надяваше.
На вратата отново се позвъни и този път влезлият беше майор Андрос. Хинрик стисна дръжката на креслото и лицето му пребледня. Надигна се бавно и произнесе:
— Майор Андрос…
Но Андрос заговори, без да обръща внимание на родианеца:
— Комисарю, „Безжалостни“ промени местонахождението си.
— Предполагам, че не се е приземил на Лингейн — отвърна малко рязко Аратап.
— Не — рече майорът. — Извършил е Скок в посока, противоположна на Лингейн.
— А, добре. Придружен ли е от друг кораб?
— От много кораби. Но знаете, че можем да следим само нашия.
— Тогава да го проследим отново.
— Вече дадох необходимите нареждания. Искам само да уточня, че след този Скок се е озовал в покрайнините на мъглявината Конска глава.
— Какво?
— В този район не съществува нито една голяма планетна система. Има само един възможен извод.
Аратап облиза нервно устни и забърза към пилотската кабина. Майорът го последва.
Останал сам в опустялата стая, Хинрик не откъсваше поглед от вратата. След няколко минути сви рамене, сетне отново седна. Лицето му остана безизразно.
— Проверихме внимателно координатите на „Безжалостни“, сър — докладва навигаторът. — Няма никакво съмнение, че са навлезли в мъглявината.
— Независимо от това — отвърна Аратап — ще ги последваме.
Той се извърна към майор Андрос.
— Сега вече виждате предимствата на изчакването. Много неща започнаха да се изясняват. Има ли по-удобно място за конспираторите от самата мъглявина? Навсякъде другаде досега да сме ги разкрили. Много хитро решение.
Малко след това флотилията навлезе в мъглявината.
За двадесети път Аратап поглеждаше нетърпеливо към видеопанела. Всъщност безсмислено беше да го прави, защото на екрана нямаше нищо. Не се виждаше нито една звезда.
— Това е третото им спиране, без да кацат — отбеляза майор Андрос. — Нищо не разбирам. Какво целят? Какво търсят? Всеки престой е по няколко дена. И въпреки това не кацат.
— Това време им е необходимо, за да изчислят координатите на следващия Скок — обясни Аратап — при нулевата видимост.
— Така ли смятате?
— Не съвсем. Скоковете им са твърде точни. Всеки път се озовават близо до някоя звезда. Не биха се справили, ако се ръководеха само от масаметъра, следователно знаят предварително точното местонахождение на звездите.
— Но защо не се приземяват?
— Защото — продължи Аратап — търсят обитаема планета. Може би те самите не знаят къде е конспиративният център. Или не знаят съвсем точно. — Той се усмихна. — От нас се иска само да ги следваме.
— Сър! — повика го навигаторът.
— Да? — Аратап вдигна глава.
— Противникът кацна на някаква планета.
Аратап даде знак да повикат майор Андрос.
— Андрос — заговори той, когато майорът влезе, — казаха ли ти вече?
— Да. Наредих да се приземим и да ги открием.
— Чакай. Може би отново прибързваш, също както когато настояваше да нападнем Лингейн. Според мен трябва да кацне само един кораб.
— С каква цел?
— Потрябва ли ми подкрепление, лесно ще те повикам. Ако това наистина е бунтовническият център, ще решат, че самотен кораб ги е открил случайно. Ще намеря начин да ти съобщя, а ти ще отстъпиш към Тирани.
— Да отстъпя!
— За да се върнеш с целия флот.
Андрос обмисли думите му.
— Добре. И без това този кораб е напълно безполезен. Твърде голям е.
Планетата заемаше все по-голяма част от видеопанела, докато се спускаха спираловидно към нея.
— Повърхността е съвсем гола, сър — докладва навигаторът.
— Определихте ли точното положение на „Безжалостни“?
— Да, сър.
— Тогава приземете се максимално близко до него, без да ни забележат.
Малко след това навлязоха в атмосферата. Небето откъм дневната страна на планетата беше озарено в оранжево. Аратап наблюдаваше приближаващата се повърхност. Идеше краят на дългото преследване!
ГЛАВА ХVII
И зайци!
За онези, които никога не са били в Космоса, нито пък са изследвали звездни системи, търсенето на обитаеми планети би изглеждало доста вълнуващо, или най-малкото интересно. За космонавтите обаче това е най-досадното от всички занимания.
Никак не е трудно да откриеш някоя звезда, която всъщност е огромна блестяща маса от водород, изгарящ в хелиева среда. Подобна гледка сама по себе си привлича окото. Дори в мрака на мъглявината това е само въпрос на разстояние. Приближиш ли се на по-малко от пет милиарда километра, звездата сама ще се набие в очите ти.
Но не така стои въпросът с планетите, които са относително малки по маса твърди тела и блестят само с отразена светлина. Можеш да преминеш стотици пъти през някоя звездна система, да я обиколиш надлъж и нашир и пак да не доближиш съществуващата планета.
Обикновено при изследване на някоя звездна система корабът заема позиция на разстояние, десет хиляди пъти по-голямо от диаметъра на звездата. От галактическата статистика е известно, че нито една планета от петдесетте хиляди познати, не е разположена по-далеч от своето слънце. Също така е известно, че нито една обитаема планета не се намира на разстояние, по-голямо от умножения по хиляда диаметър на централното светило.
С други думи, след като корабът заеме посочената позиция, всички подходящи за обитаване планети би трябвало да се между него и центъра на звездната система.
Не е трудно движението на телекамерата да бъде програмирано по такъв начин, че да неутрализира орбиталното преместване на кораба. Полученият запис ще даде възможност съвсем точно да се определи разположението на планетите около звездата, стига, разбира се, да бъде засенчена директната слънчева светлина, което технически не е никак трудно. Планетите, които поддържат постоянни орбити, ще изглеждат като светли линии на този филм.
Ако подобни линии липсват, съществува възможност планетите да се намират точно зад своето слънце. Тогава маневрата се повтаря от нова позиция в пространството, обикновено по-близо до звездата.
Това е доста скучна процедура наистина и ако бъде повторена три пъти, при това всеки път с отрицателен резултат, нищо чудно да повлияе зле на душевното равновесие на изпълняващия я.
Точно както бе повлияла на духа на Джилбрет. Все по-дълги ставаха интервалите, през които не успяваше да открие нещо „забавно“ в околния свят.
Приготвяха се за Скок към четвъртата звезда по списъка на Монарха.
— Всеки път се появяваме съвсем точно в околностите на търсената звезда — отбеляза Байрън. — Добре, че поне изчисленията на Джонти са безпогрешни.
— Според статистиката — отвърна Джилбрет — всяка една от три звезди притежава планетна система.
