— Нищо? — сега вече Готстейн прочисти гърлото си. — Моля ви, не се сърдете, че се опитвам да го разбера. Казах ви, че навремето ме заинтересувахте. Тогава не успях да се занимая с проблема, а се съмнявам, че сега ще успея да намеря необходимата информация в архивите. Цялата работа е засекретена… тогава сенаторът се провали и не желаеше да се разчуе. И все пак започвам да си припомням някои подробности. Известно време сте били колеги с Хелъм, не бяхте физик.
— Правилно. Бях радиохимик. И той беше такъв.
— Поправете ме, ако си спомням неточно, но предишната ви атестация беше много добра, нали така?
— Имаше обективни критерии в моя полза. Не си правех илюзии по отношение на собствената си личност. Бях блестящ изследовател.
— Изумително как си припомням. От друга страна, не можеше да се каже същото за Хелъм.
— Не беше особено надарен.
— И въпреки това по-късно нещата не се развиха добре за вас. В същност, когато разговаряхме — струва ми се, че доброволно се явихте при нас — работехте при някакъв производител на играчки…
— На козметични средства — поправи го Денисън със сподавен глас. — Мъжки козметични средства. Това не допринесе да ме изслушат с внимание.
— Да, не можеше да помогне. Съжалявам. Бяхте търговец.
— Търговски директор. И там се проявих блестящо. Издигнах се до вицепрезидент, преди да напусна и да дойда на Луната.
— Хелъм беше ли замесен? Искам да кажа в това, че прекратихте научната си работа?
— Моля ви! — възкликна Денисън. — Вече не е от значение. Бях там, когато Хелъм за пръв път откри превръщането на волфрама и когато започна веригата от събития, довела до Електронната помпа. Не мога да кажа точно какво щеше да стане, ако ме нямаше там. Двамата с Хелъм можехме да умрем от облъчването след месец или от ядрена експлозия шест седмици по-късно. Но аз се намирах там и отчасти заради мен Хелъм е това, което е; а заради участието си сега съм в подобно положение. По дяволите подробностите. Това удовлетворява ли ви? Защото ще се наложи да се задоволите само с толкова.
— Струва ми се, че е достатъчно. Значи имате лични основания да не обичате Хелъм?
— По онова време действително не изпитвах добри чувства към него. Пък и сега не го обичам.
— Възможно ли е в такъв случай възраженията ви срещу Електронната помпа да са били вдъхновени от желанието да погубите Хелъм?
— Възразявам срещу подобен кръстосан разпит — заяви Денисън.
— Моля? Никой от въпросите ми няма да се използува срещу вас. Задавам ги само за себе си, защото съм загрижен за Помпата и за някои други неща.
— Добре тогава, предполагам, че е възможно да се открие някаква намеса на чувствата. Тъй като мразех Хелъм, бях готов да повярвам, че славата и величието му имат фалшива основа. Мислех за Електронната помпа с надеждата да намеря някое слабо място.
— И поради това намерихте?
— Не — отвърна Денисън натъртено, като удари с юмрук по дръжката на креслото и явно се понадигна като реакция на въпроса. — Не „поради това“. Открих слабо място, но честно. Или поне аз така смятах. Не съм изобретявал слабо място, само за да проваля Хелъм.
— Не става въпрос за изобретяване, докторе — успокои го Готстейн. — И наум не ми минава дори да намекна за подобно нещо. Но всички знаем, че когато се опитваме да установим нещо в граничната област на знанията, е необходимо да правим предположения. Предположенията нормално се правят в сивата зона на несигурността, но човек може да им придава оттенъци в една или друга насока, като остава напълно честен, но в съгласие с… хм… преобладаващите в момента чувства. Може би сте направили предположенията си в антихелъмовата граница на възможното.
— Този спор е безсмислен, сър. Навремето мислех, че разполагам с обосновани доводи. Но не съм физик. Аз съм… бях радиохимик.
— Хелъм също е бил радиохимик, но сега е най-известният физик в света.
— Все още е радиохимик. Изостанал с четвърт век.
— Вашият случай не е същият. Вие сте положили големи усилия, за да станете физик.
— Сериозно сте ме проучили — възнегодува Денисън.
— Казах ви — направихте ми силно впечатление. Смайващо е как си припомням. Но сега ще премина към нещо по-различно. Познавате ли физика Питър Ламонт?
— Срещал съм го — отговори Денисън с нежелание.
— Смятате ли, че и той е блестящ?
— Не го познавам достатъчно добре, за да се произнеса, а и не обичам да използувам прекалено често тази дума.
— А според вас дали знае за какво говори?
— Освен ако има данни за противното, ще отговоря с „да“.
Готстейн внимателно се облегна назад в креслото. То изглеждаше доста изящно и по земен стандарт не би издържало тежестта му.
— Ще ми разправите ли доколко познавате Ламонт? Само по име? Срещали ли сте се?
— Разговаряли сме лично — отвърна Денисън. — Възнамеряваше да напише история на Електронната помпа; как се е започнало; пълно изложение на глупавите легенди, които се разраснаха около нея. Поласка ме, че Ламонт ме потърси, че изглежда е разбрал нещо за мен. По дяволите, сър, бях поласкан, че знае за съществуването ми. Но в същност не можех да му разправя много. Каква полза щеше да има? Нямаше да спечеля нищо освен няколко подигравателни усмивки, а ми омръзна, омръзна ми да тъна в мрачни мисли, да се самосъжалявам.
— Знаете ли с какво се занимава Ламонт през последните няколко години?
— Какво имате предвид, сър? — осведоми се предпазливо Денисън.
— Преди около година, може би малко повече, Ламонт разговаря с Бърт. Вече не работя при сенатора, но от време на време се виждаме. Той ми разправи. Беше загрижен. Мислеше, че е твърде вероятно доводите на Ламонт срещу Електронната помпа да са основателни и въпреки това не виждаше как на практика да се заеме с проблема. Аз също изпитах тревога…
— Всички са загрижени — подхвърли язвително Денисън.
— Но сега се питам дали Ламонт не е разговарял с вас и…
— Спрете! Спрете дотук, сър. Струва ми се виждам накъде клоните и не желая да продължавате нататък. Ако очаквате да ви кажа, че Ламонт е откраднал идеята ми и че отново се отнасят зле с мен, грешите. Позволете да ви повторя настоятелно — нямах основателна теория. Беше чиста догадка. Безпокоеше ме — изложих я — не ми повярваха — обезсърчих се. Тъй като не разполагах с възможности да докажа стойността й, аз се отказах. В разговора си с Ламонт не съм споменавал за нея; въобще не стигнахме по-далеч от първите дни на Помпата. До каквото се е добрал по-късно, колкото и заключението му да прилича на моята догадка, той го е постигнал самостоятелно. Разработката му изглежда надеждна и се основава върху строг математичен анализ. Не предявявам претенции за първенство, за никакво първенство.
— Изглежда познавате теорията на Ламонт.
— През последните месеци се разпространяваше. Човекът не може да я публикува и никой не се отнася сериозно към него, но тя се разнася чрез слухове. Достигна дори до мен.
— Ясно ми е, докторе. Но аз гледам сериозно на нея. За мен това е второто предупреждение, нали разбирате. Съобщението за първото предупреждение — от вас — въобще не достигна до сенатора. Не беше свързано с финансови нарушения, а тогава само те го занимаваха. Истинският председател на разследващата комисия (не бях аз) сметна — ще ми простите, — че е нещо налудничаво. Аз не мислех така. Разтревожих се, когато въпросът се повдигна отново. Възнамерявах да се срещна с Ламонт, но няколко физици, с които се посъветвах…
— Включително и Хелъм?
— Не, не съм се виждал с Хелъм. Някои от тях ме увериха, че трудът на Ламонт е напълно лишен от основание. Дори при това положение смятах да се срещна с него, когато ми предложиха да заема този пост и ето ме тук, с вас. Сега разбирате защо трябваше да се видим. Според вас имат ли някакво основание
