— Уверен съм, че Електронната помпа не се спуска надолу и в двете посоки, ако мога да използувам вашата метафора, която между другото не е напълно точен начин да се опише втория закон на термодинамиката.
— Какво имате предвид? — намръщил се Хелъм.
— Най-добре ще успея да го обясня, сър, като използувам уравненията за полетата на двете вселени и докажа едно взаимодействие, на което досега не е обръщано внимание… за съжаление.
Ламонт веднага отишъл на дъската и се заел с уравненията, като говорел бързо. Знаел, че Хелъм ще се почувствува унизен и ще се раздразни от такъв подход, защото не можел да разбере математическото обоснование. Ламонт разчитал на това.
— Слушайте, млади човече — изръмжал Хелъм, — нямам време да се впускам в пълно обсъждане на някакъв аспект от паратеорията. Изпратете ми подробен доклад, а сега, ако сте в състояние накратко да изложите същността — направете го.
Ламонт се отдалечил от дъската с явен израз на презрение върху лицето.
— Добре — съгласил се той. — Вторият закон на термодинамиката описва процес, който неизбежно отстранява крайностите. Водата не тече надолу — в действителност се изравняват крайностите на гравитационния потенциал. Ако е затворена под земята, водата също така лесно може да се издига нагоре. Може да се извлече работа от противопоставянето на две различни температурни нива, но крайният резултат ще бъде, че температурата ще се изравни на някакво средно ниво; горещото тяло се охлажда, а студеното се нагрява. И охлаждането, и нагряването са еднакви аспекти на втория закон и при подходящи обстоятелства са еднакво спонтанни.
— Не ме учете на елементарна термодинамика, млади човече. Какво искате? Разполагам със съвсем малко време.
Ламонт продължил, без да промени израза си, сякаш не чувствувал, че го принуждават да побърза.
— От Електронната помпа се получава работа чрез изразяване на крайности. В този случай крайностите са физически закони в двете вселени. Условията — каквито и да са те, — които правят възможни тези закони, се преливат от едната вселена в другата и крайният резултат от целия процес ще бъдат две вселени, в които природните закони ще бъдат еднакви и междинни в сравнение със сегашното положение. Тъй като това ще предизвика неизвестни, но несъмнено големи промени в нашата Вселена, изглежда се налага да се обмисли сериозно дали не трябва да се спрат помпите и да се прекрати завинаги цялата операция.
Ламонт очаквал Хелъм да избухне точно в този миг и да не му даде възможност за по-нататъшни обяснения. Хелъм оправдал очакванията му. Скочил от стола си и той паднал. Ритнал го и пристъпил двете крачки, които го делили от Ламонт.
От предпазливост Ламонт набързо избутал своя стол и се изправил.
— Идиот такъв — викнал Хелъм почти заекващ от гняв. — Не предполагаш ли, че всички в станцията разбират изравняването на природните закони! Нима ми губиш времето, за да ми разправяш неща, които съм знаел още, докато си се учил да четеш? Махай се и винаги, когато пожелаеш да ми предложиш оставката си, считай че е приета.
6 (завършек)
— Каквото и да е — каза Ламонт, — сега теренът е разчистен. Опитах се да му обясня. Не пожела да ме изслуша. Така че, ще предприема следващата стъпка.
— И каква ще бъде тя? — попита Броновски.
— Ще се срещна със сенатора Бърт.
— Имаш предвид председателя на Комитета за техника и опазване на околната среда?
— Същия. Значи си чувал за него?
— Кой не е? Но какъв е смисълът, Пит? С какво разполагаш, с което да го заинтересуваш? Не е преводът. Пит, отново те питам. Какво си намислил?
— Не мога да ти обясня. Не познаваш паратеорията.
— А сенаторът Бърт познава ли я?
— Повече от теб, предполагам.
Броновски насочи пръста си към него.
— Пит, хайде да не си играем на криеница. Може би зная някои неща, които на теб не са ти известни. Как ще работим заедно, ако се противопоставяме един на друг? Или съм член на тази малка корпорация от двама души, или не съм. Кажи ми какво си намислил и аз ще ти разправя нещо в замяна. В противен случай да прекратим общите си занимания.
— Добре — вдигна рамене Ламонт. — Щом искаш, ще ти обясня. Навярно ще е по-добре, щом вече минах през Хелъм. Същността е, че Електронната помпа прехвърля природен закон. В паравселената силното взаимодействие е стотици пъти по-силно, отколкото при нас, а това означава, че тук ядреното разпадане е много по-вероятно, отколкото там, а ядреният синтез е много по-вероятен при тях, отколкото при нас. Ако Електронната помпа продължи да работи достатъчно дълго, ще се стигне до окончателно равновесие, при което силното ядрено взаимодействие ще бъде еднакво силно и в двете вселени и то с величина десет пъти по-висока от сегашната при нас и с една десета от величината, която има сега там.
— Никой ли не го знае?
— На всички им е известно, разбира се. Било е явно още от самото начало. Дори Хелъм е в състояние да го разбере. Точно това разгневи толкова кучия му син. Започнах да му го обяснявам с подробности, сякаш смятам, че никога преди не го е дори чувал, и той избухна.
— Но в какво е същността? Опасно ли е, че взаимодействието ще достигне междинна величина?
— Разбира се. Какво си мислиш?
— Нищо не мисля. Кога ще стане междинно?
— При сегашните темпове след около 10^30 години.
— Колко време е това?
— Достатъчно дълго, за да успеят трилион трилион вселени като нашата да се родят, да изживеят живота си, да остареят и да умрат една след друга.
— По дяволите, Пит. Какво значение има тогава?
— За да се получи това число — продължи да обяснява бавно и внимателно Ламонт, — което се счита за официално, са били направени известни предположения, а според мен те са погрешни. Ако се изходи от други предположения, за които смятам, че са правилните, ние вече сме изпаднали в беда.
— Каква беда?
— Да предположим, че за около пет минути Земята се превърне в облак газ. Ще сметнеш ли това за беда?
— Заради помпането ли?
— Заради изпомпването!
— А какво ще стане със света на парахората? И те ли са в опасност?
— Уверен съм в това. Различна от нашата, но сериозна опасност.
Броновски стана и се заразхожда. Кестенявата му коса беше гъста и дълга, с така наречената навремето „артистична“ прическа. Зарови ръце в нея.
— Ако парахората са по-разумни от нас — поде той, — щяха ли да използуват Помпата? Сигурно преди нас щяха да разберат, че е опасна.
— Мислех за това — отвърна Ламонт. — Предполагам, че най-напред са започнали изпомпването и подобно на нас са се заели с процеса заради явната полза, а едва по-късно са се появили опасения за последствията.
— Ти казваш обаче, че сега знаеш какви ще бъдат последствията. Те по-бавно ли ще схванат това?
— Зависи дали и кога са се заели да изследват последствията. Помпата е прекалено привлекателна, за да се правят опити да се спре. Сам аз нямаше да се задълбочавам, ако не бях… Но какво в същност те безпокои, Майк?
