ГЛАВА ХVI
Хрътки!
Саймък Аратап се чувстваше доста неудобно в тесните дрехи. Тиранийските униформи бяха ушити от доста груб материал. За един войник обаче бе недопустимо да се оплаква от униформата си. Дори се смяташе за общоприето, че неудобството в известни рамки е неразделно свързано с тиранийската военна традиция и помага за поддържане на дисциплината.
И все пак Аратап беше готов да се възпротиви срещу тази традиция, макар и само устно:
— Направо се задушавам от тази стегната якичка — промърмори той.
Майор Андрос, чиято якичка бе не по-малко стегната и когото никой през целия му живот не бе виждал пременен в нещо друго, освен в униформа, отвърна презрително:
— Уставът позволява да я разкопчеете, но когато сте сам. Пред офицерите и войниците подобна постъпка може да окаже лошо влияние.
Аратап подсмръкна ядно. Това беше втората промяна, наложена от полувоенния характер на експедицията. Не стига, че трябваше да носи униформа, а на всичкото отгоре и да търпи надутите изказвания на своя военен помощник. И то от деня, в който напуснаха Родиа.
Андрос го беше вбесил още при първия разговор.
— Комисарю — бе казал той, — нуждаем се от десет кораба.
Аратап бе отвърнал с възмутен поглед. Смяташе да последва младия Уайдмос само с един кораб. Приготвил бе капсулата с доклада до Великия Хан, но бе заръчал да бъде изпратена само в случай, че не се завърне от експедицията.
— Десет кораба, майоре?
— Да, сър. С по-малко няма да стане.
— Защо?
— Защото ще бъде заплашена сигурността на експедицията. Този младеж е поел в неизвестна посока. Вие твърдите, че знаете за съществуването на някаква конспиративна организация. В такъв случай нищо чудно едното да е свързано с другото.
— И ако е така?
— Ако е така, длъжни сме да сме готови за среща с добре подготвена организация, която с лекота би се справила с един кораб.
— Или с десет. Или сто. Докъде се простира вашата безопасност?
— Все някой трябва да реши това. След като случаят е от компетентността на военните, аз съм този човек. Избрах десет кораба.
Аратап вдигна вежди и контактните му лещи блеснаха ослепително срещу лампата. Нищо не можеше да направи срещу военните. От теоретична гледна точка в мирно време решенията се вземаха от цивилните служители, но в конкретния случай му беше трудно да се пребори с военната традиция.
— Ще обмисля вашето предложение — отвърна предпазливо той.
— Благодаря ви. Ако откажете да приемете моите препоръки, уверявам ви, те не са нищо повече, тогава — майорът тракна с токове — ще предоставя на вас окончателното решение. Що се отнася до мен обаче, ще бъда принуден да се откажа от участие в експедицията.
Чак сега Аратап получи възможност да си възвърне част от изгубените позиции.
— Майоре — заговори той, — нямах намерение да ви преча по каквито и да било въпроси от военно естество. Питам се дали сте склонен да се подчините на моите решения, когато засягат въпроси от политическо естество.
— За какво става дума?
— Първо, проблемът с Хинрик. Вчера се възпротивихте на предложението ми той да ни придружи.
— Според мен това не е необходимо — отвърна сухо майорът. — Присъствието на чужденци по време на военни действия ще бъде най-малкото деморализиращо.
Аратап въздъхна едва чудо. Въпреки всичко той беше компетентният, когато ставаше дума за подобни въпроси. Нямаше никакъв смисъл да проявява излишно нетърпение.
— И този път ще се съглася с вас — рече той. — Искам само да насоча вниманието ви към някои политически аспекти на ситуацията. Както вероятно предполагате, екзекутирането на Фермера на Уайдмос бе свързано с неприятни политически последици. Този акт доведе до излишно раздухване на страстите из кралствата. Още повече той налага да се постараем на всяка цена смъртта на сина да не бъде свързана по никакъв начин с нас. Ето защо разпространихме сред народа на Родиа мълвата, че младият Уайдмос е отвлякъл дъщерята на Управителя, която между другото се радва на особена популярност като достоен член на фамилията на Хинриадите. Напълно естествено ще е, ако самият Управител предвожда наказателната експедиция. Това ще бъде един драматичен жест, присъщ на родианската представа за патриотизъм. Също така естествено ще е той да поиска помощ от тиранийците и, разбира се, да я получи. По такъв начин ще създадем у хората впечатлението, че тази военна експедиция всъщност е родианска. Дори в хода на експедицията да бъде разкрита някаква конспиративна организация, откритието ще принадлежи на родианците. И накрая, ако младият Уайдмос бъде екзекутиран, това пак ще е дело на родианците, доколкото този въпрос засяга вътрешните кралства.
— И въпреки това — възрази майорът — смятам за недопустим прецедент родиански кораби да се присъединяват към тиранийска военна експедиция. Само ще ни се пречкат по време на битката. Така че обсъжданият въпрос придобива чисто военен характер.
— Не съм казвал, скъпи ми майоре, че Хинрик ще командва кораб. Разбира се, вие го познавате достатъчно добре и знаете, че няма нито желание, нито способност да го върши. Той ще остане при нас. Друг родианец на борда няма да допуснем.
— В такъв случай оттеглям възраженията си, Комисарю.
Близо седмица вече тиранийският флот лежеше в дрейф на около две светлинни години от Лингейн и ситуацията ставаше все по-нестабилна.
Майор Андрос настояваше за незабавно кацане на планетата.
— Монархът на Лингейн — каза той — направи всичко възможно, за да повярваме, че е голям приятел на Великия Хан, но аз нямам доверие на хора, които често пътуват между планетите. Те са склонни да се отдават на обезпокоителни идеи. Странно е, че още незавърнал се, младият Уайдмос бърза да се срещне с него.
— Но той не е правил опити да скрива нито пътуването, нито завръщането си, майоре. Освен това не знаем дали Уайдмос иска да се срещне тъкмо с него. Той все още е в орбита около Лингейн. Защо не каца?
— По-скоро защо е в орбита? Да се занимаем не с това, което не прави, а с това, което прави.
— Имам една идея, която би могла да обясни всичко.
— Ще се радвам да я чуя.
Аратап пъхна пръст под якичката си и направи безуспешен опит да я разхлаби.
— След като предположихме, че младежът чака, логично е да сметнем, че чака някого или нещо. Смешно е да се мисли, че се е появил в околностите на Лингейн след точно изчислен Скок само за да си губи времето в привидна нерешителност. Според мен той очаква с него да се свърже приятел или приятели. След което, получил по този начин подкрепление, Уайдмос вероятно ще поеме в нова посока. Фактът, че избягва да се спусне на Лингейн, сочи, че смята подобно действие за свързано с известни опасности. С други думи, планетата и по-специално Монархът вероятно не са свързани с конспиративната организация, макар отделни граждани може би са забъркани в нея.
— Не зная дали винаги трябва да приемаме за правилен най-очевидния извод.
— Но, скъпи ми майоре, това не е просто най-очевидният извод. Той е най-логичният и съвпада с представата ни за наличието на конспиративен план.
— Може би е така. Но въпреки това, ако до двадесет и четири часа нищо не се промени в обстановката, ще бъда изправен пред необходимостта да наредя атака срещу Лингейн.
Аратап погледна намръщено към вратата, през която бе излязъл майорът. Трудно бе да се държат под контрол едновременно бунтовнически настроените поробени и техните късогледи поробители. Двадесет и четири часа. Дано нещо да се случи, иначе ще трябва да намери друг начин, за да спре Андрос.
