върху дъската. Теръмън внимателно следеше играта, но по едно време стана и отиде при Атън, който седеше настрани и разговаряше шепнешком с Ширин.
— Вижте какво — рече им той, — хайде да отидем някъде, където няма да пречим на останалите. Искам да ви задам няколко въпроса.
Креслата в съседната стая бяха по-меки, на прозорците имаше дебели червени завеси, а подът бе застлан с кафяв килим. Понеже светлината на Бета беше керемиденочервена, получаваше се общото впечатление, че навсякъде има засъхнала кръв.
Теръмън потрепери.
— Да си призная, готов съм да дам десет кредита за една секунда истинска бяла светлина. Де да светеха Гама или Делта!
— Какви са въпросите ви? — попита го Атън. — Моля ви, не забравяйте, че разполагаме с ограничено време. След по-малко от час и четвърт ще трябва да се качим горе, а там вече няма да имаме възможност да разговаряме.
— Тогава слушайте. — Теръмън се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. — — Вие твърдите, че след няколко часа цялата планета ще потъне в мрак, а хората ще полудеят и ще започнат да буйстват. Сега искам да ми кажете какви са научните доводи в подкрепа на предвиждането ви.
— Не. не може да искате това — намеси се Ширин. — Ако зададете този въпрос на Атън и ако той има добрината да ви отговори, ще бъдат изсипани стотици страници с цифри и томове с чертежи. А няма да разберете нищо от тях. Ако обаче попитате мене, ще ви обясня от гледната точка на един лаик.
— Добре, нека въпросът бъде към вас.
— Тогава най-напред искам да пийна нещо. — И Ширин потри ръце, като погледна многозначително Атън.
— Вода става ли? — сопна му се Адън.
— Ти се шегуваш!
— Ти се шегуваш. Днес ще се мине без алкохол. Много лесно ще се напият хората ми. Не мога да си позволя да ги изкушавам.
Психологът изсумтя, но не каза нищо. Обърна се към Теръмън, прониза го с острия си поглед и започна.
— Вие си давате сметка, разбира се, че цивилизацията на Лагаш се характеризира с цикличност. При това без изключения!
— Зная, че това е съвременното археологическо гледище — несмело каза Теръмън. — Прието ли е вече като факт?
— Почти. През последния век, сиреч в наше време, то се приема от мнозинството. Цикличният характер е… или по-скоро беше една от големите загадки. Открити бяха поредица от цивилизации, по-точно девет на брой, както и данни за още цивилизации, които до една са били унищожени от пожари в разцвета на културното си развитие. Никой не е в състояние да обясни причината. Многовековната култура е докрай изпепелена от огъня и няма никакви следи, по които да се съди на какво се е дължало това.
Теръмън слушаше внимателно.
— А не е ли имало Каменен век?
— Вероятно е имало, но засега нищо не се знае за него, освен че хората тогава са били мъничко по- умни от едни доста интелигентни маймуни. Не си струва да говорим за това.
— Ясно. Казвайте по-нататък.
— За тези повтарящи се катастрофи съществуват обяснения, повече или по-малко фантастични. Някои твърдят, че периодично са валяли огнени дъждове, други — че планетата минава през някое слънце през определен период от време, има и още по-безумни предположения. Има обаче една теория, съвсем различна от всичко споменато досега, която се приема век след век.
— Зная. Имате предвид мита за Звездите, който е изложен в „Книгата на откровението“ на последователите на Култа.
— Именно — със задоволство отбеляза Ширин. — Според Култа на всеки две хиляди и петдесет години Лагаш навлиза в огромна кухина, при което всички слънца изчезват и над целия свят се възцарява пълен мрак! И тогава, казват фанатиците, се появяват нещата, наречени Звезди, които крадат човешките души и хората се превръщат в лишени от разум зверове, които разрушават цивилизацията, построена от самите тях. Разбира се, в това са намесени всякакви религиозно-мистични понятия, но в общи линии смисълът е както го изложих. — Последва кратко мълчание, докато Ширин си поеме дъх. — След което стигаме до Теорията за всеобщата гравитация.
Той произнесе последните думи така, че си пролича къде е главната буква. В същия миг Атън, който
