теориите, излагани от самия вас и от доктор Ламонт?
— Искате да кажете дали, ако продължи да се използува, Електронната помпа ще взриви Слънцето или дори навярно целия клон на Галактиката?
— Да, точно това имам предвид.
— Какво да ви кажа? Разполагам само със собствената си догадка, която не е нищо повече. Що се отнася до теорията на Ламонт, не съм я разучавал подробно. Не е публикувана. Ако я видя, вероятно няма да разбера математичната й част… Пък и какво значение има? Ламонт не може да убеди никого. Хелъм го погуби така рано както и мен, а дори и да мине през главата на Хелъм, така да се каже, обикновените хора ще са убедени, че е против интересите им да му повярват. Никой не иска да се откаже от Помпата, а е много по-лесно да се отхвърли теорията на Ламонт, отколкото да се направи нещо въз основа на нея.
— Но вие все още изпитвате опасения, нали?
— В смисъл, че ние действително ще погубим себе си и естествено, не желая да бъда очевидец.
— Затова сега сте дошли на Луната, за да извършите нещо, което Хелъм, старият ви враг, може да ви попречи да направите на земята?
— Вие също обичате да правите предположения — отвърна бавно Денисън.
— Така ли? — възкликна безучастно Готстейн. — Навярно и аз съм блестящ. Правилно ли е предположението ми?
— Възможно. Не съм загубил надеждата да се върна към научна работа. Ще изпитам удовлетворение, ако онова, което постигна, отстрани призрака на гибелта от човечеството, независимо дали като докажа, че той въобще не съществува, или че съществува и се налага да се премахне.
— Разбирам. Доктор Денисън, засега да обсъдим друг въпрос. Моят предшественик, напускащият представител мистър Монтес твърди, че развиващият се преден край на науката е тук, на Луната. Изглежда той мисли, че непропорционално количество от най-добрите умове и инициативността на човечеството се намират тук.
— Навярно е прав — рече Денисън. — Не зная.
— Вероятно е така — съгласи се замислено Готстейн. — В такъв случай не ви ли прави впечатление, че това може да се окаже неудобно за вашата цел? Каквото и да извършите, хората ще кажат, че е постигнато с помощта на лунната научна структура. Вие лично няма да получите голямо признание, независимо колко ценни ще бъдат представените от вас резултати… Което няма да е справедливо.
— Омръзнала ми е дребнавата надпревара за почести, сър. Търся някакъв интерес в живота, нещо по- занимателно от ежедневието на вицепрезидента на фирмата „Свръхзвукови депилатори“. Ще го открия в завръщането към науката. Ще бъда доволен, ако постигна нещо в собствените си очи.
— Нека приемем, че това няма да е достатъчно за мен. Каквото заслужите, трябва да си го получите; а за мен ще бъде напълно възможно да представя фактите пред земното общество по такъв начин, че да запазя за вас онова, което сте постигнали. Сигурно сте достатъчно човечен, за да искате каквото ви се полага.
— Много сте любезен. А в замяна?
— Циничен сте. Но с право. В замяна искам да ми помогнете. Напускащият представител, мистър Монтес, не е сигурен в какво направление се развиват научните изследвания на Луната. Връзките между хората на Земята и на Луната не са съвършени, а да се съгласуват усилията в двата свята явно ще бъде от полза за всички. Предполагам, че липсата на доверие е разбираема, но ако успеете да направите нещо, за да го преодолеете, ще бъде толкова ценно, колкото могат да се окажат и научните ви постижения.
— Едва ли смятате, че аз съм идеалният човек, който да засвидетелствува пред лунаритите колко справедлива и благоразположена е земната научна върхушка.
— Не бива да бъркате един отмъстителен учен с всички земни хора, доктор Денисън. Нека го изложим така. Ще се радвам, ако ме държите в течение на научните ви изследвания, за да ви помогна справедливо да запазите дължимия ви се престиж; а за да разбера правилно постиженията ви — спомнете си, че по професия не съм учен, — ще е от полза, ако ми ги обяснявате в светлината на състоянието, в което се намира сега лунната наука. Споразумяхме ли се?
— Искате нещо трудно — отвърна Денисън. — Когато се разкрият преждевременно, предварителните резултати могат да причинят огромна вреда на престижа. Не бих искал да разправям нищо на никого, преди да съм сигурен къде стъпвам. Предишният ми опит с комитета, в който сте работили, навярно ще ме подтиква към предпазливост.
— Разбирам ви напълно — сърдечно откликна Готстейн. — Ще оставя на вас да решите кога ще бъде от полза да ме уведомите… Задържах ви до късно и вероятно ви се спи.
Това беше знак за оттегляне. Денисън си отиде, а Готстейн се загледа замислено след него.
7
Денисън отвори вратата с ръка. Имаше ръчка, която щеше да я отвори автоматично, но в просъницата не успя да я намери.
Тъмнокосият мъж с лице, което бе отпуснато сякаш се въсеше каза:
— Извинете… Да не съм подранил?
Денисън повтори думата, за да си даде време да разбере какво става.
— Подранил? Не, май… аз съм окъснял.
— Обадих ви се. Уредихме си среща…
Сега Денисън разбра.
— Да. Вие сте доктор Невил.
— Точно така. Мога ли да вляза?
С тези думи прекрачи прага. Стаята на Денисън беше малка и разхвърляното легло заемаше по- голямата част от свободното пространство. Вентилаторът тихичко свистеше.
— Надявам се, че сте спали добре? — осведоми се Невил с безсмислена учтивост.
Денисън погледна пижамата си и прокара ръка по разрошените си коси.
— Не — отвърна той рязко. — Прекарах отвратителна нощ. Ще ме извините ли за малко, докато си придам по-приличен вид?
— Разбира се. Какво ще кажете, ако междувременно приготвя закуската? Вероятно не сте запознат с устройствата.
— Ще ми направите услуга — увери го Денисън.
Той се появи след около двадесет минути — измит, обръснат, облякъл панталони и фланелка.
— Надявам се, че не съм развалил душа. Спря и не успях да го пусна отново.
— Водата е под режим на разпределение. Получавате само определено количество. Тук сте на Луната, докторе. Позволих си да приготвя бъркани яйца и топла супа за двама ни.
— Бъркани…
— Така ги наричаме. Земните хора едва ли биха се съгласили.
— О! — възкликна Денисън.
Седна без особено въодушевление и опита кашестата жълтеникава смес, която събеседникът му наричаше бъркани яйца. Сдържа гримасата си при първото вкусване, а после храбро преглътна и бръкна втори път с вилицата.
— С течение на времето ще свикнете — успокои го Невил, — а е изключително хранително. Мога да ви предупредя, че високото съдържание на протеини и слабото притегляне ще намалят нуждите ви от храна.
— Толкова по-добре — отвърна Денисън, като прочисти гърлото си.
— Селена ми разправи, че възнамерявате да останете на Луната — продължи Барън.
— Такова е намерението ми — потвърди Денисън. Потърка очи. — Макар да прекарах ужасна нощ. Подложи на изпитание решимостта ми.
— Колко пъти падахте от леглото?
— Два пъти… Предполагам, че е обичайно.
— За хора от Земята — неизбежно. В будно състояние можете да ходите, като се съобразявате с лунното притегляне. Когато спите, се въртите също като на Земята. Но поне при слабото притегляне
