обличаме в залата за упражнения, нито да се съобразяваме с тях — затова не ги допускаме.
— А преселниците?
— Те трябва да свикват. Накрая и те ще си събличат дрехите. И ще се нуждаят от залата дори повече от местните лунарити.
— Ще бъда откровен с вас, Селена. При вида на женска голота и аз ще изпитам възбуда. Не съм чак толкова стар, че да остана безразличен.
— Ами тогава… възбуждайте се — отвърна тя с безразличие, — но за себе си. Споразумяхме ли се?
— Ще трябва ли и ние да се събличаме? — Той я изгледа с любопитство, развеселен.
— Като зрител ли? Не. Възможно е, но не сте задължени. Ще се почувствувам неудобно, ако се съблечете на толкова ранен етап, а и няма да представлявате особено вдъхновяваща гледка…
— Вие сте напълно откровена!
— Смятате ли, че ще бъде забавно? Бъдете честен. А колкото до мен, нямам желание да поставям под специално напрежение личната ви възбуда. Затова ще е по-добре и двамата да си останем с дрехите.
— Няма ли да има възражения? Имам предвид присъствието ми там като землянин с невдъхновяващ вид?
— Щом съм с вас, няма да има.
— Много добре тогава, Селена. Далеч ли е?
— Стигнахме. Ей оттам.
— Аха, значи през цялото време сте възнамерявали да дойдем тук.
— Стори ми се, че ще ви бъде интересно.
— Защо?
— Просто така си помислих — усмихна се внезапно Селена.
Земният мъж поклати глава.
— Започвам да се убеждавам, че никога не мислите просто така. Позволете ми да отгатна. Ако остана на Луната, от време на време ще се налага да правя упражнения, за да поддържам в добро състояние мускулите, костите и всичките си органи дори.
— Напълно вярно. Така правим всички, особено преселниците от Земята. Ще дойде ден, когато за вас залата ще се превърне в ежедневна тегоба.
Влязоха през вратата и земният жител се загледа с изненада.
— Това е първото място, което виждам да прилича на земно съоръжение.
— В какво отношение?
— Защото е голямо. Не предполагах, че на Луната ще имате толкова големи зали. Бюра, канцеларска техника, жени зад бюрата…
— Жени, голи до кръста — добави сериозно Селена.
— Признавам, че това не е като на Земята.
— Разполагаме с шахта за свободно падане и с асансьор за земляните. Има много нива… Но почакайте.
Тя се приближи към жената зад едно от най-близките бюра и заговори бързо с нисък глас, докато земният жител се взираше във всичко с добродушно любопитство.
Селена се върна.
— Никакви спънки. Излиза, че ще видим меле. И то доста добро. Познавам отборите.
— Залата прави силно впечатление. Наистина.
— Ако отново намеквате за размерите й, тя не е достатъчно голяма. Имаме три зали за физически упражнения. Тази е най-просторната.
— Приятно ми е, че в спартанските условия на Луната може разточително да си позволите толкова пространства за нещо лекомислено.
— Лекомислено! — Селена изглежда се обиди. — Защо мислите, че е лекомислие?
— Мелета? Някаква игра ли е?
— Наречете го игра, ако искате. На Земята правите подобни неща за спорта: десет мъже играят — десет хиляди ги гледат. На Луната не е така; което за вас е лекомислие, за нас е необходимост… Насам, ще се качим на асансьора и вероятно ще се наложи да почакаме.
— Нямах намерение да ви разгневя.
— В същност не се ядосах, но трябва да бъдете логичен. Вие, земните жители, сте се приспособявали към притеглянето на Земята през всичките триста милиона години, откакто животът е пропълзял на сушата. Дори и да не правите физически упражнения, все някак се справяте. Ние не сме имали никакво време, за да се пригодим към лунното притегляне.
— Видът ви е доста различен.
— Ако сте роден и израснал в условията на лунната гравитация, костите и мускулите ви ще бъдат по- тънки и не толкова масивни, колкото на земляните, но това е само външно. Няма нито една наша телесна функция, колкото и незначителна да е — храносмилането, количеството на хормоналните секреции, — която да не е зле приспособена към гравитацията и да не изисква специален режим на упражнения. Макар да уреждаме упражненията под формата на забавления и игри, това не означава, че са проява на лекомислие… Ето го асансьора.
Земният мъж се отдръпна в мигновена тревога, но Селена заяви с остатък от нетърпение, сякаш все още кипеше от гняв поради необходимостта да се защищава:
— Навярно ще кажете, че прилича на плетена кошница. Всеки земен жител, който го използува, разправя същото. При лунното притегляне не е необходимо да бъде по-здрав.
Асансьорът бавно се задвижи надолу. Бяха сами в него.
— Подозирам, че не се използува много — подхвърли мъжът от Земята.
— Прав сте — усмихна се отново Селена. — Шахтата за свободно падане е много по-популярна и по- забавна.
— Какво представлява?
— Точно каквото подсказва името й… Стигнахме. Трябва само да се спуснем на още две нива. Представлява просто вертикална тръба, през която падате. Има дръжки. Не поощряваме земляните да я използуват.
— Много ли е опасно?
— Само по себе си не е. Може да се слиза като по стълба. Но винаги се намират младежи, които прелитат със значителна скорост, а земляните не знаят как да им правят път. Сблъскванията са винаги неприятни. С течение на времето ще свикнете да я използувате. В същност сега ще видите нещо като голяма шахта, конструирана за безразсъдни хора.
Заведе го до обикалящ в кръг парапет, на който се облягаха няколко души; разговаряха помежду си. Всичките бяха повече или по-малко разсъблечени. Носеха сандали и през едното рамо на повечето от тях беше преметната плоска чанта. Някои бяха с къси панталони. Един от тях гребваше някаква зеленикава каша от една урна и я ядеше.
Когато минаха покрай него, земният човек сбръчка леко нос.
— На Луната проблемът със зъбите сигурно е сложен — рече той.
— Положението не е добро — съгласи се Селена. — Когато имаме тази възможност, ще предпочетем беззъби челюсти.
— Без никакви зъби?
— Може би не съвсем. Вероятно ще запазим резците и кучешките зъби по козметични причини и за някои полезни цели. Те и по-лесно се почистват. Но защо са ни излишните кътници? Те са остатък от земното ни минало.
— Имате ли някакъв напредък в това отношение?
— Не — отвърна тя сухо. — Генното инженерство е незаконно и Земята настоява да се спазва законът. — Наведе се над парапета. — Това се нарича „Лунно игрище“ — осведоми го тя.
Мъжът от Земята погледна надолу. Беше голямо цилиндрично пространство с гладки розови стени, по които безразборно бяха закрепени метални пръти. Тук-там някой прът се подаваше навътре в цилиндъра, а понякога преминаваше и през цялата му ширина. Беше дълбок около 120 до 150 метра с диаметър близо 15 метра.
