С тази мисъл, заседнала в мозъка му, Ламонт за първи път отклонил вниманието си от Хелъм и го насочил към Помпата. Дали тя наистина е основата за рая на Земята? Или в това има нещо нередно, дявол да го вземе? Всичко в историята е имало и тъмна страна. Каква е тя при Електронната помпа?
Ламонт познавал достатъчно добре развитието на паратеорията, за да знае, че въпросът за „нещо тъмно“ не е останал неизследван. Когато за първи път било съобщено, че основната промяна, предизвиквана от Помпата е преминаване на електрони от Вселената в паравселената, веднага се намерили хора да попитат: „А какво ще стане, когато се изпомпят всички електрони?“
Отговорът на този въпрос бил лесен. При най-усилена работа на Помпата в разумни граници запасът от електрони щял да стигне поне за трилион трилиони години, а Вселената, вероятно заедно с паравселената нямало да просъществуват дори малка част от това време.
Следващото възражение било по-изтънчено. Нямало възможност да се изпомпат всичките електрони през границата между двете вселени. При прехвърлянето на електрони паравселената ще придобива по- изразен отрицателен заряд, а Вселената — положителен. С всяка година разликата в зарядите ще нараства и ще става все по-трудно да се изпомпват електрони срещу отблъскването на противоположния заряд. Разбира се, в действителност се изпомпват неутрални атоми, но изражданията на орбиталните електрони в този процес създават ефективен заряд, който се повишава невероятно при последващите радиоактивни промени.
Ако съсредоточаването на заряда остане в точките на изпомпване, ефектът от атомите с изродени електрони, които се прехвърлят, би спрял незабавно целия процес, но разбира се, тук трябва да се вземе предвид дифузията. Концентрацията на заряди се разпръсва над Земята и ефектът от процеса на изпомпване е бил изчислен съобразно с това.
Повишеният положителен заряд на Земята принуждавал положително заредения слънчев вятър да отбягва планетата на по-голямо разстояние и магнитосферата се увеличила. Благодарение работата на Макфърленд (според Ламонт действителният автор на Великото прозрение) се доказало, че е постигнато определено равновесие, тъй като слънчевият вятър отвлича все повече положително заредени частици, които се отблъсквали от повърхността на Земята и бивали изтласквани по-високо в екзосферата. Когато се повишавала интензивността на изпомпване или се построявала нова помпена станция, чистият положителен заряд на Земята леко нараствал, а магнитосферата се разширявала с няколко километра. Промяната обаче била много малка, положителният заряд се отстранявал от слънчевия вятър и се разпръсвал към далечните краища на Слънчевата система.
Дори при това положение — дори ако се приеме най-голямата възможна скорост за разсейване на заряда — ще настъпи време, когато местната разлика в зарядите между Вселената и паравселената в точките на изпомпване ще нарасне достатъчно, за да прекрати процеса и това ще бъде малка част от времето, необходимо, за да се изчерпят всички електрони — грубо пресметнато около една трилионна от трилионната от това време.
Но това все още означавало, че изпомпването ще бъде възможно в продължение на трилион години. Само трилион години, но и те били достатъчно; щели да стигнат. Трилион години било много повече време, отколкото щяло да просъществува човечеството или дори Слънчевата система. И ако хората все пак оцелеят толкова дълго (или други същества, които биха ги наследили или заменили), тогава несъмнено би се намерило нещо, което да оправи положението. Много би могло да се постигне за трилион години.
Ламонт трябвало да се съгласи с това.
Но тогава се сетил за нещо друго, различна насока на мисълта, която сам Хелъм бил развил в една от статиите си, написани за широката публика. Издирил статията с известно отвращение. Налагало се да прочете какво е писал Хелъм, преди да се задълбочи в този въпрос.
В статията между другото пишело: „Поради винаги действуващата сила на гравитацията, ние сме свикнали да свързваме израза «надолу» с онзи вид неизбежна промяна, която можем да използуваме, за да произведем енергия, годна да се превърне в полезна работа. През миналите векове именно течащата надолу вода въртяла колела, а те на свой ред задвижвали енергийни машини като турбини и генератори. Но какво ще стане, ако цялата вода изтече надолу?
Невъзможно е да се получи повече работа, докато водата не се върне нагоре — а това изисква работа. В действителност, за да се върне водата нагоре, е необходима повече работа, отколкото получаваме, когато я пуснем да тече надолу. Така ние работим със загуба на енергия. За щастие Слънцето извършва това вместо нас. То изпарява водата от океаните, така че водните пари се издигат високо в атмосферата, образуват облаци и накрая падат отново под формата на дъжд или сняг. Водата се пролива в почвата на различни нива, подхранва изворите и потоците и винаги тече надолу.
Но не завинаги. Слънцето издига водните пари, само защото в ядрен смисъл то също тече надолу. И при това с невероятно по-голяма скорост, отколкото достига която и да е земна река, а когато изтече напълно, няма да съществува нищо, познато нам, което да го върне нагоре.
Всички източници на енергия в нашата Вселена текат надолу. Пред това сме безсилни. Всичко тече надолу само в една посока и можем да принудим нещо да тръгне временно нагоре, назад, само като се възползуваме от някой по-стръмен склон наблизо. Ако искаме да разполагаме вечно с полезна енергия, необходим ни е път, който да се спуска надолу и в двете посоки. В нашата Вселена това е парадокс; логично е, че всичко, което се спуска надолу в едната посока, в обратното направление е нагоре.
Но трябва ли да се ограничаваме само с нашата Вселена? Помислете за паравселената. Тя също има пътища, които се спускат надолу в едната посока и се изкачват в обратната. Тези пътища обаче не съвпадат с нашите. Възможно е да се поеме по път от паравселената към нашата Вселена, който се спуска надолу, но когато тръгнем обратно по него от нашата Вселена към паравселената, той отново ще се спуска надолу, защото двете вселени имат различни закони.
Електронната помпа се възползува от път, който се спуска надолу и в двете посоки. Електронната помпа…“
Ламонт отново погледнал заглавието на статията — „Пътят, който се спуска надолу и в двете посоки“.
Замислил се. Разбира се, това схващане му било познато както и термодинамичните последствия от него. Но защо да не изследва предположенията? Именно те обикновено са слабото място във всяка теория. Ами ако предположенията, за които по дефиниция се смята, че са правилни, се окажат погрешни? Какви ще бъдат последствията, ако за основа се приемат предположения? Обратните?
Започнал като слепец, но след месец изпитал чувството, което всеки учен разпознава — безкрайното прищракване, когато неочаквани части попадат на мястото си, а досадните аномалии престават да бъдат аномалии… Това бил усетът на истината.
От този миг точно започнал да подлага Броновски на допълнителен натиск. И един ден споделил с него:
— Отново ще разговарям с Хелъм.
— За какво? — повдигнал вежди Броновски.
— За да го принудя да ми откаже.
— Да, ето защо си се разбързал, Пит. Не си щастлив, ако неприятностите ти позаглъхнат.
— Не разбираш. От голямо значение ще бъде, ако го принудя да откаже да ме изслуша. Не искам след това да говорят, че съм действувал през главата му, че не съм го уведомил.
— Какво? За превода на парасимволите ли? Такъв още не съществува. Не прибързвай, Пит.
— Не, не, не става въпрос за тях. — И Ламонт млъкнал.
Хелъм не улеснил задачата му; минали няколко седмици преди да намери време, за да приеме младия мъж. И Ламонт нямал намерение да улеснява Хелъм. Влязъл при него с наострени и целенасочени невидими средства за борба. Хелъм го очаквал със замръзнал израз на лицето и мрачен поглед.
— За каква криза разправяте? — попитал го той рязко.
— Установих нещо, сър — започнал Ламонт с безизразен глас, — вдъхнови ме една от вашите статии.
— Така ли? — и бързо попитал: — Коя?
— „Пътят, който се спуска надолу и в двете посоки“. Програмирали сте я за списанието „Тийн ейдж лайф“, сър.
— И какво има в нея?
