време за вечеря.
Той видя, че Са̀мия се готви да заяви, че не е гладна и ще иска да я остави на мира. Ето защо реши да направи един дипломатичен ход.
— Време е да нахраним и тези същества. Сигурно са гладни.
Са̀мия нищо не можа да каже против това.
— Трябва да поговоря с тях отново, капитане — заяви тя навън.
Мъжът само кимна с глава, без да стане ясно знак на съгласие ли бе това, или не.
Са̀мия Файф бе потресена до дъното на душата си. Проучванията й на Флорина задоволяваха някаква нейна интелектуална потребност, докато загадъчният случай с обработения с психосонда човек от Земята я привличаше с нещо далеч по-примитивно. Будеше в нея направо животинско любопитство.
Това бе истинска загадка.
Случаят я привличаше с три основни неща. Ала сред тях го нямаше най-естественият въпрос, който всеки при тези обстоятелства би си задал — дали историята на този човек бе истина или измама и една целенасочена лъжа. Ако приемеше, че е нещо друго освен истина, щеше да се разруши цялата магия, а Са̀мия не искаше да допусне такова нещо.
Тези три неща бяха: първо, каква бе тази опасност, която застрашаваше Флорина или цялата Галактика; второ, кой беше обработил човека с психосонда; трето, защо се бе наложило да използва психосонда?
Са̀мия твърдо бе решила сама да разнищи всичко. Никой не е толкова скромен, за да не се смята за достатъчно компетентен любител-детектив. А Са̀мия съвсем не беше от скромните.
Едва приключила вечерята, тя се измъкна от салона и слезе пред вратата на ареста.
— Отвори! — нареди тя на пазача.
— Ако нямате нищо против, трябва да ви кажа, че тази врата не може да се отваря — отвърна човекът любезно, но с ледено лице.
Са̀мия зяпна от изненада.
— Как смеете да ми говорите така? Не отворите ли веднага, ще съобщя на капитана.
— С ваше позволение, госпожо, нямам право да отворя вратата по изричната заповед на капитана.
Побесняла, Са̀мия изтича обратно по стълбите нагоре и връхлетя в кабинета на капитана със скоростта на ураган.
— Капитане!
— Госпожо!
— Вие ли наредихте да не бъда допускана при човека от Земята и флоринската жена?
— Струва ми се, че се договорихме да се срещате с тях само в мое присъствие.
— Да, но това беше преди вечеря. Сам видяхте, че те са напълно безобидни.
— Видях, че на пръв поглед са безобидни.
— В такъв случай настоявам да дойдете с мен долу — разтреперана заяви Са̀мия.
— Не мога, госпожо. Съществува промяна в положението.
— В какъв смисъл?
— Ще трябва да бъдат разпитани от съответните власти на Сарк, а дотогава според мен трябва да бъдат оставени сами.
Долната челюст на Са̀мия се отпусна; но тя почти мигновено се съвзе от неудобното положение.
— Предполагам, няма да ги предадете на Бюрото за вътрешни работи на Флорина.
— В известен смисъл — бавно, сякаш искаше да печели време, започна капитанът, — заповедта наистина е такава. Напуснали са селото си без разрешение. Може да се каже, че и планетата си са напуснали без разрешение. При това тайно са се вмъкнали в кораб, който принадлежи на Сарк.
— Последното е станало по погрешка.
— Така ли?
— Но вие знаехте техните престъпления преди разговора ни с тях.
— Едва тогава научих какво разправя този така наречен човек от Земята.
— „Така наречен“ ли? Нали заявихте, че планетата съществува?
— Казах, че е възможно да съществува. Но, госпожо, може ли да си позволя дързостта и да попитам какво според вас трябва да се направи с тези хора?
— Убедена съм, че разказът на човека от Земята трябва добре да се разследва. Той споменава за някаква опасност, която заплашва Флорина, и че някой на Сарк си е позволил да укрие тази информация от съответните власти. Мисля си дори, че случаят трябва да бъде докладван на моя баща. Ще имам грижата за това.
— Нищо по-разумно от това?
— Позволявате си да сте саркастичен?
— Моля да бъда извинен, госпожо — пламна лицето на капитана. — Имах предвид нашите затворници. Ще ми позволите ли да дам обяснение?
— Какво ли може да бъде това „обяснение“? — гневно подметна тя. — Така или иначе, говорете.
— Благодаря ви. На първо място, госпожо, предполагам, не искате да омаловажите значението на размирниците на Флорина.
— Какви размирници?
— Надявам се, не сте забравили за инцидента в библиотеката?
— Вярно, че там беше убит един патрул.
— Тази сутрин бе намерен убит и друг патрул, а също и един местен. Не е твърде характерно за местните да избиват патрули, а тук става дума за човек, който го е сторил дори два пъти и е все още на свобода. Сам ли действа? Най-обикновено съвпадение ли е? Или е част от добре замислен заговор?
— Вие очевидно предпочитате последното.
— Да, така е. Местният, който извършва убийствата, има двама съучастници. Тяхното описание съвпада с това на нашите пленници.
— Как ви хрумна такова нещо?
— Не исках да ви плаша. Надявам се, не сте забравили как няколко пъти ви предупредих, че може и да са опасни.
— Е, добре. И какво следва от това?
— Представете си, че убийствата на Флорина са организирани с единствената задача да отвлекат вниманието на патрулните отряди, за да могат тези двамата да се промъкнат на борда на кораба?
— Звучи ми доста нелепо.
— Така ли? Защо тогава ще бягат от Флорина? Досега не сме ги попитали. Да предположим, че бягат от патрулите, което е най-смисленото обяснение. И защо от всички планети са избрали да избягат именно на Сарк? И то с кораб, в който ще пътувате вие? При това той твърди, че е космоаналитик.
— Какво от това? — сбърчи вежди Са̀мия.
— Преди една година бе съобщено, че е изчезнал някакъв космоаналитик. Случаят не беше разгласен. Аз, естествено, знаех, защото моят кораб бе сред тези, които трябваше да претърсят околното пространство, за да открият кораба му. Които и да стоят зад размириците на Флорина, положително са използвали този факт, знаейки, че историята с липсващия космоаналитик е известна. Щом са научили за него, значи организацията им е стегната и изключително ефикасна.
— Възможно е човекът от Земята да няма нищо общо с онзи космоаналитик.
— Връзка между двамата може и да не съществува, но и да се твърди, че връзката е немислима, също е несериозно. Очевидно имаме работа със самозванец. Точно затова той настоява, че е обработен с психосонда.
— Охо?
— Какво доказва, че не е космоаналитик? Не знае никакви подробности за планетата Земя, като изключим това, че е радиоактивна. Не може да управлява кораб. Не знае нищо за космоанализа. И се крие зад твърдението, че е бил обработван с психосонда. Разбирате, нали, госпожо?
Са̀мия не знаеше какво да каже.
— Но с каква цел? — попита само тя.
