— Защото има и други причини да се заинтересувам и защото Барън проявява любопитство.
— А кой е Барън? Младият ви приятел?
— Барън Невил — изсмя се Селена. — Той е малко повече от млад и доста повече от приятел. Спим заедно, когато сме в подходящо настроение.
— Е, точно това исках да кажа. Имате ли деца?
— Едно момче. На десет години е. Повече от времето си прекарва в помещенията на момчетата. За да ви спестя следващия въпрос — не е от Барън. Мога да имам дете от него, ако все още сме заедно, когато ми разрешат друго дете — ако въобще ми позволят… Почти напълно сигурна съм, че ще получа разрешение.
— Много сте откровена.
— За неща, които не смятам за секретни? Разбира се… А сега какво бихте искали да правите?
Вървяха по коридор в млечнобяла скала, чиято глазирана повърхност беше инкрустирана с тъмни парчета „лунни скъпоценни камъни“, намиращи се обилно в повечето райони на лунната повърхност. Тя беше обута в сандали, които сякаш почти не докосваха пода; той носеше боти с дебели подметки — утежняваха краката му, за да не допуснат стъпките му да се превърнат в мъчение.
Коридорът беше еднопосочен. От време на време някоя малка електрическа кола ги настигаше и минаваше безшумно покрай тях.
— Какво ми се иска да правя ли? — обади се земният жител. — Поканата е широкообхватна. Бихте ли поставили гранични условия, така че с отговорите си да не ви обидя неволно?
— Физик ли сте?
Мъжът от Земята се поколеба.
— Защо питате?
— Само за да чуя какво ще отговорите. Зная, че сте физик.
— Откъде?
— Никой не казва „да поставите гранични условия“, ако не е такъв. И особено след като първото нещо, което иска да види на Луната е протонния синхротрон.
— Затова ли ме търсите? Защото смятате, че съм физик?
— Заради това Барън ме изпрати да ви намеря. Защото той е физик. А аз се съгласих, защото ми се сторихте доста необикновен за земен жител.
— В какво отношение?
— Нищо прекалено ласкателно… ако се нуждаете от ласкателства. Просто не приличате на другите земни жители.
— По какво съдите?
— Наблюдавах ви какви погледи хвърляте към другите от групата. Освен това винаги някак си го разбирам. Самите земляни не обичат земните жители, които се канят да останат на Луната. А това ме връща на въпроса… Какво бихте искали да правите? И ще поставя граничните условия. Що се отнася до разглеждането на забележителностите искам да кажа.
Земният мъж я изгледа проницателно.
— Много особено е това, Селена. Имате почивен ден. Работата ви е достатъчно безинтересна или противна, за да сте доволна от свободния ден и дори желаете да го удължите на два или три. Въпреки това решавате да го прекарате, като доброволно мимолетно любопитство.
— Любопитството на Барън. Сега той е зает и няма нищо лошо да ви занимавам, докато се подготви… Освен това е по-различно. Не разбирате ли, че е различно? Когато съм на работа, се грижа за стадо от двадесетина земляни… Имате ли нещо против да използувам този термин?
— И аз самият го употребявам.
— Защото сте жител на Земята. Някои земни хора го смятат за подигравателен и се възмущават, когато с него си послужи лунарит.
— Искате да кажете, когато го употреби лунатик?
Селена се изчерви.
— Да. Нещо такова.
— Е, добре, нека и двамата да не обръщаме внимание на думите. Продължавайте, разправяхте ми за работата си.
— При моята работа се занимавам със земляните, които трябва да предпазвам да не се убият, да ги водя тук и там, да им държа малки речи и да се грижа да пият, ядат и ходят, като спазват правилата. Те гледат любимите си неща, а аз трябва да съм изключително учтива и да полагам майчински грижи за тях.
— Отвратително! — подхвърли мъжът от Земята.
— Но двамата с вас можем да правим каквото си искаме и се надявам, че с желание ще поемете риска, а аз не ще трябва да внимавам какво говоря.
— Казах ви, че спокойно можете да ме наричате землянин.
— Добре тогава. Ще поработя в почивния си ден. Къде бихте искали да отидем?
— Лесно ще ви отговоря. Желая да видя протонния синхротрон.
— Това не. Навярно Барън ще успее да го уреди… след като се срещнете.
— Е, щом не мога да разгледам синхротрона, не зная какво друго има за гледане. Известно ми е, че радиотелескопът е на обратната страна, а и не предполагам в него да открия нещо ново… Вие ми кажете. Какво не успява да види средният турист?
— Доста неща. Залите с водорасли — не антисептичните обработващи заводи, които разглеждахме, а самите ферми. Но там миризмата е твърде силна и предполагам, че за землянин — земен жител — няма да бъде много апетитна. И без това земните… хора имат неприятности с храната.
— Това изненадва ли ви? Опитвали ли сте някога земна храна?
— В същност не съм. Но вероятно няма да ми хареса. Зависи с какво е свикнал човек.
— Предполагам, че сте права — съгласи се с въздишка земният жител. — Ако изядете истинска земна пържола, навярно ще се задавите от тлъстините и влакната й.
— Можем да отидем към покрайнините, където в скалите се пробиват нови коридори, но ще се наложи да облечете специално предпазно облекло. Също заводите…
— Вие изберете, Селена.
— Ще го направя, ако ми отговорите откровено.
— Не мога да обещая, без да чуя въпроса.
— Споменах, че земляни, които не обичат земните жители, са склонни да останат на Луната. Вие не възразихте. Възнамерявате ли да останете на Луната?
Мъжът от Земята се загледа във върховете на грубите си боти.
— Селена, имах доста затруднения, докато получа виза за Луната — отвърна той. — Намекваха, че май съм прекалено стар за пътуването и че ако остана известно време, навярно ще се окаже невъзможно да се върна на Земята. Затова им заявих, че смятам да остана завинаги на Луната.
— А не сте ли ги излъгали?
— Тогава не бях сигурен. Но сега мисля, че ще остана тук.
— Струва ми се, че с по-голямо нежелание биха ви пуснали при такива условия.
— Защо?
— Обикновено земните власти не обичат да изпращат за постоянно физици на Луната.
Устните на земния мъж потрепнаха.
— В това отношение нямах спънки.
— Е, щом ще бъдете един от нас, смятам, че трябва да посетите залата за физически упражнения. Земляните често изявяват желание да я видят, но по правило не ги поощряваме… макар и да не е забранено официално. Преселниците са друг въпрос.
— Защо?
— Ами, най-напред, правим упражненията голи или почти голи. Защо не? — В гласа й прозвуча огорчение, сякаш й бе омръзнало да се оправдава. — Температурата се регулира, средата е чиста. Само че там, където се очаква да присъствуват хора от Земята, голотата предизвиква безпокойство. Някои земляни се скандализират, други се възбуждат, а трети изпитват и двете чувства. Ние пък нямаме намерение да се
