Комисарят най-сетне се обърна към него:
— Както може би знаете… — гласът му беше писклив и тънък — …вашият баща, доскорошният Фермер на Уайдмос, беше екзекутиран по обвинение в измяна.
Воднистите му очи се впериха в Байрън. На пръв поглед изглеждаха почти състрадателни.
Байрън запази самообладание. Но вътрешно кипеше от гняв, че не е в състояние да предприеме нищо. Щеше да се почувства неизмеримо по-добре, ако можеше да извика или да се нахвърли върху тях, но това нямаше да върне баща му от гроба. Изведнъж разбра какво целяха с тази пряка атака. Искаха да сринат защитата му и да го накарат да се предаде. Е, ако беше така, очакваше ги провал.
— Името ми е Байрън Мелайн — заяви той — и идвам от Земята. Ако се съмнявате в моята самоличност, можете да се свържете със Земния консул.
— Така е, но в момента все още сме на нивото на предварителния разпит. Казвате, че се наричате Байрън Мелайн и идвате от Земята. И въпреки това — Аратап посочи документите пред него — тук има писма, написани от Уайдмос и адресирани до сина му. Разполагаме също със студентска лична карта и зрелостно свидетелство на името на Байрън Фаръл. Открихме тези документи във вашия багаж.
Байрън почувства, че го завладява отчаяние, но се постара да го прикрие.
— Моят багаж е бил претърсен незаконно, ето защо отричам тези така наречени доказателства.
— Не се намираме в съда, мистър Фаръл, или Мелайн. Как ще обясните съществуването им?
— Щом сте ги открили в моя багаж, значи някой друг ги е поставил там.
Комисарят пропусна това твърдение покрай ушите си и Байрън остана изненадан. Оправданията му звучаха глупаво и едва ли можеха да убедят когото и да било. И въпреки това Комисарят не им обърна внимание, а почука с пръст по индивидуалната капсула.
— А това препоръчително писмо до Управителя на Родиа? И то ли не ви принадлежи?
— Не, то е мое. — Тук Байрън стъпваше в познати води. В препоръчителното писмо не се споменаваше истинското му име. Той продължи: — Съществува заговор за покушение срещу живота на Управителя…
Той млъкна почти веднага. Сега, когато най-сетне бе настъпил мигът да произнесе тази грижливо замислена реч, всичко му се стори неубедително. Нищо чудно, че Комисарят се подсмихваше цинично.
Не, Аратап не се подсмихваше. Той въздъхна и с ловки, обиграни движения свали контактните си лещи, а сетне ги постави внимателно в чашата със солен разтвор на бюрото пред себе си. Очите му изглеждаха още по-воднисти.
— И вие знаете за него? — попита той. — Научили сте го на Земята, на петстотин светлинни години оттук? Интересно, защото нашата полиция на Родиа не е чула нищо подобно.
— Защото полицията е тук. А планът е бил разработен на Земята.
— Разбирам. И вие сте техен агент? Или искате да предупредите Хинрик за опасността?
— Второто, разбира се.
— Наистина ли? И защо сте намислил да го предупредите?
— Заради наградата, която се надявам да получа.
Аратап се усмихна.
— Е, това поне прозвуча вярно и предаде известна достоверност на предишните ви твърдения. И какви са подробностите около този заговор, за който говорите?
— Ще ги разкажа само на Управителя.
Моментно колебание, сетне Комисарят вдигна рамене.
— Добре. Тирани не се интересува от местните политически проблеми. Ще ви организираме среща с Управителя и с това ще допринесем за неговата безопасност. Моите хора ще ви задържат, докато си получите обратно багажа, а сетне ще ви освободим. Отведете го.
Последното нареждане бе отправено към въоръжените пазачи, които излязоха с Байрън. Аратап постави обратно контактните си лещи и в същия миг изгуби безпомощния вид, който придобиваше, когато ги сваляше.
След това се обърна към майора и рече:
— Смятам да държим под око младия Фаръл.
Офицерът кимна отсечено.
— Слушам! За миг си помислих, че сте му повярвали. Да си призная, историята му е доста неубедителна.
— Така е. Мисли си, че ще се измъкне лесно. Никак не е трудно да манипулираш тези млади глупаци, които се учат на шпионски интриги от филмите. Няма съмнение, че това е синът на бившия Фермер.
При тези думи майорът го погледна колебливо.
— Уверен ли сте? Доказателствата, с които разполагаме срещу него, са крайно недостатъчни.
— Нима смяташ, че някой се опитва да ни води за носа? И с каква цел?
— Може би младежът е само примамка, целяща да отвлече вниманието ни от истинския Байрън Фаръл?
— Не. Прекалено театрално е. А и разполагаме с фотокуб.
— Какво? На момчето?
— На сина на фермера. Ще го видиш ли?
— Иска ли питане?
Аратап изтърколи на бюрото мъничък стъклен куб, черен и непрозрачен.
— Възнамерявах — заяви той — да го използвам в разговора, ако беше възникнал подходящ момент. Доста фина изработка. Не знам, майоре, дали си виждал нещо подобно. Правят ги съвсем отскоро във вътрешните светове. На външен вид изглежда като най-обикновен фотокуб, но преобърнеш ли го наопаки, задейства се миниатюрен молекулярен процесор, който го прави съвсем прозрачен. Идеята е великолепна.
Той преобърна куба. За миг стените му проблеснаха, сетне се проясниха, сякаш внезапен повей бе разсеял покриващата ги черна мъгла. Аратап го разглеждаше равнодушно, скръстил ръце.
Изведнъж изображението в куба се проясни и двамата видяха усмихнато младежко лице, едновременно живо и застинало за вечността.
— Този предмет — обясни Аратап — открихме сред вещите на бившия Фермер. Какво ще кажеш?
— Без съмнение това е същият младеж.
— Така е — кимна тираниецът, като разглеждаше замислено фотокуба. — Знаеш ли, чудя се не може ли да се направят шест изображения, като се използва същият метод, всяко едно върху отделна стена на куба? Шест последователни фотографии, които да се преливат една в друга, когато завърташ куба, така че неподвижното изображение да стане подвижно и да ни разкрие нови черти. Майоре, та това е цяло ново изкуство! — В гласа му се долавяше ентусиазъм.
Майорът отвърна с презрителен поглед, което накара Аратап да забрави за артистичните си разсъждения и да добави:
— Значи няма да изпускате от очи Фаръл?
— Несъмнено.
— Наблюдавайте и Хинрик.
— И Хинрик?
— Разбира се. Нали затова освободихме момчето. Трябва да науча някои неща. Например защо Фаръл иска да се срещне с Хинрик? Каква е връзката между тях? Покойният му баща никога не играеше без сигурен коз. Уверен съм, че е бил свързан с някоя тайна организация. Но и досега нямаме никакви доказателства за съществуването й.
— Едва ли Хинрик е въвлечен в нея. Не е надарен нито с интелигентност, нито със смелост.
— Така е. Но може би тъкмо защото е идиот, би могъл да послужи на нечии замисли. Ако наистина е така, той е слабото звено във веригата. Не можем да си позволим да пропуснем подобна възможност.
Той махна с ръка, майорът отдаде чест, обърна се и излезе със строева стъпка.
Аратап въздъхна, завъртя замислено куба в ръка и проследи надигащата се нагоре по стените чернилка, подобна на мастилен прилив.
Животът по време на баща му е бил доста по-прост. Да прегазиш някоя планета е означавало да се окъпеш във величие, в сравнение с което тези предпазливи маневрирания около един-единствен човек изглеждаха по-скоро жалки.
