Никой сякаш не обръщаше внимание нито на игрището, нито на земния жител. Някои го изглеждаха безразлично, когато минаваше покрай тях, сякаш преценяваха защо е облечен, вида на лицето му и се извръщаха. Някои преди да се извърнат махваха небрежно с ръка на Селена, но всички се извръщаха. Колкото и прикрити да бяха, признаците за липса на интерес проличаваха съвсем ясно.
Земният жител се обърна към цилиндричното пространство. На дъното се виждаха тънки фигурки, скъсени, защото се гледаха отгоре. Някои бяха облечени символично в червено, а други в синьо. Два отбора — реши той. Дрехите явно имаха предпазна функция, тъй като всички носеха ръкавици, сандали, предпазни кори около колената и лактите. Някои бяха обвити с тесни ленти около слабините, а други около гърдите.
— Охо — измърмори той. — Мъже и жени.
— Правилно! — потвърди Селена. — Половете се състезават равноправно, но целта е да не се допусне неуправлявано люлеене на части, които да пречат на насочваното падане. В това има полова разлика, която включва и податливостта на болка. Не е от скромност.
— Струва ми се, че съм чел нещо по въпроса — рече земният мъж.
— Вероятно — съгласи се с безразличие Селена. — Изглежда малко се пише. Не че имаме някакви възражения, но земното правителство предпочита да свежда до минимум новините от Луната.
— Защо, Селена?
— Вие сте жител на Земята. Обяснете ми… Нашата теория тук, на Луната е, че затрудняваме Земята. Или поне земното правителство.
По цилиндъра се заизкачваха двама души и се дочу леко биене на барабани. Отначало изкачващите се вървяха нагоре като по стълба — стъпало по стъпало, но скоростта им се увеличи и когато бяха на половината разстояние до горния край вече удряха по всяка дръжка, покрай която минаваха и се чуваше ясен пляскащ шум.
— На Земята е невъзможно да се направи грациозно подобно нещо — заяви с възхищение земният жител. — Въобще не би могло — добави той.
— Не е само слабото притегляне — увери го Селена. — Ако мислите така, опитайте. Необходими са безброй часове тренировки.
Изкачващите се стигнаха до парапета и се изправиха с краката нагоре. Направиха едновременно салто и започнаха да падат.
— Когато пожелаят, могат да се движат доста бързо — прецени мъжът от Земята.
— Вярно — отвърна Селена сред ръкоплясканията. — Подозирам, че когато земни жители — имам предвид истински хора на Земята, които никога не са посещавали Луната — мислят за движението по Луната, те си представят повърхността и скафандри. Това често е бавно, разбира се. Масата — като се прибави и скафандъра — е огромна, а това означава голяма инерция и слабо притегляне, за да я преодолее.
— Напълно правилно — съгласи се земният жител. — Гледал съм класическите филми за първите космонавти, които се изучават от всички ученици, и движенията им бяха като под вода. Образите им остават, въпреки че по-късно научаваме други неща.
— Ще се изненадате от бързината, с която успяваме да се движим напоследък по повърхността, независимо от скафандрите — каза му Селена. — А тук, под повърхността, без скафандри, се движим бързо като на Земята. По-слабото притегляне се компенсира с подходящо напрягане на мускулите.
— Но можете да се движите и бавно. — Човекът от Земята наблюдаваше акробатите. Бяха се изкачили бързо, а се спущаха преднамерено бавно. Планираха, пляскаха по дръжките, за да забавят падането, а не като преди — да ускорят изкачването. Стигнаха до дъното и ги смениха други двама. После още двама. И двама нови. Поред от всеки отбор двойките се състезаваха по майсторство.
Всяка двойка се издигаше в унисон — издигаха се и падаха във все по-сложни фигури. Една двойка се отблъсна едновременно, за да прекосят двамата цилиндъра в ниска парабола, политнаха нагоре и всеки достигна дръжката, пусната от другия, а във въздуха се разминаха, без да се докоснат. Предизвикаха по- шумни ръкопляскания.
— Навярно ми липсва опит, за да преценя тънкостите — обади се земният жител. — Всички ли са родени лунарити?
— Непременно — заобяснява Селена. — Залата е открита за всички лунни граждани и някои имигранти са доста добри, като се вземат предвид обстоятелствата. За подобна виртуозност обаче трябва да се разчита на деца, заченати и родени тук. Те са пригодени физически — поне повече от родените на Земята — и по време на детството се обучават по подходящ начин. Повечето от играчите са на по-малко от осемнадесет години.
— Струва ми се, че е опасно, дори при ниското лунно притегляне.
— Счупените кости не са необичайно явление. Не си спомням някой да е загинал, но имаше поне един случай на счупен гръбначен стълб и парализа. Беше страхотно нещастие; сама го видях… О, почакайте; сега ще започнат свободните упражнения.
— Какво?
— Досега гледахте установени упражнения. Изкачванията се извършваха по установени модели.
Барабанният бой позатихна, когато един „катерач“ се изкачи и внезапно се спусна в средата на свободното пространство. Улови с ръка една от напречните дръжки, заобиколи я веднъж вертикално и се пусна.
Мъжът от Земята го наблюдаваше съсредоточено.
— Изумително. Върти се през прътите като гибон — рече той.
— Като какво? — попита Селена.
— Гибон. Вид маймуна. В същност това са единствените маймуни, които все още съществуват в диво състояние. Те… — видя изражението на Селена и обясни. — Това не е обида, Селена. Те са великолепни същества.
— Гледала съм изображения на маймуни — подхвърли намръщено Селена.
— Вероятно не сте виждала гибон в движение… Предполагам, че някои земляни наричат лунаритите „маймуни“ в обиден смисъл, със същото значение, което влагате в „земляни“. Но аз не исках да прозвучи така.
Облегна се с лакти на парапета и се загледа в гимнастиците. Беше като танц във въздуха.
— Как се отнасяте тук на Луната към преселниците от Земята, Селена? Имам предвид имигрантите, които възнамеряват да останат тук за цял живот. Тъй като на тях им липсват истинските способности на лунаритите…
— Това не е повод за различие. Имитата са граждани. Няма дискриминация. Правна поне.
— Какво значи това „Няма правна дискриминация!“
— Е, и сам го казахте. Има неща, които не могат да правят. Съществуват някои различия. Медицинските им проблеми са различни и обикновено анамнезата им е по-лоша. Ако дойдат на средна възраст, изглеждат… стари.
Земният жител погледна смутено встрани.
— Естествено. Искам да кажа, че могат да дават поколение.
— Да, точно това имах предвид.
— Могат ли да се женят помежду си? Имам предвид имигрантите и лунаритите.
— Разбира се. Няма причини някой имигрант да не притежава ценни гени. Небеса, та моят баща беше имигрант, макар по майчина линия да съм второ поколение лунарит.
— Предполагам, че баща ви е дошъл, докато е бил доста… О, господи… — Той се смръзна на парапета, а след малко потръпна и въздъхна. — Помислих, че ще изпусне онзи прът.
— Няма. Невъзможно е — успокои го Селена. — Това е Марко Фор. Обича да постъпва така — да посяга в последния миг. В същност да правиш подобни неща е проява на лош вкус и истинският шампион ги избягва. И все пак… Когато дошъл, баща ми бил на двадесет и две години.
— Предполагам, че така трябва да бъде. Все още достатъчно млад, за да се приспособи, без сантиментални усложнения на Земята.
Тя наблюдаваше съсредоточено гимнастиците.
— Отново Марко Фор. Когато не се опитва да дава безполезни зрелища, е изключителен; и сестра му е
