почти толкова добра. Когато играят заедно — това е истинска поема от движения. Погледнете ги. Събират се и се въртят около същия прът, сякаш имат едно тяло, разпънато от двете страни. Понякога е прекалено показен, но не можете да откриете никаква грешка в това как владее мускулите си… Да, изкуственото осеменяване е нарушение на земните закони, но се разрешава по медицински причини, естествено, случаите най-често са такива или поне така се твърди.
Всички акробати се бяха изкачили на върха и се подреждаха в голям кръг под парапета; червените се групираха от едната страна, а сините — от другата. Вдигнаха ръцете си откъм вътрешната страна, разнесоха се силни ръкопляскания. Край парапета се бяха събрали доста зрители.
— Добре щеше да е, ако имаше на какво да се седне — забеляза земният жител.
— Не е необходимо. Това не е представление, а физическо упражнение. Не поощряваме събирането на повече зрители, отколкото могат да се поберат край парапета. Предполага се, че трябва да си долу, а не тук.
— Нима можете да правите подобни неща, Селена?
— До известна степен, разбира се. Всеки лунарит може. Не съм добра като тях. Не участвувам в никакъв отбор… Сега ще последва мелето, всеки за себе си. Това е действително опасната част. Десетте души ще се намират едновременно във въздуха и всяка страна ще се опитва да накара членове от другия отбор да паднат.
— Истински да паднат?
— Колкото е възможно по-истински.
— Има ли понякога наранявания?
— Случва се. На теория това не се одобрява. Смята се за лекомислено, пък и населението не е толкова многобройно, че да си позволяваме някой да излезе от строя без действителна причина. И все пак мелетата са популярни и не успяваме да съберем необходимите гласове, за да ги обявим извън закона.
— А вие как гласувате, Селена?
— Няма значение — отвърна тя и се изчерви. — Гледайте!
Ритъмът на барабанния бой се извиши до гръм и всички участници в огромния кладенец се спуснаха навън като стрели. В средата настъпи объркване, но когато се разделиха накрая, всеки се залови здраво за някоя дръжка. Настъпи напрегнато очакване. Един се втурна, друг го последва и въздухът отново се изпълни с проблясващи тела. Повтаряше се непрекъснато.
— Воденето на резултата е сложно — заобяснява Селена. — Отбелязва се по една точка за всеки скок, по една точка за всяко докосване, две точки за всеки предизвикан пропуск, десет точки за сваляне на земята, различни наказания за нарушенията.
— Кой записва резултата?
— Има съдии, взимат предварителните решения и видеозаписи, ако има протести. Много често дори с помощта на записите не може да се стигне до решение.
Внезапно се разнесе възбуден вик, когато едно момиче в синьо прелетя край момче в червено и звучно го плесна по хълбока. Момчето, което получи удара, се бе извило встрани, но безуспешно и след като сграбчи една дръжка на стената, не успя да запази равновесие и неумело удари стената с коляното си.
— Къде гледа? — възмути се Селена. — Не я видя да се приближава.
Действията станаха по-бурни и земният мъж се умори да следи обърканите полети. От време на време някой от втурващите се участници докосваше прът и не успяваше да се задържи. Тогава всички зрители се навеждаха над парапета, сякаш се готвеха сами да полетят в пространството, за да изразят съчувствието си. Веднъж удариха по китката Марко Фор и някой извика: „Фаул!“
Фор изпусна дръжката и падна. За погледа на земния жител при лунното притегляне падането беше бавно, а гъвкавото тяло на Фор се извърташе, обръщаше и посягаше към един прът след друг, без да успее да ги хване. Другите изчакваха, сякаш по време на падането всички действия се преустановяваха. Фор се движеше твърде бързо, макар на два пъти да бе забавял падането, без да успее да се задържи за някоя ръчка.
Намираше се близо до дъното, когато с внезапно отмятане хвана един напречен прът с десния си крак и увисна надолу с главата, като се полюляваше на десет метра над пода. Поизчака с разперени ръце сред избухналите аплодисменти, а после се извъртя, изправи се и бързо се заизкачва.
— Фаул ли беше? — осведоми се земният мъж.
— Ако Джин Уонг действително е сграбчила китката на Марко, вместо да я бутне, е било фаул. Но съдията е отсъдил правилно блокиране и не вярвам Марко да подаде протест. Падна значително по-надолу, отколкото се налагаше. Обича тези избавления в последния миг, но някой ден няма да прецени правилно и ще се нарани… Охо!
Земният жител вдигна въпросителен поглед, но очите на Селена не го гледаха.
— Това е човек от службата на върховния представител — обясни тя — и вероятно търси вас.
— Защо…
— Не виждам кого другиго ще търси тук. Вие сте единственият необичаен елемент.
— Но няма причина… — поде човекът от Земята.
Обаче пратеникът — сам с тяло на земен жител или имигрант от Земята — изглежда се чувствуваше неудобно да привлича погледите на двадесетина стройни, голи хора, които сякаш придаваха на презрението си оттенък на безразличие, и се насочи право към него.
— Сър — заговори го той, — представителят Готстейн ви моли да ме придружите…
5
Жилището на Барън Невил изглеждаше по-сурово от квартирата на Селена. Книгите му бяха изложени смело, свързаният с компютър дисплей стоеше открит в единия ъгъл, а върху голямото бюро цареше безредие. Прозорците му бяха празни.
Селена влезе, кръстоса ръце и каза:
— Щом живееш немърливо, Барън, как искаш мислите ти да са в ред?
— Ще се оправя — откликна сръдливо Барън. — Защо не доведе земния жител?
— Представителят на Земята пръв го хвана. Новият представител.
— Готстейн?
— Правилно. Защо не се приготви по-рано?
— Защото ми трябваше време, за да събера данни. Не мога да работя със завързани очи.
— Добре тогава, просто ще трябва да почакаме.
Невил загриза нокътя на палеца си и после сурово огледа резултата.
— Не зная дали положението ми харесва или не… Какво ти е впечатлението от него?
— Понрави ми се — заяви уверено Селена. — Оказа се доста приятен, като се има предвид, че е землянин. Остави се да го водя. Прояви интерес. Не даваше оценки. Не се отнасяше снизходително… А пък аз не се стараех на всяка цена да не го обиждам.
— Разпитва ли още за синхротрона?
— Не, но не се наложи.
— Защо?
— Казах му, че искаш да се видиш с него и че си физик. Затова смятам, че когато се видите, ще те пита за всичко, което го интересува.
— Не му ли се видя странно да разговаря с жена туристически гид, която случайно се познава с някакъв физик?
— Защо да е странно? Разправих му, че си ми приятел. А при такива отношения професията вече няма значение и един физик би могъл да прояви снизхождение към жалък туристически гид.
— Млъкни, Селена.
— О… Слушай, Барън, струва ми се, че ако той плете някаква специална мрежа, ако ми се е лепнал, защото възнамерява чрез мен да се добере до теб, щеше да прояви известно безпокойство. Колкото по- сложна и по-глупава е всяка интрига, толкова тя е по-нестабилна и толкова по-неспокоен е авторът й. Съзнателно се държах безцеремонно. Говорих за всичко, освен за синхротрона. Заведох го на гимнастическите упражнения.
