— И?
— Прояви интерес. Беше спокоен и любопитен. Каквото и да е замислил, не е нещо заплетено.
— Сигурна ли си? Все пак комисарят се добра до него преди мен. Смяташ ли, че това е добре?
— Защо да го мисля за нещо лошо? Открита покана за среща, предадена пред двадесетина лунарити, също не е нещо тайнствено.
Невил се облегна назад със сплетени на тила ръце.
— Селена, моля те, не упорствай да правиш преценки, когато не те питам. Дразниш ме. Най-напред този човек не е физик. Каза ли ти, че е такъв?
Селена се позамисли.
— Аз го нарекох физик. Не отрече, но не си спомням в действителност да го е потвърдил. И въпреки това… въпреки това съм сигурна, че е такъв.
— Излъгал е с мълчанието си, Селена. Навярно се мисли за физик, но не е следвал физика и не е работил като такъв. Учен е, признавам, но не се е занимавал с научна работа. Не е могъл да си намери. На Земята не биха го приели на работа в нито една научна лаборатория. Вписан е в черния списък на Хелъм и дълго време го е оглавявал.
— Сигурен ли си?
— Повярвай ми, проверил съм. Нали току-що ме критикува, че много съм се забавил… Толкова подходящо изглежда, че сякаш става прекалено привлекателно.
— Защо? Не виждам накъде клониш. Не разбирам мисълта ти.
— Не ти ли се струва, че е редно да му се доверим? Все пак той има зъб на Земята.
— Ако данните ти са верни, наистина би могло да се сметне нещо подобно.
— О, информацията ми е точна, поне в смисъл, че ако се разтърсиш, точно това научаваш. Но може би се предполага да стигнем до подобно заключение.
— Барън, отвратително е. Защо във всичко заплиташ конспиративните си теории? Бен не ми се видя…
— Бен? — подхвърли язвително Невил.
— Бен! — повтори решително Селена. — Бен не ми се видя човек, затаил стара обида, нито се опитваше да ме накара да мисля, че таи горчивина.
— Не, но успешно ти се е представил като човек, когото трябва да харесаме. Каза, че ти се е понравил, нали? Наблегна на това. Навярно точно това се е опитвал да постигне.
— Мен трудно могат да ме излъжат и ти го знаеш.
— Е, просто се налага да почакам, докато го видя.
— Върви по дяволите, Барън. Познавам хиляди земляни от всякакъв вид. Работата ми е такава. И нямаш никаква причина да говориш язвително за преценките ми. Знаеш, че има много основания, за да им се доверяваш.
— Добре. Ще видим. Не се ядосвай. Само че сега ще трябва да потърпиш… И докато чакаме — той се изправи на крака, — досещаш ли се за какво си мисля?
— Няма нужда да отгатвам. — Селена се изправи плавно и с почти незабележимо движение се плъзна встрани, по-далеч от него. — Но си го мисли сам. Не съм в подходящо настроение.
— Нима те раздразних, защото оспорих оценката ти?
— Раздразнена съм, защото… О, по дяволите, защо не поддържаш стаята си в по-добър ред? — И тя излезе.
6
— Бих искал — започна разговора Готстейн — да ви предложа някакъв земен деликатес, докторе, но за да се спази принципът, не ми позволиха да взема със себе си нищо подобно. Добрите жители на Луната се обиждат от изкуствените прегради, налагани, когато се проявява специално отношение към хората от Земята. Изглежда е по-добре да се успокоява чувствителността им, като колкото е възможно повече им се подражава, макар да се опасявам, че походката ми ще ме издава. Проклетото им притегляне е невъзможно.
— И аз се чувствувам по същия начин — съгласи се мъжът от Земята. — Поздравявам ви за новия ви пост…
— Все още не е напълно мой, сър.
— Моите поздравления, въпреки това. Но все пак се питам, защо пожелахте да се срещнете с мен.
— Бяхме спътници. Неотдавна пристигнахме със същия кораб.
Земният жител зачака учтиво.
— А познанството ми с вас датира от по-отдавна — продължи Готстейн, — срещнахме се преди години — за кратко време.
— Опасявам се, че не си спомням… — поде тихо земният жител.
— Не ме изненадва. Няма причина да си спомняте. Известно време работих при сенатора Бърн, който оглавяваше — в същност все още ръководи — Комитета за техника и околната среда. Беше по времето, когато искаше да се справи с Хелъм — Фредрик Хелъм.
Мъжът от Земята внезапно се изпъна в креслото.
— Познавате ли Хелъм?
— Вие сте вторият човек, който ми задава този въпрос, откакто съм дошъл на Луната. Да, познавах го. Не бяхме близки. Зная други хора, които го познават. Доста странно — техните мнения обикновено съвпадат с моето. За човек, който се е превърнал в идол за планетата, Хелъм не се харесва много като личност на онези, които го познават отблизо.
— Много ли? Бих казал никак — поправи го човекът от Земята.
— Навремето служебните ми задължения — или поне указанията на сенатора бяха такива — наложиха да разследваме Електронната помпа и да установя дали изграждането и разширяването на системата не се придружава от неоправдано прахосничество и лично облагодетелствуване. Законна загриженост за контролиращ по своята същност комитет, но между нас казано, сенаторът се надяваше да открие нещо, което да злепостави Хелъм. Искаше да отслаби хватката, в която този човек затягаше учените. Но не успя.
— Това е очевидно. Точно сега Хелъм е по-силен от когато и да било.
— Не открихме никакви значителни рушвети; и нито един, който да се припише на Хелъм. Човекът е безкомпромисно честен.
— Уверен съм, че в това отношение е така. Властта има своя собствена пазарна цена, която не винаги се измерва с банкноти.
— Но навремето ме заинтересува, макар тогава да не успях да се занимая по-подробно с въпроса, че попаднах на някого, който протестираше не срещу Хелъм, а срещу самата Електронна помпа. Присъствувах на беседата, въпреки че не аз я провеждах. Вие протестирахте, нали?
— Досещам се за случая — поде предпазливо земният жител, — но все още не мога да си спомня за вас.
— Тогава си задавах въпроса как въобще някой е способен да възразява срещу Електронната помпа на научна основа. Направихте ми доста силно впечатление, така че щом ви видях на кораба, нещо се размърда в паметта ми; и накрая се сетих. Не съм правил справка в списъка на пътниците, но позволете ми да проверя паметта си. Не сте ли доктор Бенджамин Ендрю Денисън?
— Бенджамин Алън Денисън — отвърна с въздишка човекът от Земята. — Да. Но защо възниква това сега? Истината е, че не желая да си припомня миналото. Намирам се на Луната и изпитвам силно желание да започна нов живот; от самото начало, ако е необходимо. По дяволите, дори мислех да си сменя името!
— Нямаше да ви помогне. Познах лицето ви. Нямам възражения срещу новия ви живот, доктор Денисън. Нямам намерение да ви се бъркам. Но бих искал да ви поразпитам по причини, които не са пряко свързани с вас. Не си спомням напълно възраженията ви срещу Електронната помпа. Бихте ли ми ги изложили?
— Нищо не беше всъщност. Мое предположение, опасения, че ще се промени напрегнатостта на полето на силното ядрено взаимодействие. Нищо!
