услуга… И да се върнем към онова, за което говорех. Току-що обясних, че ако вярвам в опасността от Помпата и сгреша, не губя нищо. От друга страна, ако вярвам, че Помпата е безопасна, и сгреша, ще допринеса за гибелта на света. Вярно, вече съм изживял по-голямата част от живота си и вероятно ще успея да убедя себе си, че нямам значими причини да обичам човечеството. Но само няколко души са ми сторили зло и ако в отплата навредя на всички, ще бъде проява на безсъвестно лихварство. Освен това, ако предпочиташ някоя не толкова благородна причина, вземи предвид дъщеря ми. Точно преди да се отправя за Луната, тя подаде молба да й разрешат да има дете. Вероятно ще получи разрешение и не след дълго ще стана — ако нямаш нищо против да го кажа — дядо. Иска ми се да съм сигурен, че внучето ми ще изживее нормалния си живот. Затова предпочитам да вярвам, че Помпата е опасна, и да постъпвам в съответствие с това убеждение.
— Но аз трябва да зная — настоя Селена. — Помпата опасна ли е или не? Искам да кажа, истината, а не какво всеки иска да вярва?
— Аз ще ти задам този въпрос. Ти си интуитивистка. Какво ти подсказва интуицията?
— Точно това ме безпокои, Бен. Не съм уверена нито в едното нито в другото. Клоня да чувствувам, че Помпата е вредна, но навярно е така, защото искам да го повярвам.
— Добре. Може би наистина си убедена. Защо?
Селена се усмихна унило и повдигна рамене.
— Ще бъде забавно, ако се окаже, че Барън греши. Когато се смята за сигурен, е толкова неприлично самоуверен.
— Зная. Искаш да видиш лицето му, когато бъде принуден да отстъпи. Добре ми е известно колко силно може да бъде подобно желание. Например, ако Помпата е опасна, и успея да го докажа, вероятно е да се предположи, че ще ме възвеличат като спасител на човечеството и въпреки това се заклевам — по- интересно ще ми бъде да видя изражението върху лицето на Хелъм. Не се гордея с това чувство, затова предполагам, че ще настоявам заслугата да се подели по равно между мен и Ламонт, който все пак е положил доста усилия, и да огранича удоволствието си, като наблюдавам лицето на Ламонт, докато той гледа лицето на Хелъм. Тогава дребнавостта ще бъде по-ниска с една степен… Но започвам да дрънкам глупости… Селена?
— Да, Бен?
— Кога разбра, че си интуитивистка?
— Не зная точно.
— Предполагам, че в колежа си изучавала физика?
— О, да. И малко математика, но не се справях добре с нея. Като си помисля — не бях особено добра по физика. Когато изпадах в отчаяние, обикновено отгатвах отговорите, разбираш ли, отгатвах какво се налага да направя, за да получа точните отговори. Често се получаваше и тогава ме караха да обясня как съм постъпила, а аз не успявах да отговоря добре. Подозираха ме, че си служа с измама, но никога не доказаха подобно нещо.
— Не заподозряха ли, че е интуитивизъм?
— Мисля, че не. Но и аз самата не го знаех. Докато… ами един от първите ми приятели беше физик. В същност той е баща на детето ми. Беше изправен пред проблем във физиката, обясни ми го, докато след това лежахме в леглото, предполагам като нещо, за което да поговорим. „Знаеш ли на какво ми прилича?“ попитах го аз и му разправих. Опитал се да го изпълни просто на шега — каза ми, — и успял. В същност това беше първата стъпка към пионизатора, за когото твърдиш, че е много по-добър от протонния синхротрон.
— Искаш да кажеш, че това е било твоя идея? — Денисън постави пръст под капещата вода и се поколеба, когато се готвеше да го пъхне в устата си. — Тази вода чиста ли е?
— Напълно стерилна — успокои го Селена. — Постъпва в общия резервоар за обработка. Но е наситена със сулфати, карбонати и някои други неща. Вкусът й няма да ти се понрави.
Денисън си изтри пръста в гащетата.
— Ти си изобретила пионизатора?
— Не съм го изобретила. Мой е първоначалният замисъл. Беше необходим голям труд, положен главно от Барън.
Денисън поклати глава.
— Знаеш ли, Селена, ти си изумително явление. Трябва да те поставят под наблюдението на молекулярни биолози.
— Така ли? Не смятам, че ще бъде много забавно.
— Преди около половин век голямото увлечение по генното инженерство достигна върха си…
— Зная. Провали се и съдилищата го изхвърлиха. Сега е незаконно — всички подобни изследвания, — доколкото изобщо могат да се обявяват за незаконни изследванията. Познавам хора, които въпреки това са работили в тази насока.
— Не се съмнявам. А върху интуитивизма?
— Не, не вярвам.
— Аха. Но ето какво искам да изтъкна. В разгара на увлечението по генното инженерство беше направен опит да се стимулира интуитивизмът. Разбира се, всички велики учени са притежавали интуиция и се смяташе, че тя е единственият лост на творчеството. Можеше да се твърди, че по-силната интуиция е продукт на комбинация от гени, и се правеха най-различни предположения каква е тази комбинация.
— Подозирам, че съществуват голям брой възможни типове, които отговарят на условията.
— А аз допускам, че ако се справяш с интуицията си, навярно си права. Но имаше и хора, които настояваха, че един ген или малка група, свързани помежду си гени, е от особено значение за комбинацията и поради това може да се говори за ген на интуицията… После цялата работа се провали.
— Както вече казах.
— Но преди да се сгромоляса — продължи Денисън, — бяха направени опити да се изменят гени, за да се повиши силата на интуитивизма, и някои твърдяха, че е постигнат известен успех. Променените гени бяха внесени в общия фонд, сигурен съм, и ако случайно си наследила… Дали някой от прародителите ти не е участвувал в програмата?
— Доколкото зная, не е — отвърна Селена, — но не мога да го изключа. Не съм уверена, може някой от тях и да е участвувал… Ако нямаш нищо против, не възнамерявам да разследвам въпроса. Не желая да зная.
— Навярно не. Цялата тази област стана изключително непопулярна за хората и всеки, който може да се сметне за продукт на генното инженерство, няма да бъде посрещнат много радушно… Разправяха например, че интуитивизмът се придружава от някои нежелателни качества.
— Прекрасно, благодаря ти.
— Така говорят. Когато притежаваш интуиция, предизвикваш известна завист и вражда у другите. Дори такъв кротък и подобен светец интуитивист като Майкъл Фарадей е вдъхнал завист и омраза на Хъмфри Дейви. Кой може да твърди дали не е необходим някакъв недостатък в характера, за да пораждаш завист. А в твоя случай…
— Предполагам — прекъсна го Селена, — че не предизвиквам завист и омраза у теб?
— Струва ми се, че не. Но какво ще кажеш за Невил?
Селена замълча.
— Когато сте се сприятелили с Невил — продължи Денисън, — сигурно вече си била известна интуитивистка.
— Не бих казала чак известна. Зная, че някои физици го подозираха. Но и тук, както и на Земята, не обичат да отдават заслуженото и навярно повече или по-малко са се самоубеждавали, че казаното от мен е просто безсмислено досещане. Барън, естествено, знаеше.
— Разбирам — проточи Денисън и млъкна.
Устните на Селена потръпнаха.
— Подозирам, че искаш да кажеш: „Охо, затова се занимава с теб“.
— Не, естествено не, Селена. Достатъчно привлекателна си, за да те желаят заради самата теб.
— И аз мисля така, но всяко малко нещо допринася, а Барън неизбежно е бил заинтересуван от моя интуитивизъм. И защо не? Само че настояваше да запазя работата си като туристически гид. Твърдеше, че
