гледаше към прозореца, се обърна, шумно изсумтя и се измъкна от стаята.
Останалите двама се взряха подире му, после Теръмън каза:
— Какво му стана?
— Нищо особено — отговори Ширин. — Двама от хората му трябваше да се явят преди няколко часа, а още ги няма. Съставът е страшно намален, разбира се, защото всички освен най-незаменимите сътрудници отидоха в Скривалището.
— Не смятате, че двамата са избягали, нали?
— Кои? Имът и Фаро? Не, разбира се, И все пак, ако не дойдат до един час, работата ще се закучи. — Ширин изведнъж се изправи на крака и очите му блеснаха. — Все едно, докато Атън го няма…
И той отиде на пръсти до най-близкия прозорец, приклекна и извади от ниската дървена преграда под него бутилка с червена течност, която недвусмислено изкълколи, когато я разклати.
— Правилно мислех, Атън не знае за тази бутилка — подхвърли Ширин, като бързо се върна на масата. — Заповядайте! Имаме само една чаша и понеже сте гост, пада се на вас. Аз ще пия от бутилката. — И той напълни малката чаша извънредно внимателно.
Адамовата ябълка на психолога се размърда, когато надигна бутилката. После Ширин изсумтя доволно, облиза устни и продължи разказа си.
— Знаете ли нещо за гравитацията? — понита той.
— Нищо, освен че е нова теория, все още не си е пробила път и е толкова сложна в математическо отношение, че само дванайсет души на Лагаш, изглежда, я разбират.
— Ами! Глупости. Измишльотини! Мога да събера цялата й математика в едно изречение. Законът за всеобщата гравитация гласи, че между всички тела във Вселената съществува кохезионна сила, като силата на привличането между две тела е право пропорционална на произведението от масите им, разделено на квадрата от разстоянието между тях.
— И това е всичко?
— Достатъчно е. Необходими са били четиристотин години, за да се стигне до този извод.
— Защо е трябвало толкова дълго време? По вашите думи звучи съвсем просто.
— Защото каквото и да си мислите, великите закони не се раждат от проблясъци на вдъхновението. Обикновено те са резултат от съвместната работа на всички учени по света в течение на векове. След като Дженови 41 открива, че Лагаш обикаля около слънцето Алфа, а не обратното, и това е станало преди четиристотин години, астрономите се хващат на работа. Записват, анализират и обясняват сложните движения на шестте слънца. Никнещите една след друга теории са проверявани неведнъж, видоизменяни, изоставяни, изваждани от забрава и превръщани в нещо друго. Дяволски трудна задача.
Теръмън замислено кимна и протегна чашата си за още вино. Ширин неохотно позволи на няколко рубинени капки да изтекат от бутилката.
— Тъкмо преди двайсет години — продължи той. като разкваси собственото си гърло — най-после се доказа, че Законът за всеобщата гравитация обяснява точно орбиталните движения на шестте слънца. Завоювана беше велика победа.
Ширин стана и отиде до прозореца, без да изпуска от ръка бутилката.
— А сега стигаме до най-важното. В последното десетилетие движението на Лагаш около Алфа беше преметнато при съпоставяне с гравитацията и изчисленията не отговаряха на наблюдаваните орбити дори когато се включваха и всички пертурбации3, дължащи се на останалите слънца. Или законът беше невалиден, или съществуваше някой друг, все още неизвестен фактор.
Теръмън отиде до прозореца при Ширин и погледът viy се плъзна покрай гористите склонове към хоризонта, където островърхите кули на град Capo бяха обагрени в кървавочервен цвят. Като хвърли поглед към Бета, журналистът усети, че го обзема все по-силно чувство на напрегнатост и несигурност. Червеното джудже беше а зенита си и светлината му вещаеше нещастие.
— Продължавайте, господине — тихо каза той.
Ширин го послуша.
— Астрономите се лутаха с години, всяка предлагана теория бе по-несъстоятелна от предишната, докато на Атън не му хрумна да включи в проучванията и Култа. Водачът на Култа Cop 5 имаше достъп до определени данни, които опростяваха значително проблема. И Атън се залови за работа в нова насока. Ами ако се окажеше, че има друго планетно тяло като Лагаш, което не излъчва светлина? Тогава, както разбирате, то би могло да свети само с отразена светлина, а ако е изградено от синкави скали, както до голяма степен е в случая с Лагаш. тогава при червенината на небето то би било невидимо при силния блясък на слънцата, би се изличило напълно. Теръмън подсвирна.
— Ама че шантава мисъл!
— Наричате тази идея шантава? Тогава чуйте по-нататък. Да предположим, че това тяло обикаля около Лагаш на такова разстояние, с такава орбита и при такава маса, че силата на привличането му отговаря точно на стойностите, с които орбитата на Лагаш се отклонява от теоретичните предвиждания. Знаете ли тогава какво може да се случи?
Журналистът поклати глава.
— Ще се стигне до момент, когато това тяло ще застане на пътя на слънцето.
И Ширин изпразни останалото от съдържанието на бутилката на един дъх.
— И това, предполагам, се е случвало — каза с безизразен глас Теръмън.
— Да! Но в плоскостта на неговата орбита лежи само едно слънце. — И Ширин посочи с палец сгърченото слънце в небето. — А именно: Бета. Доказано е, че затъмнението ще настъпи едва когато слънцата се наредят така, че Бета остане сама в своето полукълбо и се намира на максимално голямо разстояние, а по същото време луната е на възможно най-малкото разстояние. Затъмнението, което ще последва при положение, че луната е със седем пъти по-голям видим диаметър от Бета, ще обхване целия Лагаш и ще продължи повече от половин ден, като нито едно кътче на планетата няма да избегне това. Въпросното затъмнение се случва веднъж на всеки две хиляди и четирийсет и девет години.
Лицето на Теръмън бе застинало в безизразна маска.
— И това ли е историята, която трябва да опиша?
Психологът кимна утвърдително.
— Това е цялата история. Първо затъмнението, което ще започне след четирийсет и пет минути, после всеобхватният Мрак и може би онези загадъчни Звезди, а след това лудост и край на цикъла. — И Ширин взе да разсъждава на глас. — Ние… ние в Обсерваторията имахме два месеца отсрочка, само че това време не стигаше, за да убедим хората на Лагаш, че има опасност — продължи той. — И два века не биха стигнали. Но разработките ни са в Скривалището, а днес ще заснемем и затъмнението. Следващият цикъл ще започне с истината и когато дойде по-следващото затъмнение, човечеството най-после няма да бъде заварено неподготвено. Може да се каже, че и това е част от история та, която описвате.
Лек ветрец размърда завесата, когато Теръмън отвори прозореца и се надвеси навън. Журналистът гледаше ръката си, обагрена от слънчевата светлина, и усещаше как ветрецът роши косата му. Внезапно го обзе негодувание.
— Какво толкова има в Мрака, ти да се побъркам? — рече той.
Ширин се усмихна загадъчно, докато въртеше неловко празната бутилка в ръце.
— А случвало ли ви се е да преживеете някога мрак. млади човече?
Журналистът се облегна на стената и се замисли.
— Не. Не мога да твърдя такова нещо. Но зная какво представлява. Просто… — Той размърда безпричинно пръсти и изведнъж лицето му се проясни. — Просто тогава няма светлина. Както в пещерите.
— А влизали ли сте някога в пещера?
— В пещера ли? Не, от къде на къде?
Психологът се намръщи и го погледна изпитателно.
— Препоръчвам ви да пуснете завесата.
Теръмън се учуди.
— Защо? Ако вън имаше четири или пет слънца, можехме да се притесняваме, че светлината ни пречи,
